Ресторантьорите бранят до последно високите си печалби
Ресторантьори в редица градове в страната излизат на митинг през днешния ден в 16 часа с искане ставката на Данък добавена стойност за техните услуги още веднъж да падне на 9%, освен това за непрекъснато. На места протестиращите ще се събират пред общината, другаде провеждат автошествия или ще блокират основни кръстовища. " Ако не ни чуят в Народното събрание ще блокираме пътищата в цялата страна за три дни и ще организираме всеобщ народен митинг в София ", разгласи ръководителят на Сдружението на заведенията Емил Коларов.
В четвъртък Народното събрание би трябвало да гласоподава на второ четене закона за държавния бюджет за 2025 година, като в плана не е планувано събаряне на налога . Между първо и второ четене имаше единствено едно предложение за въвеждане още веднъж на 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите, както и 0% за хляба, и то беше на депутата Димо Дренчев от " Възраждане ". Това предложение обаче бе отхвърлено от болшинството депутати в бюджетната комисия.
Организации на ресторантьорския и хотелиерския бизнес обаче оповестиха тези дни, че чакат среща с ръководещата коалиция и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по тематиката. Именно Борисов като министър председател в последния си кабинет смъкна налога на ресторантьорите преди четири години.
Като краткотрайна антикризисна мярка поради ковид-пандемията Данък добавена стойност за ресторантьорските и кетъринг услугите бе понижен от 20 на 9% от началото на 2021 година Тази краткотрайна мярка беше няколко пъти удължавана, макар че коронавирус пандемията от дълго време отмина, и от 1 януари 2025 година данъкът още веднъж бе върнат на 20%.
Ресторантьорите вещаят големи съкращения на личен състав и голям брой банкрути, в случай че услугите им останат с 20% Данък добавена стойност. Този данък обаче се заплаща от крайните клиенти и е много необичайно за какво ресторантьорите се показват като жертва на по-високо данъчно облагане.
Истината е, че свалянето на общоприетата 20% ставка и по-ниската 9%, въобще не се отрази на цените в заведенията през последните четири години. Въпросната 11% разлика в налога напълно отиде в джоба на ресторантьорите, които от горната страна на това подвигнаха фрапантно цените в заведенията.
ДВОЕН РЪСТ НА ЦЕНИТЕ
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира, скокът на цените в заведенията за хранене през последните 10 години доста надвишава общия ценови показател в страната. Докато всички артикули и услуги в българската стопанска система по отношение на 2015 година към януари 2015 година са поскъпнали с 41% то нарастването в заведенията за хранене и кафенетата е 89%, като надвишава даже растежа при храните.
Особено очевидно е " отделянето " на цените в заведенията от общия показател от началото на 2022 година - от това време заведенията за хранене стават доста по-малко налични спрямо динамичността на междинния приход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 година да е оказало спад или задържане на цените за крайния консуматор - в противен случай кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% Данък добавена стойност от началото на 2025 година е ясно очевидно в внезапно покачване на цените - с съвсем 5 пункта в границите на месец.
От ИПИ заключават, че съображение за преференциално данъчно отнасяне за ресторантьорите няма; за какво да чакаме, че щом предходната отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
ЗАВИДНИ ОБОРОТИ И ПЕЧАЛБИ
В същото време данни от Национална агенция за приходите и от МФ демонстрират, че през последните четири години на фона на понижените доходи от Данък добавена стойност поради по-ниската ставка, оборотите на заведенията и облагите им регистрират много солидни растежи. Публикувани от Медиапул данни за оборотите демонстрират, че в първата година на коронавирус рецесията те падат до 2.4 милиарда при 3 милиарда предкодивната 2019 година Още през 2021 година предковидното равнище е усъвършенствано и оборитите доближават 3.387 милиарда, а през 2023 година към този момент са 5.6 милиарда Все още няма данни за 2024 година, само че за осеммесечието приходите са за 4.2 милиарда лева
В отговор на депутатско запитване министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения налог облага в последните четири години, които демонстрират положителни финансови резултати в сектора. Ако през първата година на ковид-пандемията - 2020 година, бранш Ресторантьорство е превел в хазната 26.3 млн. лева налог облага, то на идната година той скача двойно на 53.7 млн. лева След това облага пораства с над 40% до 75.9 млн. лева през 2022 година, и с нови над 20% през 2023 година до 91.6 млн. лева За миналата 2024 година към момента няма данни, тъй като окончателното обявление на облагата и начисляването на налога ще стане в средата на 2025 година, само че от платения досега предплатен налог - 41.2 млн. лева, наподобява, че още веднъж ще има растеж на налога от над 20%.
СКРОМЕН Данък добавена стойност
Въпреки забележителните растежи на оборотите и на цените в заведенията, импортираният Данък добавена стойност от ресторантьорските услуги са много скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този данък са 150 млн. лева годишно. В първата година от коронавирус рецесията - 2020 година, те падат до 70 млн. лева Следващата година се срутват до 14 млн. лева, а през 2022 година - до 7.7 млн. лева, демонстрират данните на МФ. Няма пояснение на какво се дължи този двоен срив. На идната 2023 година постъпленията от Данък добавена стойност се демонстрират до 43.3 млн. лева, а през 2024 година - до 63.3 млн. лева
На фона на напъните да бъде запушен големия бюджетен недостиг, МФ разчита на повече доходи от Данък добавена стойност след унищожаване на ниската 9% ставка и възобновяване на общоприетите 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се чака тази години доходи от близо 300 млн. лева
Доскоро доводите на сектора за по-ниска ставка Данък добавена стойност бяха, че имат доста по-големи разноски за заплати на личния състав, ток, вода и прочие В това състояние обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно настояването на ресторантьорите единствено за тях да има данъчна префенция.
Сега към този момент се приказва за избавяне на туризма. " Страната ни е от дребното в Европейския съюз с висока данъчна ставка за туризма и заведенията. В множеството европейски страни тя е диференцирана и я държат ниска ", показват от сдружението на заведенията.
В четвъртък Народното събрание би трябвало да гласоподава на второ четене закона за държавния бюджет за 2025 година, като в плана не е планувано събаряне на налога . Между първо и второ четене имаше единствено едно предложение за въвеждане още веднъж на 9% Данък добавена стойност за ресторантьорите, както и 0% за хляба, и то беше на депутата Димо Дренчев от " Възраждане ". Това предложение обаче бе отхвърлено от болшинството депутати в бюджетната комисия.
Организации на ресторантьорския и хотелиерския бизнес обаче оповестиха тези дни, че чакат среща с ръководещата коалиция и с водача на ГЕРБ Бойко Борисов по тематиката. Именно Борисов като министър председател в последния си кабинет смъкна налога на ресторантьорите преди четири години.
Като краткотрайна антикризисна мярка поради ковид-пандемията Данък добавена стойност за ресторантьорските и кетъринг услугите бе понижен от 20 на 9% от началото на 2021 година Тази краткотрайна мярка беше няколко пъти удължавана, макар че коронавирус пандемията от дълго време отмина, и от 1 януари 2025 година данъкът още веднъж бе върнат на 20%.
Ресторантьорите вещаят големи съкращения на личен състав и голям брой банкрути, в случай че услугите им останат с 20% Данък добавена стойност. Този данък обаче се заплаща от крайните клиенти и е много необичайно за какво ресторантьорите се показват като жертва на по-високо данъчно облагане.
Истината е, че свалянето на общоприетата 20% ставка и по-ниската 9%, въобще не се отрази на цените в заведенията през последните четири години. Въпросната 11% разлика в налога напълно отиде в джоба на ресторантьорите, които от горната страна на това подвигнаха фрапантно цените в заведенията.
ДВОЕН РЪСТ НА ЦЕНИТЕ
Проучване на Института за пазарна стопанска система демонстрира, скокът на цените в заведенията за хранене през последните 10 години доста надвишава общия ценови показател в страната. Докато всички артикули и услуги в българската стопанска система по отношение на 2015 година към януари 2015 година са поскъпнали с 41% то нарастването в заведенията за хранене и кафенетата е 89%, като надвишава даже растежа при храните.
Особено очевидно е " отделянето " на цените в заведенията от общия показател от началото на 2022 година - от това време заведенията за хранене стават доста по-малко налични спрямо динамичността на междинния приход.
В данните не се вижда въвеждането на данъчната отстъпка за ресторантьорите през 2021 година да е оказало спад или задържане на цените за крайния консуматор - в противен случай кривата на цените в заведенията стръмно нараства. В същото време премахването на 9% Данък добавена стойност от началото на 2025 година е ясно очевидно в внезапно покачване на цените - с съвсем 5 пункта в границите на месец.
От ИПИ заключават, че съображение за преференциално данъчно отнасяне за ресторантьорите няма; за какво да чакаме, че щом предходната отстъпка не води до спад или задържане на цените, това ще се случи този път?
ЗАВИДНИ ОБОРОТИ И ПЕЧАЛБИ
В същото време данни от Национална агенция за приходите и от МФ демонстрират, че през последните четири години на фона на понижените доходи от Данък добавена стойност поради по-ниската ставка, оборотите на заведенията и облагите им регистрират много солидни растежи. Публикувани от Медиапул данни за оборотите демонстрират, че в първата година на коронавирус рецесията те падат до 2.4 милиарда при 3 милиарда предкодивната 2019 година Още през 2021 година предковидното равнище е усъвършенствано и оборитите доближават 3.387 милиарда, а през 2023 година към този момент са 5.6 милиарда Все още няма данни за 2024 година, само че за осеммесечието приходите са за 4.2 милиарда лева
В отговор на депутатско запитване министърът на финансите Теменужка Петкова дава следната информация за платения налог облага в последните четири години, които демонстрират положителни финансови резултати в сектора. Ако през първата година на ковид-пандемията - 2020 година, бранш Ресторантьорство е превел в хазната 26.3 млн. лева налог облага, то на идната година той скача двойно на 53.7 млн. лева След това облага пораства с над 40% до 75.9 млн. лева през 2022 година, и с нови над 20% през 2023 година до 91.6 млн. лева За миналата 2024 година към момента няма данни, тъй като окончателното обявление на облагата и начисляването на налога ще стане в средата на 2025 година, само че от платения досега предплатен налог - 41.2 млн. лева, наподобява, че още веднъж ще има растеж на налога от над 20%.
СКРОМЕН Данък добавена стойност
Въпреки забележителните растежи на оборотите и на цените в заведенията, импортираният Данък добавена стойност от ресторантьорските услуги са много скромни. Преди свалянето на ставката постъпленията от този данък са 150 млн. лева годишно. В първата година от коронавирус рецесията - 2020 година, те падат до 70 млн. лева Следващата година се срутват до 14 млн. лева, а през 2022 година - до 7.7 млн. лева, демонстрират данните на МФ. Няма пояснение на какво се дължи този двоен срив. На идната 2023 година постъпленията от Данък добавена стойност се демонстрират до 43.3 млн. лева, а през 2024 година - до 63.3 млн. лева
На фона на напъните да бъде запушен големия бюджетен недостиг, МФ разчита на повече доходи от Данък добавена стойност след унищожаване на ниската 9% ставка и възобновяване на общоприетите 20%. Заедно с хляба, от ресторантьорските услуги се чака тази години доходи от близо 300 млн. лева
Доскоро доводите на сектора за по-ниска ставка Данък добавена стойност бяха, че имат доста по-големи разноски за заплати на личния състав, ток, вода и прочие В това състояние обаче са всички бизнеси в страната, което прави несъстоятелно настояването на ресторантьорите единствено за тях да има данъчна префенция.
Сега към този момент се приказва за избавяне на туризма. " Страната ни е от дребното в Европейския съюз с висока данъчна ставка за туризма и заведенията. В множеството европейски страни тя е диференцирана и я държат ниска ", показват от сдружението на заведенията.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ