Рестриктивните мерки, забраните и ограниченията не са моделът, по който

Рестриктивните ограничения, възбраните и рестриктивните мерки не са моделът, по който да се реши
въпросът с фрагментите и пазара на труда. На този пазар предстоят да стъпят
съвсем различни генерации, които имат други разбирания и условия. Пазарът не е
просто глобален, той се трансформира стремително. В него проблемът не е единствено в неналичието на
техници или инженери, приказваме за напълно нови специалности. Това съобщи в София
ръководителят на Комисията по образованието и науката в Народното събрание Милена
Дамянова по време на полемиката „ Бизнес и висше образование" на Асоциацията на
индустриалния капитал в България (АИКБ) и в. „ Стандарт".  На полемиката се
дебатираха въпросите за смяна на финансирането на висшите учебни заведения, качеството
на фрагментите за бизнеса и методите за привличане и опазване на приключилите
университети и учебни заведения у нас.
Пред членовете на Асоциацията и представители на висшите учебни заведения Дамянова
акцентира, че би искала дискусиите от този вид да чертаят тактики за развиване за
следващи десетилетия, а не да се занимаваме с план-прием, изкуствено задържане на
фрагменти, учебни планове и дали бизнесът и образователната система си приказват, както и
какво се случва с този или оня закон. „ Не споделям, че не е значимо, напротив - от
извънредно значение е. Но това са въпроси на деня и изискват бързи отговори, а не
продължителни диспути.", сподели Дамянова.
По думите й 207 млн. студенти има в света по данни на  UNESCO. За 14 години броят
им се е увеличил двойно.  Всички фамилии по света имат вяра, че високата подготовка
ще докара до по-добри възможности за работа, по-високи приходи, по-добър стандарт на
живот и персонално благополучие. Но и в света, и у нас, се следят процеси, които демонстрират, че
образованието постоянно е заключено единствено в границите на придобитата диплома. „ То не дава
нужните умения и трансформира професионалния и персонален стандарт в неосъществена фантазия.
Бизнесът, който се развива в бързи и къси периоди, иска отговори в този момент и незабавно.
Образованието, чийто хоризонт е от 12 за междинното и най-малко 4-5 години за висшето
обучение, няма времевата възможност да отговори на това „ в този момент и веднага" “,
безапелационен бе ръководителят на Образователната комисията в Народното събрание и
добави, че в множеството случаи има разбирането, че това не е нужно, тъй като
образованието създава основа, която би трябвало да е трайна и да се надгражда. 
„ Няма закон или институция, която да покаже работата на бизнеса и да убеди
фамилиите на днешните възпитаници или студенти, че бизнесът в България не е вдигане на
телефон, а дава вероятност, хонорари и статут. Това, което нормативната
уредба и институциите могат да направят, е да подсигуряват и дадат възможности за
връзката сред вас и образователната система. Вие обаче би трябвало да покажете,
че стругар не е просто човек с каска и мръсно облекло. И можете да го извършите посредством
образователната система", изясни тя.

Председателят на Комисията показа какво е направено досега от страна на
законодателя.  Новият закон за предучилищното и училищното обучение изисква
учениците да получават познания по модел и метод, който да им подсигурява да бъдат
сполучливи и да получат професионална реализация.
„ В основата на политиката на ръководещото болшинство е образованието и в частност
развитието на професионалното “, сподели Дамянова. Тя подсети, че по искане на
депутатите от  Комисията по образованието и науката, Комисията по труда
и социалната политика и на Комисията по икономическа политика и туризъм трите
отраслови министерства  - на образованието, обществената политика и на стопанската система
създават нормативни промени, които да разрешат цялостното въвеждане на дуалната
форма на образование.
„ Не можем да губим повече време в диалог къде да бъде регламентиран трудовият
контракт на учениците, обучавани чрез дуалната система, дали в Кодекса на труда или в
специфичния Закон за професионално обучение и образование, би трябвало ли да имат
отпуска, или пък ваканцията им е задоволителна. Дуалното обучение е модел, който директно
въздейства върху младежката безработица, понижава броя на отпадналите възпитаници и
гарантира качествена работна ръка “, акцентира Дамянова.
Предстои Комисията да преглежда измененията в Закона за висшето обучение, които
ще внесе Министерството на образованието и науката. „ Ще направя законодателно
предложение за регламентиране на присъединяване на действителния бизнес в процеса на образование
във висшите училища", сподели Дамянова. Тя съобщи, че чака МОН да внесе промени при
акредитациите на университетите. „ Това е тематика, която е по-важна от тази за
ръководството на висшите учебни заведения, тъй като акредитацията дава външната оценка на
качеството на образованието. Тук би трябвало да се подобрят процедурите за акредитация и
да се повиши участието на работодателите и на признати международни специалисти при
оценяването, за да имаме достоверна картина “, уточни Милена Дамянова.