Ди Стефано, Кантона и другите легенди, които така и не стигнаха до Мондиал
Решенията на националните селекционери разбуниха духовете във футболното общество броени дни преди старта на международното състезание в Русия. Йоахим Льов се отхвърли от Лерой Сане, Дидие Дешан не повика Адриен Рабио, Александър Лаказет и Антони Марсиал, а Хулен Лопетеги не желае Алваро Мората. И до момента в който всички тези играчи ще имат нов късмет след четири години, то има много емблематични за футболната игра имена, които по този начин и не изпитаха тръпката, наречена Мондиал.
Представяме ви 10 футболни величия, които в никакъв случай не са играли на международно състезание:
Иън Ръш и Райън Гигс - Двете митове на " Ливърпул " и " Манчестър Юнайтед " в никакъв случай не са играли на международно състезание, макар че Уелс на няколко пъти е напълно покрай финалите.
Гигс, който сега е отпред на " драконите " бе най-близо до Мондиала през 1994 година в Съединени американски щати, само че Уелс приключва на 3 точки зад Румъния и Белгия в кралификационната група.
Лиъм Брейди е на крачка от финалите през 1990 година Бившият полузащитник дебютира за Ейре през 1974 година като футболист на " Арсенал ". Печели 72 мача с националния орбор, само че се отхвърля от него по средата на квалификационния цикъл на международното в Италия.
След като страната се класира за най-големия футболен конгрес, селекционерът Джак Чарълтън има опция да повика Брейди на помощ, само че не го взима в състава.
Лиъм Брейди има седем сезона в Серия " А " с екипите на " Ювентус ", " Интер " и " Сампдория ".
Бернд Шустер. Един задоволително класен състезател за стартовите 11 на " Реал " Мадрид, " Барселона " и " Атлетико " Мадрид, само че останал надалеч от огромната сцена поради своя... дебелоглав.
Шустер дебютира за националния тим на Западна Германия през 1979 година, когато е единствено на 20 години. Помага на отбора да завоюва Евро 1980 и получава " Сребърната топка " за втори най-хубав състезател на шампионата.
Кариерата му с националната фланелка стопира прибързано поради жестоки разногласия с треньора Юп Дервал, съотборниците и управлението на отбора.
Отказва се от професионалния футбол през 1997 година и макар редкия си гений, пропуща опцията да играе за страната си на финалите през 1986, където Западна Германия губи мача за трофея, и през 1990, когато Бундестимът печели международната купа.
Ерик Кантона не пропускаше пред противниковата врата. Не можем да кажем същото за трите му благоприятни условия за присъединяване на международно състезание.
Нападателят се самоелиминира от националния тим на Франция по време на квалификациите за Италия 1990, откакто наскърбява селекционера Хенри Мишел.
Той се завръща за последните два домашен мача от акцията за САЩ' 94. " Петлите " се нуждаят единствено от точка, само че губят от Израел. В последния мач България гони наложителна победа против Франция, с цел да измести противника си в класирането и да подпечата визите за Америка. Кантона дава преимущество за 1:0 в интерес на домакините, само че " лъвовете " изравняват преди почивката.
Секунди преди края Емил Костадинов вкарва оня гол за 3:2 , който и до ден сегашен топли българските сърца.
Франция печели домашното си международно през 1998-а, само че Кантона се отхвърля от представителния отбор година по-рано.
Валентино Мацола - огромната звезда на тима, прочут като " Гранде Торино ", който доминираше в италианския футбол през 40-те, почина трагично дружно с няколко свои съотборници в самолетна злополука в Суперга през май 1949 година
Преди това Гранатата печели пет поредни трофеи на Италия и е част от гръбнака на " Скуадрата ".
Втората международна война попречва на Мацола да покаже целия си искра.
Повратливият полузащитник, който при потребност се изявяваше и като нападател, е считан за един от най-великите футболисти в историята на Италия.
Ласло Кубала. Когато приказваме за именити маджарски футболисти незабавно в мозъка ни изникват имената на Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Золтан Цибор. Роденият в Будапеща Кубала безспорно принадлежи към тази елитна групичка, само че... играе за Испания.
Кубала пази цветовете на Унгария през 1948 година, а преди този момент влиза в шест мача за Чехословакия. Независимо че се състезава за Испания осем години, нападателят в никакъв случай не стига до международно състезание. Ла Роха не се класира през 1954 и 1958, а през 1962-а Кубала пропуща Мондиала поради травма.
Ласло Кубала е единственият футболист с мачове за три страни.
Джордж Уеа . През декември 2017 година той бе определен за президент на Либерия - следващото доказателство за статута му на великолепие в неговата татковина.
Бившият състезател на " Монако ", " Пари Сен Жермен " и " Милан " остава единственият африкански футболист с премията " Златна топка ", която печели през 1995 година
Година по-късно Уеа е определен за състезател на века в Африка.
Брилянтността на нападателя не е задоволителна на Либерия да стигне до международни финали. През 2002 година единствено точка оставя " Самотните звезди " отвън най-хубавите на шампионата в Япония и Южна Корея.
Джордж Бест. Легендата на " Манчестър Юнайтед " е един от най-големите гении, които са се раждали на Британските острови. И въпреки всичко, нито един от 37-те мача на Бест с националната фланелка не са на международно.
" Зелено-белите " остават единствено на точка зад водача Швейцария в квалификациите за Мондиал 1966, а загуба с 0:2 от Съветския съюз им коства финалите четири години по-късно в Мексико.
Веднъж Франц Бекенбауер споделя по негов адрес: " Бест беше един от най-талантливите футболисти за всички времена и евентуално ще остане най-хубавият, който в никакъв случай не игра на огромен международен край. "
Алфредо ди Стефано. Несъмнено един от най-великите в историята на играта с коженото кълбо. Ди Стефано по този начин и не демонстрира гениалността си на международно състезание, макар че в кариерата си играе за две разнообразни страни - Аржентина и Испания. Има мачове и за Колумбия, само че те не са публично приети от ФИФА.
Легендата на " Реал " Мадрид има шест мача за " гаучосите " на Копа Америка през 1947 година Също както и Валентино Мацола, централният нападател е пострадал от Втората международна война, която прекъсва международните финали за 10 години. Аржентина не взе участие през 1950 или 1954-а, а Ди Стефано сменя националната си принадлежност, с цел да бъде част от Испания.
Ла Фурия обаче не се класира измежду най-хубавите през 1958 година Четири години по-късно той попада в състава за Мондиала в Чили, само че за злощастие получава травма преди старта на шампионата.
Представяме ви 10 футболни величия, които в никакъв случай не са играли на международно състезание:
Иън Ръш и Райън Гигс - Двете митове на " Ливърпул " и " Манчестър Юнайтед " в никакъв случай не са играли на международно състезание, макар че Уелс на няколко пъти е напълно покрай финалите.
Гигс, който сега е отпред на " драконите " бе най-близо до Мондиала през 1994 година в Съединени американски щати, само че Уелс приключва на 3 точки зад Румъния и Белгия в кралификационната група.
Лиъм Брейди е на крачка от финалите през 1990 година Бившият полузащитник дебютира за Ейре през 1974 година като футболист на " Арсенал ". Печели 72 мача с националния орбор, само че се отхвърля от него по средата на квалификационния цикъл на международното в Италия.
След като страната се класира за най-големия футболен конгрес, селекционерът Джак Чарълтън има опция да повика Брейди на помощ, само че не го взима в състава.
Лиъм Брейди има седем сезона в Серия " А " с екипите на " Ювентус ", " Интер " и " Сампдория ".
Бернд Шустер. Един задоволително класен състезател за стартовите 11 на " Реал " Мадрид, " Барселона " и " Атлетико " Мадрид, само че останал надалеч от огромната сцена поради своя... дебелоглав.
Шустер дебютира за националния тим на Западна Германия през 1979 година, когато е единствено на 20 години. Помага на отбора да завоюва Евро 1980 и получава " Сребърната топка " за втори най-хубав състезател на шампионата.
Кариерата му с националната фланелка стопира прибързано поради жестоки разногласия с треньора Юп Дервал, съотборниците и управлението на отбора.
Отказва се от професионалния футбол през 1997 година и макар редкия си гений, пропуща опцията да играе за страната си на финалите през 1986, където Западна Германия губи мача за трофея, и през 1990, когато Бундестимът печели международната купа.
Ерик Кантона не пропускаше пред противниковата врата. Не можем да кажем същото за трите му благоприятни условия за присъединяване на международно състезание.
Нападателят се самоелиминира от националния тим на Франция по време на квалификациите за Италия 1990, откакто наскърбява селекционера Хенри Мишел.
Той се завръща за последните два домашен мача от акцията за САЩ' 94. " Петлите " се нуждаят единствено от точка, само че губят от Израел. В последния мач България гони наложителна победа против Франция, с цел да измести противника си в класирането и да подпечата визите за Америка. Кантона дава преимущество за 1:0 в интерес на домакините, само че " лъвовете " изравняват преди почивката.
Секунди преди края Емил Костадинов вкарва оня гол за 3:2 , който и до ден сегашен топли българските сърца.
Франция печели домашното си международно през 1998-а, само че Кантона се отхвърля от представителния отбор година по-рано.
Валентино Мацола - огромната звезда на тима, прочут като " Гранде Торино ", който доминираше в италианския футбол през 40-те, почина трагично дружно с няколко свои съотборници в самолетна злополука в Суперга през май 1949 година
Преди това Гранатата печели пет поредни трофеи на Италия и е част от гръбнака на " Скуадрата ".
Втората международна война попречва на Мацола да покаже целия си искра.
Повратливият полузащитник, който при потребност се изявяваше и като нападател, е считан за един от най-великите футболисти в историята на Италия.
Ласло Кубала. Когато приказваме за именити маджарски футболисти незабавно в мозъка ни изникват имената на Ференц Пушкаш, Шандор Кочиш и Золтан Цибор. Роденият в Будапеща Кубала безспорно принадлежи към тази елитна групичка, само че... играе за Испания.
Кубала пази цветовете на Унгария през 1948 година, а преди този момент влиза в шест мача за Чехословакия. Независимо че се състезава за Испания осем години, нападателят в никакъв случай не стига до международно състезание. Ла Роха не се класира през 1954 и 1958, а през 1962-а Кубала пропуща Мондиала поради травма.
Ласло Кубала е единственият футболист с мачове за три страни.
Джордж Уеа . През декември 2017 година той бе определен за президент на Либерия - следващото доказателство за статута му на великолепие в неговата татковина.
Бившият състезател на " Монако ", " Пари Сен Жермен " и " Милан " остава единственият африкански футболист с премията " Златна топка ", която печели през 1995 година
Година по-късно Уеа е определен за състезател на века в Африка.
Брилянтността на нападателя не е задоволителна на Либерия да стигне до международни финали. През 2002 година единствено точка оставя " Самотните звезди " отвън най-хубавите на шампионата в Япония и Южна Корея.
Джордж Бест. Легендата на " Манчестър Юнайтед " е един от най-големите гении, които са се раждали на Британските острови. И въпреки всичко, нито един от 37-те мача на Бест с националната фланелка не са на международно.
" Зелено-белите " остават единствено на точка зад водача Швейцария в квалификациите за Мондиал 1966, а загуба с 0:2 от Съветския съюз им коства финалите четири години по-късно в Мексико.
Веднъж Франц Бекенбауер споделя по негов адрес: " Бест беше един от най-талантливите футболисти за всички времена и евентуално ще остане най-хубавият, който в никакъв случай не игра на огромен международен край. "
Алфредо ди Стефано. Несъмнено един от най-великите в историята на играта с коженото кълбо. Ди Стефано по този начин и не демонстрира гениалността си на международно състезание, макар че в кариерата си играе за две разнообразни страни - Аржентина и Испания. Има мачове и за Колумбия, само че те не са публично приети от ФИФА.
Легендата на " Реал " Мадрид има шест мача за " гаучосите " на Копа Америка през 1947 година Също както и Валентино Мацола, централният нападател е пострадал от Втората международна война, която прекъсва международните финали за 10 години. Аржентина не взе участие през 1950 или 1954-а, а Ди Стефано сменя националната си принадлежност, с цел да бъде част от Испания.
Ла Фурия обаче не се класира измежду най-хубавите през 1958 година Четири години по-късно той попада в състава за Мондиала в Чили, само че за злощастие получава травма преди старта на шампионата.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ