РЕТРО“ - 16 октомври, Сцена Филиал, 19:00 - 21:0070-годишнината на

„ РЕТРО “ - 16 октомври, Сцена Филиал, 19:00 - 21:00

70-годишнината на огромния Михаил Мутафов и 45-годипната му театрална активност Варненският трагичен спектакъл ще означи на 16 октомври, 19.00, Сцена Филиал, с елегантната комедия „ Ретро “ от Александър Галин на режисьора проф. Пламен Марков. Емблематичният артист на Явор Гърдев и на Варненския спектакъл закръгли 70-те на 4 юли, само че защото лятото не е деен сценичен сезон, отложихме събитието за 16 октомври, когато ще приветстваме Мишо в основната роля на ухажвания от няколко дами вдовец в „ Ретро “. Впрочем неговият сексапил остава незагиващ и след 45 години на театралната и кино сцена. Установихме го за следващ път единствено преди няколко дни на фестивала на българския филм „ Златна роза “, в който филмът „ Вездесъщият “ на режисьора Илиян Джевелеков, с Михаил Мутафов в ролята на достолепния проф. Борилов, взе най-вече и най-престижните фестивални награди. 

В богатата си колеция от награди артистът също има своята „ Златна роза “ 2008 за ролята на Ванвурст Окото във кино лентата „ Дзифт ” на Явор Гърдев. А през 2014 Михаил Мутафов бе отличен с Наградата за основна мъжка роля на Международния фестивал за късометражно кино в Брюксел 2014 за ролята си във кино лентата „ Чест “ на Павел Весноков, написана особено за него. По този мотив режисьорът характеризира Михаил Мутафов като „ удивителен, необикновено надарен и доста специфичен артист ”. „ Най-много ме радва, че на 68 години аз приказвам на еднакъв език с 28-годишен човек. Да приказвам един език с надарени създатели от други генерации като Явор Гърдев и Павел Веснаков, ми носи голямо задоволство. Чувството е прелестно, то ме държи “, репликира Михаил Мутафов.


Предишни върхове в творчеството на артиста бележат Първата премия от Фестивала на дребните театрални форми във Враца 2005 за ролята на Туполски в " Пухеният " от Мартин Макдона, режисьор Явор Гърдев и „ Аскеер “ 2003 за ролята на Марат в „ Марат/Сад “ от Петер Вайс, още веднъж с режисьор Явор Гърдев. „ Явор Гърдев ме притегля с познанията си, със своеобразното си светоусещане. Изненадва ме с непредвидения си метод към пиесата и това ме кара и аз да бъда непредвиден, да бъда забавен на самия себе си. Преди Явор Гърдев и Станчо Станчев съумяваше да ме предизвика по този метод. На тези двама режисьори дължа най-сериозните си откривателства на театралната сцена “, споделя Михаил Мутафов. 


След забележителните постановки на Явор Гърдев на варненска сцена „ Бастард “ по Шекспир и Дюренмат, „ Пухеният ” от Мартин Макдона, „ Марат/Сад ” от Петер Вайс, „ Калигула ” от Aлбер Камю, „ Крум “ от Ханох Левин, той продължава да работи с именития режисьор и в неговите столични постановки - „ Пухеният ”, „ Пиеса за бебето ” от Едуард Олби в „ Театър 199 ”, „ Чайка ” от Чехов на сцената на най-новия български спектакъл „ Крикор Азарян ” в НДК. 

На един по-ранен стадий Михаил Мутафов има щастието да се срещне и с огромния режисьор Стоян Камбарев, разкрил нови хоризонти пред българския спектакъл. „ Когато прочетох пиесата „ Майката “ на Горки, изобщо не отдадох значение на ролята на Прохор Железнов, а в хода на подготовките със Стоян Камбарев тя се трансформира надали не в център. Там за пръв път усетих, че ролята не е това, което е написано – може да бъде доста повече, зависи по какъв начин влизаш в нея, по какъв начин мислиш, по какъв начин работиш в нея. Все още се случва някои от сътрудниците да ме назовават Прохор “, споделя артистът за фамозната режисура на Варненския трагичен спектакъл „ Майката. Васа Железнова 1910 “.


Михаил Мутафов е основал на театралната сцена над 100 функции от българската и международната драматургия и във всяка една от тях е вградил своя гений и своето схващане за света и за театъра. Осанката и излъчването му елементарно се припокриват с визията за философи, ироници или аристократи на духа – да си напомним единствено блестящите му превъплъщения от последните години като Фауст в едноименната режисура на Лилия Абаджиева, като Лорд Бъкингам в „ Ричард III ” от Шекспир или като проф. Серебряков във „ Вуйчо Ваньо “ от Чехов на проф. Пламен Марков. Това обаче напълно не са желаните типажи на Михаил Мутафов: „ Изиграл съм доста аристократи. Да играя просто един цар не ми е забавно, сходни облици не ме провокират задоволително, тъй като са ясни като характерност. Предпочитам функции като тази в „ Дзифт ”, които са отвън стандартите, в които артистът оставя играта на назад във времето и до дъно влиза в специалността. Да бъдеш, не да играеш. “

Да бъдеш, не да играеш, е безспорно най-максималистичното верую, което един актьор може да изповядва. То допуска единствено най-високото лоно на изкуството. Което населява и Михаил Мутафов. 

Аплодисменти за огромния Михаил Мутафов!

Виолета Тончева