САЩ`94: България – Германия 2:1! Велика победа, но последна
РЕТРО на Радостин Стойчев
Да си напомним предишното и да погледнем актуалното!
На 10 юли 1994 година на Световното състезание в Съединени американски щати националният тим по футбол на България записва евентуално най-голямата си победи в историята - 2:1 против Германия. Головете за нашите означават Христо Стоичков след необикновено осъществяване на пряк-свободен удар в 75-ата минута, а три по-късно след ужасно центриране на Златко Янков, Йордан Лечков засича с плонж топката във вратата на към момента неопомнилия се пазач Бодо Илгнер. Преди това немците са повели от дузпа през първото полувреме.
Така България прави един от най-великите си обрати и отстранява настоящия международен първенец. Това обаче е последната победа на „ трикольорите ” на Световно първенство…
От тогава насам изминаха 29 години, в които „ лъвовете ” записаха едно само присъединяване на Световен шампионат (1998 г.) и две на Европейски шампионати (1996 година и 2004 г.). За страдание не са доста българските играчи, които могат да се похвалят с триумфи, като тези на героите от незабравимото американско лято.
Последните български футболисти, оставили по-сериозна диря на интернационалната сцена са Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов.
Част от „ незабравимите ” герои от лятото на 1994 година към момента се занимават с футбол. Вратарят и капитан Борислав Михайлов от 21 октомври 2005 година е президент на БФС, като се изключи къс интервал през 2019-2021 година, когато беше в оставка. Под негово управление националният тим по футбол към момента не се е класирал за огромен конгрес.
„ Златното ” потомство има и други представители в Българския футболен съюз. Йордан Лечков е вицепрезидент на БФС. Емил Костадинов пък е член на Изпълкома и дава отговор за детско-юношеските обединения. Красимир Балъков към момента пробва да развие треньорската си кариера, като сега води втородивизионния Септември София. Там Балъков има късмет да работи с доста млади български момчета. Друг треньор от това потомство е Петър Хубчев. Бившият бранител на Левски, Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт сега е без тим. Беше е ментор на Берое Стара Загора, Левски София, националния тим на България. Именно под негово управление отборът ни победи Нидерландия с 2:0 и Швеция с 3:2. Наско Сираков е притежател на Левски София. Даниел Боримиров е изпълнителен шеф при „ сините “ и ръководител на Управителния съвет на клуба. Носителят на Златната топка Христо Стоичков имаше опити в треньорската специалност, като води националния тим на България, Селта Виго, Литекс Ловеч. Но сега се подвизава много сполучливо, като публицист в мексиканския канал „ Телевиса ”. Също по този начин е акционер в ЦСКА-София. Сърцатият бек Цанко Цветанов непроменяемо е част от екипа на треньора Станимир Стоилов.
За страдание стоманеният защитник Трифон Иванов към този момент не е измежду нас…
И по този начин стигаме до сегашното на националния ни отбор… Рано-рано стана ясно, че още веднъж няма да играем на огромно състезание. Въпросите за какво „ трикольорите ” не реализират положителни резултати са доста, както и отговорите. И е ясно, че следва доста работа, с цел да можем най-малко да се доближим до триумфите на оня именит тим, покорил Съединени американски щати през незабравимото лято на 1994 г.
СНИМКИ ОТ МАЧА:
Да си напомним предишното и да погледнем актуалното!
На 10 юли 1994 година на Световното състезание в Съединени американски щати националният тим по футбол на България записва евентуално най-голямата си победи в историята - 2:1 против Германия. Головете за нашите означават Христо Стоичков след необикновено осъществяване на пряк-свободен удар в 75-ата минута, а три по-късно след ужасно центриране на Златко Янков, Йордан Лечков засича с плонж топката във вратата на към момента неопомнилия се пазач Бодо Илгнер. Преди това немците са повели от дузпа през първото полувреме.
Така България прави един от най-великите си обрати и отстранява настоящия международен първенец. Това обаче е последната победа на „ трикольорите ” на Световно първенство…
От тогава насам изминаха 29 години, в които „ лъвовете ” записаха едно само присъединяване на Световен шампионат (1998 г.) и две на Европейски шампионати (1996 година и 2004 г.). За страдание не са доста българските играчи, които могат да се похвалят с триумфи, като тези на героите от незабравимото американско лято.
Последните български футболисти, оставили по-сериозна диря на интернационалната сцена са Мартин Петров, Стилиян Петров и Димитър Бербатов.
Част от „ незабравимите ” герои от лятото на 1994 година към момента се занимават с футбол. Вратарят и капитан Борислав Михайлов от 21 октомври 2005 година е президент на БФС, като се изключи къс интервал през 2019-2021 година, когато беше в оставка. Под негово управление националният тим по футбол към момента не се е класирал за огромен конгрес.
„ Златното ” потомство има и други представители в Българския футболен съюз. Йордан Лечков е вицепрезидент на БФС. Емил Костадинов пък е член на Изпълкома и дава отговор за детско-юношеските обединения. Красимир Балъков към момента пробва да развие треньорската си кариера, като сега води втородивизионния Септември София. Там Балъков има късмет да работи с доста млади български момчета. Друг треньор от това потомство е Петър Хубчев. Бившият бранител на Левски, Хамбургер и Айнтрахт Франкфурт сега е без тим. Беше е ментор на Берое Стара Загора, Левски София, националния тим на България. Именно под негово управление отборът ни победи Нидерландия с 2:0 и Швеция с 3:2. Наско Сираков е притежател на Левски София. Даниел Боримиров е изпълнителен шеф при „ сините “ и ръководител на Управителния съвет на клуба. Носителят на Златната топка Христо Стоичков имаше опити в треньорската специалност, като води националния тим на България, Селта Виго, Литекс Ловеч. Но сега се подвизава много сполучливо, като публицист в мексиканския канал „ Телевиса ”. Също по този начин е акционер в ЦСКА-София. Сърцатият бек Цанко Цветанов непроменяемо е част от екипа на треньора Станимир Стоилов.
За страдание стоманеният защитник Трифон Иванов към този момент не е измежду нас…
И по този начин стигаме до сегашното на националния ни отбор… Рано-рано стана ясно, че още веднъж няма да играем на огромно състезание. Въпросите за какво „ трикольорите ” не реализират положителни резултати са доста, както и отговорите. И е ясно, че следва доста работа, с цел да можем най-малко да се доближим до триумфите на оня именит тим, покорил Съединени американски щати през незабравимото лято на 1994 г.
СНИМКИ ОТ МАЧА:
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ