Реверсните, или обратни, сплитове са се превърнали в един от

Реверсните, или противоположни, сплитове са се трансформирали в един от най-ярките парадокси на актуалните финансови пазари. В своята същина те не трансформират нищо – цената на компанията остава същата, просто броят на акциите се редуцира и цената им механично се покачва. Но зад тази на пръв взор техническа интервенция постоянно се крият разрушителни резултати за елементарните вложители. Докато обичайните сплитове са белег на мощ и напредък – инструмент, с който компании като Apple или Tesla вършат акциите си по-достъпни за всеобщия вложител, реверсните сплитове нормално са признак на уязвимост, обезсърчение и битка за оцеляване.Причината е елементарна. Когато една компания допусне цената ѝ да падне под символичния предел от 1 $, тя е изправена пред риска да бъде делистната от Nasdaq или Нюйоркската фондова борса. А това е присъда за ликвидността и достъпа до капитал. За да избегнат изхвърлянето от „ огромната лига “, мениджърите прибягват до реверсен сплит – да вземем за пример 10 акции по 10 цента стават една акция за 1 $. Така компанията официално извършва условията на борсата. Проблемът е, че това рядко взема решение същинските ѝ компликации.Истории като тази на Bollinger Innovations демонстрират за какво реверсните сплитове са постоянно проклинание за акционерите. Компанията, която мечтае да се трансформира в съперник на Tesla, от 2022 година насам е направила осем реверсни сплита. Натрупаните загуби възлизат на 2.6 милиарда $, продажбите са алегорични, а ръководството – подозрително. Двама от главните ѝ финансиращи са осъждани за финансови закононарушения, само че точно те записват за продажба над 1 милиард $ акции в компания, чиято пазарна капитализация едвам доближава 50 милиона. Резултатът е законосъобразен – макар всичките сплитове акциите се търгуват на 12 цента, а ново понижаване на броя акции към този момент е на дневен ред.Bollinger не е изключение. Faraday Future, друга амбициозна EV компания, е направила три реверсни сплита, а Hyperscale Data – цели седем. В множеството случаи тези компании са със скромна пазарна капитализация, само че разчитат на извънредно високи размери на търговия, постоянно над 100 милиона акции на ден, което ги трансформира в желан инструмент за спекуланти и „ пъмп-енд-дъмп “ схеми.Регулаторите са наясно с казуса, само че към този момент реакциите са лимитирани. Nasdaq и NYSE стегнаха част от разпоредбите, само че фирмите бързо се приспособиха. Броят на реверсните сплитове пораства експоненциално – от 31 през 2021 година до 464 през 2024 година Петиците на SIFMA, Virtu и IEX към SEC упорстват за още по-строги ограничения. Аргументът е явен – от тези практики губят освен дребните вложители, само че и брокерите, и доверието в самия пазар. Проблемът е, че тържищата имат тласък да държат „ пени “ акциите листнати, тъй като това им носи такси.Историческият декор укрепва чувството за дежавю. През 80-те години печално известните „ boiler rooms “ надуваха и източваха пени акции, до момента в който Конгресът не одобри Penny Stock Reform Act от 1990 година, който вкара строги правила за брокерите. Но тогава се предполагаше, че NYSE и Nasdaq ще държат сходни компании отвън описите си. Днес виждаме по какъв начин десетки компании със съмнителни практики оцеляват с помощта на реверсни сплитове и непрекъснати излъчвания на нови акции и конвертируеми облигации.Един от най-ярките образци за това по какъв начин реверсните сплитове могат да подкопаят ползите на вложителите е практиката да се комбинират със съществени разреждания. Чрез издаване на нови акции на преференциални цени за избрани финансови групи, фирмите обезценяват дяловете на елементарните акционери. Финансиращите играчи по-късно продават тези акции на пазара, натискайки цената още надолу. Така реверсният сплит се оказва единствено пауза преди идващия срив.Тук би трябвало да се направи разлика сред стратегически нужни реверсни сплитове – когато компания със здрав бизнес модел краткотрайно е под напън – и хроничните случаи на серийни сплитове, които прикриват фундаментални недостатъци. Проблемът е, че в сегашната среда границата се размива, а множеството вложители нямат време или познания да създадат това разграничаване.В сърцевината си пазарите работят на доверие. Ако дребният вложител счита, че разпоредбите са изкривени в интерес на вътрешни играчи и рецидивисти на финансови закононарушения, той последователно ще напусне сцената. Това може да се окаже по-опасно за финансовите пазари от всяка криза. Именно по тази причина въпросът за реверсните сплитове не е просто техническа детайлност, а тест за зрелостта и справедливостта на финансовата система.За вложителите поуката е ясна. Реверсният сплит самичък по себе си не е сигнал за покупка или продажба, само че съвсем постоянно е червен байрак. Истинските водачи на пазара вършат естествени сплитове, тъй като акциите им са станали прекомерно скъпи от триумф, не от оцеляване. В света на високорисковите „ пени “ акции реверсните сплитове са механизъм за изкуствено дишане, който рядко води до излекуване. Най-добрият ход за портфейла е да се заобикалят такива компании или да се подхожда към тях с ясното схващане, че това е чиста нечиста сделка.И в случай че погледнем оттатък настоящите образци, можем да забележим по какъв начин наклонността изкривява самата статистика на пазара. В избрани дни през последната година акциите под 1 $ са достигали до 30% от дневния размер на търговия. Това е признак не на здрав пазар, а на прекалено място за хазарт, скрито като инвестиция. В такава среда печелят малко на брой, които имат достъп до ранна информация и преференциални излъчвания, до момента в който болшинството вложители губят.Пазарите постоянно са били сцена на конфликт сред иновация и операция. Днес реверсните сплитове са една от арените на този конфликт. И въпросът не е единствено в това дали ще оцелеят обособени компании, а дали регулаторите и институциите ще могат да опазят смисъла на обществения финансов пазар – място за финансиране на същински бизнеси, а не сцена за следващата пирамида.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.