Ретина, отгледана в лаборатория, дава обяснение защо хората виждат цветове, а кучетата - не
Ретина, отгледана в лаборатория, дава пояснение за какво хората виждат цветове, а кучетата не могат, заяви електронното издание Юрикалърт.
Изследователи от университета " Джонс Хопкинс " откриха по какъв начин витамин А генерира характерни кафези, позволяващи на хората да виждат милиони цветове - дарба, която кучетата, котките и другите бозайници не имат. " Тези ретинални органоиди ни разрешиха за първи път да изследваме доста характерна за индивида линия ", изяснява създателят Робърт Джонстън, доцент по биология. " Огромен е въпросът какво ни прави хора, какво ни прави разнообразни ".
Откритията, оповестени в PLOS Biology, способстват за по-добро схващане на цветната слепота, свързаната с възрастта загуба на зрение и други болести, отнасящи се до фоторецепторните кафези.
Освен това демонстрират по какъв начин гените инструктират човешката ретина да създава характерни кафези, разпознаващи цветовете - развой, който учените смятаха, че се управлява от хормоните на щитовидната жлеза, написа Българска телеграфна агенция.
Чрез смяна на клетъчните свойства на органоидите, изследователският екип открива, че молекула, наречена ретинолова киселина, дефинира дали дадена конусовидна клетка ще се специализира в алена или зелена светлина. Само хората с обикновено зрение и близкородствените примати развиват датчик за алено.
В продължение на десетилетия учените смятаха, че алените конусовидни кафези се образуват на инцидентен принцип. Наскоро направени проучванията от екипа на Джонстън обаче подсказаха, че процесът може да се управлява от равнищата на хормоните на щитовидната жлеза. Новите разбори сочат, че алените кафези се получават посредством характерна поредност от събития, за които е виновна ретиноловата киселина в окото.
Зелените и алените конусовидни кафези са много сходни, като се изключи протеина, наименуван опсин, който открива светлината и споделя на мозъка какви цветове виждат хората. Различните опсини дефинират дали клетката ще се трансформира в зелен или червен датчик, макар че гените на всеки остават 96% идентични. С помощта на революционна техника, която вижда тези фини генетични разлики в органоидите, екипът наблюдава измененията в съотношението на конусовидните кафези в продължение на 200 дни.
Изследователите също по този начин картографират много изменящото се съответствие на тези кафези в ретините на 700 възрастни. Да следим смяната на съотношението сред зелените и алените конусовидни кафези при хората е едно от най-изненадващите открития на новото проучване, споделя Сара Хадиняк, която е част от научния екип, написа dir.bg.
Учените към момента не схващат изцяло повода за толкоз доста вариации, без това да се отрази на зрението на индивида. Ако тези типове кафези определяха дължината на човешката ръка, другите съотношения щяха да доведат до " необикновено разнообразни " дължини, сподели Джонстън.
Изследователите се пробват да схванат болести като недъгавост на макулата. Целта им е да се задълбочи познанието за това по какъв начин конусовидните, а и други кафези се свързват с нервната система.
" Надяваме се в бъдеще да помогнем на хората с тези проблеми със зрението ", споделя Джонстън. " Ще мине известно време, преди този момент да се случи, само че единствено това, че знаем, че можем да създадем тези разнообразни типове кафези, е доста, доста обещаващо ".
Последвайте канала на
Изследователи от университета " Джонс Хопкинс " откриха по какъв начин витамин А генерира характерни кафези, позволяващи на хората да виждат милиони цветове - дарба, която кучетата, котките и другите бозайници не имат. " Тези ретинални органоиди ни разрешиха за първи път да изследваме доста характерна за индивида линия ", изяснява създателят Робърт Джонстън, доцент по биология. " Огромен е въпросът какво ни прави хора, какво ни прави разнообразни ".
Откритията, оповестени в PLOS Biology, способстват за по-добро схващане на цветната слепота, свързаната с възрастта загуба на зрение и други болести, отнасящи се до фоторецепторните кафези.
Освен това демонстрират по какъв начин гените инструктират човешката ретина да създава характерни кафези, разпознаващи цветовете - развой, който учените смятаха, че се управлява от хормоните на щитовидната жлеза, написа Българска телеграфна агенция.
Чрез смяна на клетъчните свойства на органоидите, изследователският екип открива, че молекула, наречена ретинолова киселина, дефинира дали дадена конусовидна клетка ще се специализира в алена или зелена светлина. Само хората с обикновено зрение и близкородствените примати развиват датчик за алено.
В продължение на десетилетия учените смятаха, че алените конусовидни кафези се образуват на инцидентен принцип. Наскоро направени проучванията от екипа на Джонстън обаче подсказаха, че процесът може да се управлява от равнищата на хормоните на щитовидната жлеза. Новите разбори сочат, че алените кафези се получават посредством характерна поредност от събития, за които е виновна ретиноловата киселина в окото.
Зелените и алените конусовидни кафези са много сходни, като се изключи протеина, наименуван опсин, който открива светлината и споделя на мозъка какви цветове виждат хората. Различните опсини дефинират дали клетката ще се трансформира в зелен или червен датчик, макар че гените на всеки остават 96% идентични. С помощта на революционна техника, която вижда тези фини генетични разлики в органоидите, екипът наблюдава измененията в съотношението на конусовидните кафези в продължение на 200 дни.
Изследователите също по този начин картографират много изменящото се съответствие на тези кафези в ретините на 700 възрастни. Да следим смяната на съотношението сред зелените и алените конусовидни кафези при хората е едно от най-изненадващите открития на новото проучване, споделя Сара Хадиняк, която е част от научния екип, написа dir.bg.
Учените към момента не схващат изцяло повода за толкоз доста вариации, без това да се отрази на зрението на индивида. Ако тези типове кафези определяха дължината на човешката ръка, другите съотношения щяха да доведат до " необикновено разнообразни " дължини, сподели Джонстън.
Изследователите се пробват да схванат болести като недъгавост на макулата. Целта им е да се задълбочи познанието за това по какъв начин конусовидните, а и други кафези се свързват с нервната система.
" Надяваме се в бъдеще да помогнем на хората с тези проблеми със зрението ", споделя Джонстън. " Ще мине известно време, преди този момент да се случи, само че единствено това, че знаем, че можем да създадем тези разнообразни типове кафези, е доста, доста обещаващо ".
Последвайте канала на
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ