Рецидивист пребива до смърт приятелката си преди дни. Украинската гражданка

Рецидивист пребива до гибел приятелката си преди дни. Украинската гражданка Силвия Г. е десетата жена от началото на годината, която губи живота си в изискванията на домашно принуждение.

Случаят е изключително фрапиращ, тъй като арестуваният за убийството Орлин Гигов неведнъж е задържан за принуждение над дами и прояви на експанзия.

През 2023 година Гигов даже беше арестуван и упрекнат, поради побой над същата жена. Тогава той я беше удрял и изхвърлил в безпомощно положение пред жилището, в който живее в кв. " Хаджи Димитър ".

Въпреки множеството арести и каузи - Гигов не е наказан дейно нито един път. По едно от производствата за домашно принуждение мъжът получи условна присъда, а след нея още веднъж беше задържан поради безчинство и оказване на опозиция при арест. В стаята му още веднъж се е намирала дамата от Украйна, която на 20 юни 2024 година почива, а Гигов е обвиненият за убийството ѝ.

Още през 2023 година няколко дами и техни близки излязоха пред медиите, с цел да предупредят за заплахата, която този човек съставлява. Стана ясно, че Гигов е някогашен водач в Министерство на вътрешните работи болница, който се показва за чиновник на престъпна полиция, има подправени документи и е бил арестуван неведнъж за прояви на експанзия, злоупотребявал е с алкохол и опиати.

Въпреки това – Гигов остава на независимост през всичкото това време. След гибелта на дамата от украински генезис остава в ареста. Делото следва. А въпросът, който кънти с голяма мощ е – можеше ли това да бъде предотвратено и за какво след толкоз доста крещящи прояви на експанзия – мъжът не е нито наказан, нито лекуван, в случай че се нуждае от психиатрично лекуване.

Разговаряме по тази тематика с клиничния психолог и психотерапевт Надя Кожухарова, която повече от 25 години работи с жертви на домашно принуждение във фондация „ Анимус “.

Можеше ли да не се стига дотук?

Мисля по този въпрос от мига, в който разбрах за тази ужасна новина, че още един живот си е отишъл в обстановка на домашно принуждение на млада жена. „ Анимус “ имаше допир с този случай – предложихме правна помощ, психическа поддръжка, която дамата отхвърли, както и останалите, които бяха потърпевши.

Консултирахме фамилията, майката на причинителя, с цел да бъде той лекуван, тъй като с изключение на всичко останало, очевидно става въпрос за тежко личностно разстройство и някакъв тип психиатрична диагноза, само че сякаш нищо от това не сработи. И аз в този миг обмислям какво би трябвало да се направи, какво не сработи и кой какво би трябвало да може да случи, тъй като не може да споделяме, че нищо не може да се направи в такива случаи. Все нещо би трябвало да може да се направи.

Основният въпрос, който поражда тук: след предходния случай, в който тя беше изхвърлена гола на улицата, измъчвана и пребита, той беше арестуван и аз не мога да схвана каква е повода той да бъде пуснат и по какъв начин, на какво съображение, той е бил освободен. В неговия случай доста бързо стана ясно, че е рецидивист в това отношение и това не е първата жена, която е тежко потърпевша.

Явно доста хора се опасяват от него. Очевидно е взел страха им с неконтролируемата си експанзия и с неналичието на сдържаност към своето държание. Така че нищо от нещата, които използваме нормално – съседите не са се обадили, жертвата не е реагирала, фамилията е било пасивно – нищо от тези неща очевидно не би могло да работи, тъй като единствено мога да си показва какъв брой са се страхували хората от него. Ние знаем няколко случая, в които съседи убиха свои съседи - причинителите са тъкмо с подобен профил. И не преставам да си мисля какво би трябвало да бъде направено и за какво този човек беше пуснат - без да бъде обследван, без да му се направи психиатрична оценка, без да му се направи профил и без да бъде лекуван. Като си помисля – единствено в силата на държавните институции и на правоохранителните и правораздавателните органи в тази обстановка е да създадат нещо, когато видят защо тежко принуждение става въпрос.

За страдание в такава обстановка сякаш всеобщо се подценява домашното принуждение, всеобщо се счита, че това е случай или че той ще си вземе поука като е бил арестуван. Това значи, че виновните институции не познават добре динамичността на домашното принуждение и не знаят, че когато има един подобен случай – ще има и втори, ще има и трети и всеки идващ е доста по-сериозен от предходния.

Да, на него към този момент един път му се е разминало – по-късно краткотрайно става грижлив, даже ги води на доктор, не звучи като инцидентна обстановка?

Той има типичното държание на домашния принудител, който след осъществяване на акт на принуждение, се изплашва, че ще бъде изоставен, че жертвата ще го лиши от комфортното си наличие и по тази причина омеква, извинява се, демонстрира грижа и внимание, води ги на доктор, с което като че ли се оневинява. За известно време е благ и добър, до момента в който не настъпи идващият миг, в който да избухне в нападателен акт за най-голяма изненада на жертвата, защото тя най-вероятно е повярвала, че той се е трансформирал и че няма да постъпва повече по този метод. Това значи, че в случай че институциите познават добре домашното принуждение, изключително в такива тежки обстановки – въобще не би трябвало да разчитат на това жертвата да бъде дейна и да търси помощ.

От нашата процедура знаем, че доста от дамите се връщат при насилниците си. Знаем, че излизането от обстановка на домашно принуждение е една серпантина, която от време на време трае 5-6-7 години, има най-малко 6-7 завъртания, до момента в който жертвата реши, че би трябвало да излезе. Това слага огромния проблем – за какво домашното принуждение не е криминализирано?

Защото, в случай че домашното принуждение беше криминализирано, още първия път, когато е арестуван, той ще щеше да стане обект на работа на прокуратурата и щяха да му бъдат повдигнати обвинявания. В момента домашното принуждение се явява утежняващо виновността събитие при някои закононарушения в Наказателен кодекс, само че самото то не е криминализирано.

Но даже и да не е криминализирано, би трябвало след първото му задържане, в случай че не беше подценена обстановката на домашно принуждение - да се изисква по-сериозна експертиза за този човек и той да бъде ориентиран към психиатрично лекуване.

Може би е имало правни учредения да не могат да го държат повече време, само че още веднъж стигаме до въпроса – за какво не е криминализирано домашното принуждение, което е доста значимо в сходни тежки обстановки.

Т.е. сега домашното принуждение не е закононарушение?

Нараняванията, междинните и тежките телесни повреди се смятат за закононарушение, домашното принуждение може да е утежняващо виновността събитие за тези закононарушения, само че единствено по себе си домашното принуждение не е закононарушение. И тук е доста значимо, че при физическо принуждение в подтекста на домашно насили се чака жертвата да повдигне обвиняване или както е в тази ситуация - билизки и родители да заведат дело за наложително настаняване в психиатрично лечебно заведение. Но това са все каузи от частен темперамент. Как можем да чакаме това от едни извънредно наплашени хора. Още повече, че очевидно тази жена е имала тежка, травматична взаимозависимост от този човек, с цел да не пожелае никаква помощ. Тя въпреки всичко е чужденка, без подкрепяща среда и семейство и е доста уязвима, което я прави лесна жертва, която няма по какъв начин да се пази добре.

Вие сте се пробвали да помогнете, тя какво ви сподели?

Ние се опитахме да помогнем на няколко потърпевши дами да издигнат колективен иск против него. Но една след друга, всяка откри причина да се откаже. Това е разбираемо предвид на жестокостта, на която са били подложени. При един сходен иск тежестта на закононарушението щеше да бъде доста по-сериозна и може би този човек нямаше да е на независимост. Той се измъква безнаказано от всяка обстановка, точно тъй като се чака жертвите да издигнат обвинявания.

А ние знаем, че даже да го създадат, те постоянно отдръпват тези обвинявания, тъй като те са уязвими?

Именно - те са уязвими, знаят, че няма кой да ги отбрани физически, юридически и по тази причина тук е ролята на страната и прокуратурата да свършат тази работа, вместо жертвата. Но защото се преценя, че няма заплаха за живота и здравето, пострадванията не са задоволително съществени и обстановката на домашно принуждение се преценя като каузи от частен темперамент. Това на процедура не се случва, даже когато има задоволително доказателства, че този човек е рисков.

Много такива хора има, за жалост, и тъй като цялата система за психиатрична грижа в България е извънредно остаряла и тромава, на процедура доста мъчно се случва наложително настаняване и наложително лекуване. Това е една извънредно тежка процедура, която човек самичък би трябвало да „ изтича “, което не е било по силите на неговата стара майка, която, допускам, също е била изплашена от своя наследник.

Ако излезем от този случай – казвате, че има още доста такива хора?

Това е десетата убита жена за шест месеца. Случаите са в друг подтекст и разнообразни обстановки, само че нормално, когато става въпрос за ликвидиране, става въпрос за психопатни персони, които упражняват принуждение. Друг е въпросът, че психопатната персона доста мъчно се потвърждава и лекува, само че най-малко в този случай имаме в действителност поредност от нападателни актове, които би трябвало да дадат съображение за дълготрайното задържане на този човек или най-малко да бъде оценен.

Това не е направено?

Не, не е направено и това за мен е най-големият проблем – за какво този човек е бил освободен и на какво съображение още при задържането му преди година.

Много е значимо полицията да не подценява заплахата от по-агресивни актове, които могат да бъдат осъществени от хора с подобен психопатологичен профил.

Защо се стига до сходно подценяване – това въпрос на народопсихология ли е? За нещо обикновено ли се възприема?

В нашата страна има огромен толеранс към насилието, даже на микрониво – по какъв начин ще се обърнеш към някого, в случай че си сърдит, по какъв начин си приказват хората у дома, по какъв начин си вършат забележки, какво се случва на улицата, по какъв начин коментираш пост, който не ти харесва. Има изключителна приемливост и просвета на последователност на експанзия сред хората.

Сега, когато става въпрос за домашно принуждение, мисля, че доста мъчно се трансформират настройките и даже ненапълно има уталожване от тематиката. И хората, в това число чиновниците, не желаят да се занимават с това, тъй като - в случай че става въпрос за акт на домашно принуждение, те би трябвало да свършат извънредно доста работа. От една страна са свършили работа, тъй като тази жена всякога е била насочвана от полицията към „ Анимус “, може би във връзка с жертвата са се държали добре и подкрепящо, само че що се отнася до насилника е подценена заплахата, която той носи. Вероятно не са имали правно съображение да го задържат, само че тогава би трябвало да се вземат други ограничения.

Смятам, че това би трябвало да се разбере и да е обект на сериозна инспекция в Министерство на вътрешните работи – за какво този човек е бил пуснат. Защо не са взели поради повтаряемостта, за какво не са взели поради заплахата и какви са били основанията да го пуснат. Оттам ще разберем дали има пропуски в законодателството, или е въпрос на неприятна преценка от страна на полицията.

Според вас, като се изключи че домашното принуждение не е криминализирано, липсва ли нещо в законодателството?

Едно законодателство в никакъв случай не може да бъде напълно, постоянно нещо ще липсва, с цел да пасне на даден случай. Законът за отбрана от домашно принуждение в сегашния си тип е релативно добър, следва да бъдат приключени някои сегменти от него, като да вземем за пример единната осведомителна система за насилници, която трябваше да бъде подготвена и да проработи това лято, само че към момента съвсем нищо не е направено.

Според мен е по- значимо не какво написа на хартия, а по какъв начин се ползва и какво отношение имат хората към казуса,. Ако има подценяване на тази обстановка, не се подхващат всички ограничения, които би трябвало да бъдат направени.

Има ли някакъв потребен ход?

Полезният ход е да не се разчита само на жертвата и когато се види и се реши, че един човек съставлява риск за близките, да бъде лекуван и съден, с цел да бъде обществото предпазено от него. Защото в случай че не беше тя – щеше да е идната. Много дами са съумели да се спасят от него и те просто не желаят да се връщат обратно, тази жена е била доста уязвима като чужденка.

Ние по този начин разсъждаваме - че казусът с домашното принуждение е проблем на самите жертви и чакаме от тях да създадат доста неща, чакаме и от родственици, съседи и другари да създадат нещо. Но когато те по някаква причина не могат да работят от боязън за живота си, да вземем за пример, тогава същински би трябвало да се намеси страната, с цел да няма сходни случаи.

Това е връзката сред наказателно правната система и системата за психологично здраве. Те двете са звената, които не работят в съдействие, тъй като когато имаме нападателен умопобъркан, би трябвало да има бърз и елементарен метод той да бъде оценен и лекуван най-малкото.

Какво е първото, което казвате на дами в сходна обстановка?

Първото, което споделяме, е погрижи са за себе си и децата си, избягай, махни се. Заставаме зад дамата, с цел да спре насилието оптимално бързо. Също по този начин споделяме, че е
допустимо да се оправят с домашното принуждение. Много постоянно в очите на жертвите няма живот оттатък насилието, най-често те са заплашвани, че ще им лишават децата и за това избират да търпят. Когато човек живее непрекъснато в условия на принуждение, стопира да има вяра в себе си и в личните си сили да се оправя с живота. Нашата цел е да върнем чувството за самостоятелност, да покажем, че животът може да продължи и без насилникът да го управлява и направлява.

Има ли първи сигнали, на които девойките и дамите би трябвало да обръщат внимание, преди физческото принуждение да е налице?

Няма такива сигнали, тъй като всички насилници са били прелестни първоначално. Всяка жена се влюбва в човек, който ѝ се коства, че заслужава любовта ѝ. Сигналите стартират, когато дамата усети, че нейните прочувствени потребности са подценявани, че тя би трябвало непрестанно да се преценява, да се извинява, да отстъпва, да е отговорна за всичко. Това са неща, които нарастват във времето като снежна топка и когато дамата реши въпреки всичко да отстоява себе си, тогава може да се стигне и до физическо принуждение. Целта е насилникът да наложи своята действителност, а жертвата да изгуби религия в
преценките си. Проблемът е, че когато насилникът усети, че е минал границата, той се отдръпва, обръща връзката, става добър и деликатен, с цел да се успокои дамата и да повярва още веднъж в него.

Затова не е елементарно да се излезе от връзки в домашно насилиеи е нужно време да се преодолее динамичността на насилствените връзки. Динамика, която построява взаимозависимост – прочувствена, психическа, в която единият упражнява власт и надзор над другия - освен посредством принуждение, само че и посредством доста психически операции.

Има ли статистика за това какъв брой от дамите, които са осъзнали какво се случва, са съумели да се измъкнат от тази серпантина на взаимозависимост и принуждение?

Всички дами, които са осъзнали какво им се случва, са се справили Точно това е - да осъзнаеш какво ти се случва и да потърсиш помощ. Може да не се излезе от насилническата връзка незабавно, може да е належащо време – да осъзнаеш, че това, което се случва, не е както би трябвало, да започнеш да търсиш разновидности за справяне, да търсиш контакти, да разкриеш тайната, да преодолееш срама, да потърсиш помощ.

Това в действителност е въпрос на осъзнаване, което изисква време, само че всички, които са осъзнали – са съумели. Може да е мъчно и да не стане незабавно, само че който е осъзнал, се е справил.