Тайната на спокойствието е разкрита
Ретроградинят Меркурий мина някак неусетно около мен. Това минимум не значи, че аз не го забелязах, просто се скрих от него. Скрих се в себе си, с цел да диря отговорите на въпроси. Така ловко се бях изплъзнала, че ме откриха отговорите на даже незазадените въпроси.
Сътресенията в геополитиката и в локалната политическа реалност не оставиха и драскотина върху мислите ми. Причината, по тази причина беше, че усърдно избягвах злободневието, което виртуозно заменях с книги, музика и срещи с другари. Работното ежеднеие също оказа помощ, тъй като ме държеше в сладката прегръдка на вълнението и оптимизма. И по този начин незабелязано се завихри една странна амалгама от случайности.
Тъй като от дълго време знам, че метафизиката по този начин разбърква естественото и съществуващото, изследвайки огромните области и закономерности на действителното, търсейки трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и деянията. И на мен ми се стори, че би трябвало да го прочета няколко пъти, с цел да го осмисля, само че се оказа толкоз просто. Нищо, че постоянно се употребява като синоним на философията.
Дребнотемието в никакъв случай не ме е занимавало, а конкретиката не е измежду мощните ми страни. Обичам да следя процесите и въздействието им върху орисите ни. Преди не беше по този начин. Твърде доста се опасявах да не изгубя околните си, парите си, работата си. Оказа се, че се опасявам от самия боязън и това ме раззсейва от огромната цел.
Незамисимо дали пътят до нея ще е дълъг десетки години, или 10 дни.
Голямата цел изисква да вървиш към нея безотказно, с дребни стъпки, преодолявайки огромни препядствия, песетйки думите и наблягайки на дейностите. Това е единият от отговорите, които получих, а похабих толкоз време да сблъсквам мислите си със страховете.
Урокът, който научих, е, че отговорът е бил толкоз близо, просто не съм била подготвена да го осъзная. Сега даже принудително да се старая да се опасявам, в душата си откривам единствено мир и успокоение.
Никой от нас няма да остане постоянно тук, ето за какво е ненужно да се тревожим, належащо е единствено да действаме, без да се отхвърляме.
Скептиците, които познавам биха нарекли това напреднала възраст. Странно, че не се усещам остаряла, в противен случай. Тук и в този момент получих онази независимост да знам, че това е единствено началото на по-добрия ми живот. Съвременните гурута по личностно развиване биха нарекли това автосугестия. Навярно щях да се съглася, в случай че не беше оня покой вътре в мен.
Освобождаването от страха, незабавно отвори пространство за нещо още по-хубаво – неналичието на самотност. Когато се освободих от самотата, която признавам ме гнетеше в последните няколко години, стопирах да се оглеждам за 100% идеалната половинка за мен. Насладата на личната ми компания ме направи самостоятелна.
Независима от всички клопки, които егото ми слага. От потребността да се одобрявам на всички непременно, да се съгласявам с условия, които не ме устройват или да не си потегли от ситуция, коятто ме напряга, с цел да не огорча някого.
И защото във Вселената няма празни пространства, осъзнатостта притегля верните детайли. Те може да са хора, обстановки, срещи, книги, знаци. Всички оня неща, които лишават паниката, а когато терзанието изчезне, се появяват пртньорите. Не, нямам поради пратньори в бизнеса и/или живота. Партньори може да са дейности, думи, каузи, или даже бездействия. Може да е непринудено решение или нещо, което чуваш за първи път, а ти звучи толкоз познато.
Струпването на всички, за улеснение ще ги нарека, условия, доведоха до решения, които ми донесоха облекчение. Само една година измина откогато Съдбата ме подари с най-голямото благосъстояние в живота ми. Да, човешки същества са и да, в този момент, когато имам явен взор мога да оценя, виждам и проумявам, че страхът, само че друг, който пази живота ти, а страхът от отменяне, недоумение, занемаряване е най-голямото задължение, което носим на плещите си.
Да, вероятно ще има такива, които ще ни отхвърлят, само че, повярвайте ми има още толкоз, които ще ни одобряват. Сигруно ще срещаме недоумение, само че обратнопропорционално на това, в други обстановки ще получаваме схващане, вероятно ще ни изоставят, само че същински ви давам обещание, че ще срещнете хора, които в никакъв случай няма да ви пуснат.
Истиски значимото е да сме уверени, какво тъкмо желаеме, да го сложим върху пиедестал от избрани полезности и да се вслушваме в интуицията и сърцето си. Е, да ще изпадаме в заблуди, само че имайки ясно, а не като в замъглено огледало схващане, ще откриваме доста повече съидейници, в сравнение с врагове. Освен това враговете не са нещо, безусловно, неприятно. От тях ще научим най-устойчивите уроци.
Приятелите са, с цел да те утешят, да се радват с теб на успехите и триумфите – повярвайте ми това е най-трудната част. Да се радваш на триумфа на другия. Само допреди месец не можех, без значение че гръмко го проповядвах. Да, откогато се освободих от самозаблудите не се усмихвам толкоз постоянно, от време на време рева, само че не укривам сълзите си, а когато се семя – се дръзвам откровено и от сърце.
Спрях да се шашардисвам от яд поради загубите, тъй като към този момент знам, че са краткотрайни. Както апропо и успехите.
Не споделям нищо ново, вероятно, просто в този момент към този момент споделям личната си умелост и действителни прекарвания в целия този развой. Има още доста път пред мен, само че връщане обратно – няма.
Защото с идването на живота в упътването за приложимост на никое място не написа елементарно. А когато е най-трудно, постоянно ще има някой, на който можеш да се опреш. И е прекомерно евентуално към момента да не го познаваш. Ти единствено бъди добър, съзнателен и честен.
Още от Ива Екимова:
Ива Екимова: Честита пролетна неумора!
Мемоарите на Edna дамска чанта, когато с притежателката ѝ се случи смяна...
Ако ти не знаеш коя съм – тогава кой?
Бюст-less
"Не " е цяло изречение
Тук всеки ненавижда всеки и никой не се радва на непознатите достижения!
Сътресенията в геополитиката и в локалната политическа реалност не оставиха и драскотина върху мислите ми. Причината, по тази причина беше, че усърдно избягвах злободневието, което виртуозно заменях с книги, музика и срещи с другари. Работното ежеднеие също оказа помощ, тъй като ме държеше в сладката прегръдка на вълнението и оптимизма. И по този начин незабелязано се завихри една странна амалгама от случайности.
Тъй като от дълго време знам, че метафизиката по този начин разбърква естественото и съществуващото, изследвайки огромните области и закономерности на действителното, търсейки трайното и взаимовръзката в променливостта на явленията и деянията. И на мен ми се стори, че би трябвало да го прочета няколко пъти, с цел да го осмисля, само че се оказа толкоз просто. Нищо, че постоянно се употребява като синоним на философията.
Дребнотемието в никакъв случай не ме е занимавало, а конкретиката не е измежду мощните ми страни. Обичам да следя процесите и въздействието им върху орисите ни. Преди не беше по този начин. Твърде доста се опасявах да не изгубя околните си, парите си, работата си. Оказа се, че се опасявам от самия боязън и това ме раззсейва от огромната цел.
Незамисимо дали пътят до нея ще е дълъг десетки години, или 10 дни.
Голямата цел изисква да вървиш към нея безотказно, с дребни стъпки, преодолявайки огромни препядствия, песетйки думите и наблягайки на дейностите. Това е единият от отговорите, които получих, а похабих толкоз време да сблъсквам мислите си със страховете.
Урокът, който научих, е, че отговорът е бил толкоз близо, просто не съм била подготвена да го осъзная. Сега даже принудително да се старая да се опасявам, в душата си откривам единствено мир и успокоение.
Никой от нас няма да остане постоянно тук, ето за какво е ненужно да се тревожим, належащо е единствено да действаме, без да се отхвърляме.
Скептиците, които познавам биха нарекли това напреднала възраст. Странно, че не се усещам остаряла, в противен случай. Тук и в този момент получих онази независимост да знам, че това е единствено началото на по-добрия ми живот. Съвременните гурута по личностно развиване биха нарекли това автосугестия. Навярно щях да се съглася, в случай че не беше оня покой вътре в мен.
Освобождаването от страха, незабавно отвори пространство за нещо още по-хубаво – неналичието на самотност. Когато се освободих от самотата, която признавам ме гнетеше в последните няколко години, стопирах да се оглеждам за 100% идеалната половинка за мен. Насладата на личната ми компания ме направи самостоятелна.
Независима от всички клопки, които егото ми слага. От потребността да се одобрявам на всички непременно, да се съгласявам с условия, които не ме устройват или да не си потегли от ситуция, коятто ме напряга, с цел да не огорча някого.
И защото във Вселената няма празни пространства, осъзнатостта притегля верните детайли. Те може да са хора, обстановки, срещи, книги, знаци. Всички оня неща, които лишават паниката, а когато терзанието изчезне, се появяват пртньорите. Не, нямам поради пратньори в бизнеса и/или живота. Партньори може да са дейности, думи, каузи, или даже бездействия. Може да е непринудено решение или нещо, което чуваш за първи път, а ти звучи толкоз познато.
Струпването на всички, за улеснение ще ги нарека, условия, доведоха до решения, които ми донесоха облекчение. Само една година измина откогато Съдбата ме подари с най-голямото благосъстояние в живота ми. Да, човешки същества са и да, в този момент, когато имам явен взор мога да оценя, виждам и проумявам, че страхът, само че друг, който пази живота ти, а страхът от отменяне, недоумение, занемаряване е най-голямото задължение, което носим на плещите си.
Да, вероятно ще има такива, които ще ни отхвърлят, само че, повярвайте ми има още толкоз, които ще ни одобряват. Сигруно ще срещаме недоумение, само че обратнопропорционално на това, в други обстановки ще получаваме схващане, вероятно ще ни изоставят, само че същински ви давам обещание, че ще срещнете хора, които в никакъв случай няма да ви пуснат.
Истиски значимото е да сме уверени, какво тъкмо желаеме, да го сложим върху пиедестал от избрани полезности и да се вслушваме в интуицията и сърцето си. Е, да ще изпадаме в заблуди, само че имайки ясно, а не като в замъглено огледало схващане, ще откриваме доста повече съидейници, в сравнение с врагове. Освен това враговете не са нещо, безусловно, неприятно. От тях ще научим най-устойчивите уроци.
Приятелите са, с цел да те утешят, да се радват с теб на успехите и триумфите – повярвайте ми това е най-трудната част. Да се радваш на триумфа на другия. Само допреди месец не можех, без значение че гръмко го проповядвах. Да, откогато се освободих от самозаблудите не се усмихвам толкоз постоянно, от време на време рева, само че не укривам сълзите си, а когато се семя – се дръзвам откровено и от сърце.
Спрях да се шашардисвам от яд поради загубите, тъй като към този момент знам, че са краткотрайни. Както апропо и успехите.
Не споделям нищо ново, вероятно, просто в този момент към този момент споделям личната си умелост и действителни прекарвания в целия този развой. Има още доста път пред мен, само че връщане обратно – няма.
Защото с идването на живота в упътването за приложимост на никое място не написа елементарно. А когато е най-трудно, постоянно ще има някой, на който можеш да се опреш. И е прекомерно евентуално към момента да не го познаваш. Ти единствено бъди добър, съзнателен и честен.
Още от Ива Екимова:
Ива Екимова: Честита пролетна неумора!
Мемоарите на Edna дамска чанта, когато с притежателката ѝ се случи смяна...
Ако ти не знаеш коя съм – тогава кой?
Бюст-less
"Не " е цяло изречение
Тук всеки ненавижда всеки и никой не се радва на непознатите достижения!
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ