Виктор Топалов за площад Славейков: Една от къщите, които площадът губи през 20-те години, е домът на Петко и Пенчо Славейкови
Решихме да създадем събитие, което да показва площад " Славейков “ от първите години след Освобождението доникъде на ХХ век, защото тогава площадът се снабдява с днешния си образ. Това сподели основателят на " Бохемска София “ Виктор Топалов в предаването " Човекът на фокус “ на Радио " Фокус “.
Заедно с урбаниста и основател на страницата " Исторически направления “ Здравко Петров те описват за историята на площад " Славейков “ и някои от известните здания там. " В " Архикултурни разкази “ комбинираме нашите истории за архитектура и просвета. Здравко Петров към този момент в продължение на шест години води исторически направления, в които споделя за архитектурата и архитектите на София. Аз ще допълня с истории за това какъв е бил културният живот на площада, кои са известните хора, които са живели на самия площад и към него. Смятаме, че по този метод ще успеем да върнем нашите посетители в предишното, когато площадът е кипял от живот. Той е бил място, на което са се събирали редица интелектуалци. Ще си разкажем за поети, писатели, художници, историци. Няма по какъв начин да подминем и постройките. С него си говорехме, че е значимо да представим фасадите и това, което се е случвало зад тях “, описа Виктор Топалов.
Информация за площад " Славейков “ те черпят от спомените на съвременници и от исторически карти на града. На мястото на днешния площад в интервала на османска власт са съществували няколко конака и няколко джамии. Най-подробна информация за площада има в " Затрупана София “ на Кирил Христов, където той споделя за турското гробище, което се е намирало на площада. През площада е минавала и подземна река, която при дъждове е наводнявала улиците в региона, описа основателят на " Бохемска София “.
През 20-те и 30-те години, когато се построяват първите жилищни кооперации в София, една от къщите, които площадът губи, е домът на Петко и Пенчо Славейкови и домът на Иван Славейков. " Тези къщи са били едни от дребното останали турски здания в региона и естествено, вложителите насочват погледи натам. Още тогава излизат интелектуалци със мнение за това какъв брой е скъпо да пазим тези здания “, означи Виктор Топалов.
Здравко Петров описа за ул. " Самоковска “, известна през днешния ден като " Граф Игнатиев “, и кафене " Бахшъ “. Точната локация на кафенето не е ясна. " Това е било най-главното кафене на османска София, където са се събирали доста от турските първенци. Това е място, преплитало всички истории на София още преди Освобождението. След Освобождението то продължава да бъде пресечна точка на градския живот “, разясни той.
Площад " Славейков “ минава няколко стадия на обмисляне преди да доближи до настоящия си образ. " В края на ХІХ век имаме един площад, придобил към този момент своята правоъгълна форма и чисто градоустройствена визия, която познаваме, само че със напълно разнообразни здания. В началото на ХХ век се появяват сецесионови къщи. “
От средата на 20-те години площадът придобива днешния си образ.
Първият градоустройствен проект на столицата е одобрен незабавно след Освобождението, още 1881 година, само че минават много години преди той да се приложи. " Особено значима е ролята на Димитър Петков, който като с една секира разчиства София. През 20-те години нещата към този момент се развиват на пазарен принцип. Във втората половина на 20-те и 30-те години има един плевел интервал на строителство и доста от старите къщи се събарят и на тяхно място се появяват високи жилищни кооперации “, описа още Здравко Петров.
Заедно с урбаниста и основател на страницата " Исторически направления “ Здравко Петров те описват за историята на площад " Славейков “ и някои от известните здания там. " В " Архикултурни разкази “ комбинираме нашите истории за архитектура и просвета. Здравко Петров към този момент в продължение на шест години води исторически направления, в които споделя за архитектурата и архитектите на София. Аз ще допълня с истории за това какъв е бил културният живот на площада, кои са известните хора, които са живели на самия площад и към него. Смятаме, че по този метод ще успеем да върнем нашите посетители в предишното, когато площадът е кипял от живот. Той е бил място, на което са се събирали редица интелектуалци. Ще си разкажем за поети, писатели, художници, историци. Няма по какъв начин да подминем и постройките. С него си говорехме, че е значимо да представим фасадите и това, което се е случвало зад тях “, описа Виктор Топалов.
Информация за площад " Славейков “ те черпят от спомените на съвременници и от исторически карти на града. На мястото на днешния площад в интервала на османска власт са съществували няколко конака и няколко джамии. Най-подробна информация за площада има в " Затрупана София “ на Кирил Христов, където той споделя за турското гробище, което се е намирало на площада. През площада е минавала и подземна река, която при дъждове е наводнявала улиците в региона, описа основателят на " Бохемска София “.
През 20-те и 30-те години, когато се построяват първите жилищни кооперации в София, една от къщите, които площадът губи, е домът на Петко и Пенчо Славейкови и домът на Иван Славейков. " Тези къщи са били едни от дребното останали турски здания в региона и естествено, вложителите насочват погледи натам. Още тогава излизат интелектуалци със мнение за това какъв брой е скъпо да пазим тези здания “, означи Виктор Топалов.
Здравко Петров описа за ул. " Самоковска “, известна през днешния ден като " Граф Игнатиев “, и кафене " Бахшъ “. Точната локация на кафенето не е ясна. " Това е било най-главното кафене на османска София, където са се събирали доста от турските първенци. Това е място, преплитало всички истории на София още преди Освобождението. След Освобождението то продължава да бъде пресечна точка на градския живот “, разясни той.
Площад " Славейков “ минава няколко стадия на обмисляне преди да доближи до настоящия си образ. " В края на ХІХ век имаме един площад, придобил към този момент своята правоъгълна форма и чисто градоустройствена визия, която познаваме, само че със напълно разнообразни здания. В началото на ХХ век се появяват сецесионови къщи. “
От средата на 20-те години площадът придобива днешния си образ.
Първият градоустройствен проект на столицата е одобрен незабавно след Освобождението, още 1881 година, само че минават много години преди той да се приложи. " Особено значима е ролята на Димитър Петков, който като с една секира разчиства София. През 20-те години нещата към този момент се развиват на пазарен принцип. Във втората половина на 20-те и 30-те години има един плевел интервал на строителство и доста от старите къщи се събарят и на тяхно място се появяват високи жилищни кооперации “, описа още Здравко Петров.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ