Райко Алексиев - карикатуристът, убит от комунистическата власт
Ретроспективна галерия на българския художник и карикатурист Райко Алексиев се открива довечера от 18:00 часа в Софийска градска художествена изложба (СГХГ). Тя може да бъде забелязана до 14 юли и включва карикатури и първи страници на хумористични издания като " Щурець ", " Барабан ", " Българан ", " Смях и закачки ", както и маслени пейзажи. Голяма част от творбите идват от сбирката на фамилията му, оповестява СГХГ.
Карикатурите на Райко Алексиев, прочут и под псевдонима Фра Дяволо, се отличават с изключително внезапен и подигравателен комизъм. Това е една от аргументите, които довеждат до неговата трагична гибел. Райко Алексиев е една от първите жертви от средите на изкуството на комунистиченския режим.
© Софийска градска художествена изложба
Райко Алексиев - Пейзаж от София, 1922 година
В дните преди Деветосептемврийския прелом неговите близки неведнъж го предизвестяват да напусне страната. Кумът му Никола Мушанов даже го доставя с дипломатически паспорт, с цел да му помогне. Райко Алексиев обаче е безапелационен и споделя, че постоянно е осмивал политиците, когато те са правили нередности. " Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва ", дава отговор на околните си той.
Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред. ) и е задържан като " зложелател на народа " поради сатиричните си карикатури на Сталин, които са добре познати на необятната аудитория. В една от карикатурите Сталин държи в ръката си секира, от която капе кръв. На друга над над него е изобразена петолъчка, в чиито краища има по една глава на хора като Лев Троцки и Николай Бухарин, а текстът изпод гласи: " Не се натискайте един по един - има място за всички. "
© Софийска градска художествена изложба
Диоген Московски: " Има ли някъде останал още някои остарял бунтовник, който не се познава в прокурора ", списание Щурец, 1936 година
Райко Алексиев е измъчван в продължение на повече от месец и докаран до неразбираемост и пребит до гибел, умира на 18 ноември, 1944 година в болничното заведение на Червения кръст.
Синът му Веселин Алексиев споделя за тези дни пред Алберт Бенбасат в публикация, оповестена първо в списание " Пламък ", а по-късно в портал " Култура ". Той твърди, че обвиняването против татко му е издадено посмъртно, с цел да се узакони убийството и конфискацията на имуществото на фамилията. По думите му в смъртния акт написа, че повода за гибелта е язва.
" Непосредствено преди гибелта на татко ми се срещнахме с един човек, пуснат оттова, който е бил с него в една килия и ни описа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-вече измъчван. Когато го питали: " Райко, за какво толкоз те бият? ", той отговарял: " Бият ме неугледни художничета и писатели, които ме питат: " Ти, мръсно куче, за какво не поместваше нещата, които ти пращахме? " А аз им давам отговор: " И в този момент да е, като са неугледни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника ", споделя Веселин Алексиев.
Отново по негови думи след бруталния побой Райко Алексиев, с помощта на напъните на брачната половинка му, актрисата Весела Грънчарова, е трансфериран от болничното заведение в пандиза в тази на Червения кръст. " Тя ми е разказвала, че в началото не могла да го познае. Видяла една дрипава маса от хора – кой пребит, кой болен, кой със счупени кости. Изведнъж някаква ръка едва-едва се мърда и ѝ маха. Това бил татко ми – брадясал, слаб, стенещ при всяко помръдване ", продължава Веселин Алексиев.
© Софийска градска художествена изложба
- Накъде, Юда?- Отивам да се причисля към споразумението нали Англия моли към всички свои братя!Райко Алексиев, 1917 година
" Майка ми съумя да изиска ковчега с тялото. Той беше закован и беше неразрешено да се отваря, само че дядо ми подреди да го отковем, с цел да забележим дали вътре е той. Отворихме ковчега и аз не можах да позная татко си, който беше затворен единствено преди два месеца. Това беше напълно различен човек – отекъл, неразпознаваем, човек, който е претърпял страхотни физически и душевни премеждия. А вуйчо ми, който е съумял да влезе в моргата и да го види гол, споделяше: " По тялото му още личаха следите от побоя, токовете от ботушите. Половите му органи бяха смазани ", приключва Веселин Алексиев.
Райко Алексиев е роден е през 1893 година в Пазарджик. Семейството се мести от град на град, преди да се откри във Враца, където той приключва гимназиалното си обучение и прави първите си опити в карикатурата. След това учи литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение (днешната Национална художествена академия - бел. ред. ). Дългата му професионална кариера в медиите стартира, когато е едвам на 18 години и става помощник на хумористичното списание " Барабан ". Следващата година към този момент е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
С течение на годините се трансформира в един от водещите карикатуристи в България. Той е неколкократен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците в България, помощник на периодическите издания " Барабан ", " Смях ", " Людокос ", " Българан ", " Маска ", " Македония ", " Зора ", създател, основен редактор и главен създател на сатиричния вестник " Щурец " (1932-1944 г.). През 1939 година се дами за младата актриса Весела Грънчарова.
По време на комунистическия режим творбите му са неразрешени. Реабилитиран е едвам след 1990 година
Карикатурите на Райко Алексиев, прочут и под псевдонима Фра Дяволо, се отличават с изключително внезапен и подигравателен комизъм. Това е една от аргументите, които довеждат до неговата трагична гибел. Райко Алексиев е една от първите жертви от средите на изкуството на комунистиченския режим.
© Софийска градска художествена изложба
Райко Алексиев - Пейзаж от София, 1922 година
В дните преди Деветосептемврийския прелом неговите близки неведнъж го предизвестяват да напусне страната. Кумът му Никола Мушанов даже го доставя с дипломатически паспорт, с цел да му помогне. Райко Алексиев обаче е безапелационен и споделя, че постоянно е осмивал политиците, когато те са правили нередности. " Аз нямам пари в чужбина. Плащал съм постоянно налозите си. На всекиго съм услужвал и съм давал с двете ръце. На никого не съм взел нищо и не съм напакостил. Аз не съм плъх, та да напущам кораба, когато той потъва ", дава отговор на околните си той.
Непосредствено след преврата Райко Алексиев се връща в София от Чамкория (днес Боровец - бел. ред. ) и е задържан като " зложелател на народа " поради сатиричните си карикатури на Сталин, които са добре познати на необятната аудитория. В една от карикатурите Сталин държи в ръката си секира, от която капе кръв. На друга над над него е изобразена петолъчка, в чиито краища има по една глава на хора като Лев Троцки и Николай Бухарин, а текстът изпод гласи: " Не се натискайте един по един - има място за всички. "
© Софийска градска художествена изложба
Диоген Московски: " Има ли някъде останал още някои остарял бунтовник, който не се познава в прокурора ", списание Щурец, 1936 година
Райко Алексиев е измъчван в продължение на повече от месец и докаран до неразбираемост и пребит до гибел, умира на 18 ноември, 1944 година в болничното заведение на Червения кръст.
Синът му Веселин Алексиев споделя за тези дни пред Алберт Бенбасат в публикация, оповестена първо в списание " Пламък ", а по-късно в портал " Култура ". Той твърди, че обвиняването против татко му е издадено посмъртно, с цел да се узакони убийството и конфискацията на имуществото на фамилията. По думите му в смъртния акт написа, че повода за гибелта е язва.
" Непосредствено преди гибелта на татко ми се срещнахме с един човек, пуснат оттова, който е бил с него в една килия и ни описа, че от всички затворени в килията Райко Алексиев е бил най-вече измъчван. Когато го питали: " Райко, за какво толкоз те бият? ", той отговарял: " Бият ме неугледни художничета и писатели, които ме питат: " Ти, мръсно куче, за какво не поместваше нещата, които ти пращахме? " А аз им давам отговор: " И в този момент да е, като са неугледни, не мога да ги поместя и да си кепазя вестника ", споделя Веселин Алексиев.
Отново по негови думи след бруталния побой Райко Алексиев, с помощта на напъните на брачната половинка му, актрисата Весела Грънчарова, е трансфериран от болничното заведение в пандиза в тази на Червения кръст. " Тя ми е разказвала, че в началото не могла да го познае. Видяла една дрипава маса от хора – кой пребит, кой болен, кой със счупени кости. Изведнъж някаква ръка едва-едва се мърда и ѝ маха. Това бил татко ми – брадясал, слаб, стенещ при всяко помръдване ", продължава Веселин Алексиев.
© Софийска градска художествена изложба
- Накъде, Юда?- Отивам да се причисля към споразумението нали Англия моли към всички свои братя!Райко Алексиев, 1917 година
" Майка ми съумя да изиска ковчега с тялото. Той беше закован и беше неразрешено да се отваря, само че дядо ми подреди да го отковем, с цел да забележим дали вътре е той. Отворихме ковчега и аз не можах да позная татко си, който беше затворен единствено преди два месеца. Това беше напълно различен човек – отекъл, неразпознаваем, човек, който е претърпял страхотни физически и душевни премеждия. А вуйчо ми, който е съумял да влезе в моргата и да го види гол, споделяше: " По тялото му още личаха следите от побоя, токовете от ботушите. Половите му органи бяха смазани ", приключва Веселин Алексиев.
Райко Алексиев е роден е през 1893 година в Пазарджик. Семейството се мести от град на град, преди да се откри във Враца, където той приключва гимназиалното си обучение и прави първите си опити в карикатурата. След това учи литература в Софийския университет и посещава Рисувалното учебно заведение (днешната Национална художествена академия - бел. ред. ). Дългата му професионална кариера в медиите стартира, когато е едвам на 18 години и става помощник на хумористичното списание " Барабан ". Следващата година към този момент е редактор и главен карикатурист в хумористичното списание " Людокос ".
С течение на годините се трансформира в един от водещите карикатуристи в България. Той е неколкократен ръководител на Съюза на сдруженията на художниците в България, помощник на периодическите издания " Барабан ", " Смях ", " Людокос ", " Българан ", " Маска ", " Македония ", " Зора ", създател, основен редактор и главен създател на сатиричния вестник " Щурец " (1932-1944 г.). През 1939 година се дами за младата актриса Весела Грънчарова.
По време на комунистическия режим творбите му са неразрешени. Реабилитиран е едвам след 1990 година
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ