Поскъпването в ресторантите надхвърля скока на цените на останалите стоки и услуги
Ресторантьори в редица градове в страната излизат на митинг през днешния ден в 16 часа с искане ставката на Данък добавена стойност за техните услуги още веднъж да падне на 9%, освен това за непрекъснато. На места протестиращите ще се събират пред общината, другаде провеждат автошествия или ще блокират основни кръстовища. " Ако не ни чуят в Народното събрание ще блокираме пътищата в цялата страна за три дни и ще организираме всеобщ народен митинг в София ", разгласи ръководителят на Сдружението на заведенията Емил Коларов.
В четвъртък Народното събрание би трябвало да гласоподава на второ четене закона за държавния бюджет за 2025 година, като в плана не е планувано събаряне на налога. Между първо и второ четене имаше единствено едно предложение за въвеждане още веднъж на 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите, както и 0% за хляба, и то беше на депутата Димо Дренчев от " Възраждане ". Това предложение обаче бе отхвърлено от болшинството депутати в бюджетната комисия.
Организации на ресторантьорския и хотелиерския бизнес оповестиха в понеделник, че чакат среща с ръководещата коалиция и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по тематиката. Именно Борисов като министър председател в последния си кабинет смъкна налога на ресторантьорите преди четири години.
Като краткотрайна антикризисна мярка поради ковид-пандемията Данък добавена стойност за ресторантьорските и кетъринг услугите бе понижен от 20 на 9% от началото на 2021 година Тази краткотрайна мярка беше няколко пъти удължавана, макар че коронавирус пандемията от дълго време отмина, и от 1 януари 2025 година данъкът още веднъж бе върнат на 20%.
Ресторантьорите вещаят големи съкращения на личен състав и голям брой банкрути, в случай че услугите им останат с 20% Данък добавена стойност. Този данък обаче се заплаща от крайните клиенти и е много необичайно за какво ресторантьорите се показват като жертва на по-високо данъчно облагане.
Истината е, че свалянето на общоприетата 20% ставка до 9%, въобще не докара до спад на цените в заведенията. Въпросната 11% разлика в налога напълно отиде в джоба на ресторантьорите, които от горната страна на това подвигнаха фрапантно цените от 2021 година насам.
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира, скокът на цените в заведенията за хранене през последните 10 години доста надвишава общия ценови показател в страната. Докато всички артикули и услуги в българската стопанска система по отношение на 2015 година към януари 2015 година са поскъпнали с 41% то нарастването в заведенията за хранене и кафенетата е 89%, като надвишава даже растежа при храните.
Особено очевидно е " отделянето " на цените в заведенията от общия показател от началото на 2022 година - от това време заведенията за хранене стават доста по-малко налични спрямо динамичността на междинния приход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 година да е оказало спад или задържане на цените за крайния консуматор - в противен случай кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% Данък добавена стойност от началото на 2025 година е ясно очевидно в внезапно покачване на цените - с съвсем 5 пункта в границите на месец.
От ИПИ заключават, че съображение за преференциално данъчно отнасяне за ресторантьорите няма. Защо да чакаме, че щом предходната отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
В същото време данни от Национална агенция за приходите и от МФ демонстрират, че през последните четири години оборотите на заведенията и облагите им регистрират много солидни растежи. Публикувани от " Медиапул " данни за оборотите е видно, че в първата година на ковида те падат до 2.4 милиарда при 3 милиарда през предкодивната 2019 година Още през 2021 година предпандемичното равнище е усъвършенствано и оборотите доближават 4.7 милиарда лева, а през 2023 година към този момент са 5.6 милиарда Все още няма данни за 2024 година, само че за осеммесечието приходите са за 4.2 милиарда лева и по всичко проличава, че ще има усъвършенстване на 2023 г.
В отговор на депутатско запитване министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения налог облага в последните четири години, което е индикатор за възходящи финансови резултати в сектора: Ако през първата година на ковид-пандемията - 2020 година, бранш " Ресторантьорство " е превел в хазната 26.3 млн. лева налог облага, то на идната година той скача двойно на 53.7 млн. лева След това облага пораства с над 40% до 75.9 млн. лева през 2022 година, и с нови над 20% през 2023 година до 91.6 млн. лева За миналата 2024 година към момента няма данни, тъй като окончателното обявление на облагата и начисляването на налога ще стане в средата на 2025 година, само че от платения досега предплатен налог - 41.2 млн. лева, наподобява, че още веднъж ще има растеж на налога от над 20%.
Въпреки забележителните растежи на оборотите и на цените в заведенията, импортираният ДДС от ресторантьорските услуги са много скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този данък са 150 млн. лева годишно. В първата година от коронавирус рецесията - 2020 година, те падат до 70 млн. лева Следващата година се срутват до 14 млн. лева, а през 2022 година - до 7.7 млн. лева, демонстрират данните на МФ. На идната 2023 година постъпленията от Данък добавена стойност се повишават до 43.3 млн. лева, а през 2024 година - до 63.3 млн. лева.
На фона на напъните да бъде запушен големият бюджетен недостиг, МФ разчита на повече доходи от Данък добавена стойност след унищожаване на ниската 9% ставка и възобновяване на общоприетите 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се чакат тази години доходи от близо 300 млн. лева.
Доскоро доводите на сектора за какво би трябвало действието на по-ниската ставка Данък добавена стойност да остане в действие макар отминалата от дълго време пандемия бяха, че мощно са нарастнали разноските им за заплати на личния състав, ток, вода и прочие В това състояние обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно настояването на ресторантьорите единствено за тях да има данъчна преференция.
Сега към този момент се приказва за избавяне на туризма. " Страната ни е от дребното в Европейския съюз с висока данъчна ставка за туризма и заведенията. В множеството европейски страни тя е диференцирана и я държат ниска ", показват от сдружението на заведенията.
В четвъртък Народното събрание би трябвало да гласоподава на второ четене закона за държавния бюджет за 2025 година, като в плана не е планувано събаряне на налога. Между първо и второ четене имаше единствено едно предложение за въвеждане още веднъж на 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите, както и 0% за хляба, и то беше на депутата Димо Дренчев от " Възраждане ". Това предложение обаче бе отхвърлено от болшинството депутати в бюджетната комисия.
Организации на ресторантьорския и хотелиерския бизнес оповестиха в понеделник, че чакат среща с ръководещата коалиция и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по тематиката. Именно Борисов като министър председател в последния си кабинет смъкна налога на ресторантьорите преди четири години.
Като краткотрайна антикризисна мярка поради ковид-пандемията Данък добавена стойност за ресторантьорските и кетъринг услугите бе понижен от 20 на 9% от началото на 2021 година Тази краткотрайна мярка беше няколко пъти удължавана, макар че коронавирус пандемията от дълго време отмина, и от 1 януари 2025 година данъкът още веднъж бе върнат на 20%.
Ресторантьорите вещаят големи съкращения на личен състав и голям брой банкрути, в случай че услугите им останат с 20% Данък добавена стойност. Този данък обаче се заплаща от крайните клиенти и е много необичайно за какво ресторантьорите се показват като жертва на по-високо данъчно облагане.
Истината е, че свалянето на общоприетата 20% ставка до 9%, въобще не докара до спад на цените в заведенията. Въпросната 11% разлика в налога напълно отиде в джоба на ресторантьорите, които от горната страна на това подвигнаха фрапантно цените от 2021 година насам.
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира, скокът на цените в заведенията за хранене през последните 10 години доста надвишава общия ценови показател в страната. Докато всички артикули и услуги в българската стопанска система по отношение на 2015 година към януари 2015 година са поскъпнали с 41% то нарастването в заведенията за хранене и кафенетата е 89%, като надвишава даже растежа при храните.
Особено очевидно е " отделянето " на цените в заведенията от общия показател от началото на 2022 година - от това време заведенията за хранене стават доста по-малко налични спрямо динамичността на междинния приход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 година да е оказало спад или задържане на цените за крайния консуматор - в противен случай кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% Данък добавена стойност от началото на 2025 година е ясно очевидно в внезапно покачване на цените - с съвсем 5 пункта в границите на месец.
От ИПИ заключават, че съображение за преференциално данъчно отнасяне за ресторантьорите няма. Защо да чакаме, че щом предходната отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
В същото време данни от Национална агенция за приходите и от МФ демонстрират, че през последните четири години оборотите на заведенията и облагите им регистрират много солидни растежи. Публикувани от " Медиапул " данни за оборотите е видно, че в първата година на ковида те падат до 2.4 милиарда при 3 милиарда през предкодивната 2019 година Още през 2021 година предпандемичното равнище е усъвършенствано и оборотите доближават 4.7 милиарда лева, а през 2023 година към този момент са 5.6 милиарда Все още няма данни за 2024 година, само че за осеммесечието приходите са за 4.2 милиарда лева и по всичко проличава, че ще има усъвършенстване на 2023 г.
В отговор на депутатско запитване министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения налог облага в последните четири години, което е индикатор за възходящи финансови резултати в сектора: Ако през първата година на ковид-пандемията - 2020 година, бранш " Ресторантьорство " е превел в хазната 26.3 млн. лева налог облага, то на идната година той скача двойно на 53.7 млн. лева След това облага пораства с над 40% до 75.9 млн. лева през 2022 година, и с нови над 20% през 2023 година до 91.6 млн. лева За миналата 2024 година към момента няма данни, тъй като окончателното обявление на облагата и начисляването на налога ще стане в средата на 2025 година, само че от платения досега предплатен налог - 41.2 млн. лева, наподобява, че още веднъж ще има растеж на налога от над 20%.
Въпреки забележителните растежи на оборотите и на цените в заведенията, импортираният ДДС от ресторантьорските услуги са много скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този данък са 150 млн. лева годишно. В първата година от коронавирус рецесията - 2020 година, те падат до 70 млн. лева Следващата година се срутват до 14 млн. лева, а през 2022 година - до 7.7 млн. лева, демонстрират данните на МФ. На идната 2023 година постъпленията от Данък добавена стойност се повишават до 43.3 млн. лева, а през 2024 година - до 63.3 млн. лева.
На фона на напъните да бъде запушен големият бюджетен недостиг, МФ разчита на повече доходи от Данък добавена стойност след унищожаване на ниската 9% ставка и възобновяване на общоприетите 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се чакат тази години доходи от близо 300 млн. лева.
Доскоро доводите на сектора за какво би трябвало действието на по-ниската ставка Данък добавена стойност да остане в действие макар отминалата от дълго време пандемия бяха, че мощно са нарастнали разноските им за заплати на личния състав, ток, вода и прочие В това състояние обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно настояването на ресторантьорите единствено за тях да има данъчна преференция.
Сега към този момент се приказва за избавяне на туризма. " Страната ни е от дребното в Европейския съюз с висока данъчна ставка за туризма и заведенията. В множеството европейски страни тя е диференцирана и я държат ниска ", показват от сдружението на заведенията.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ