Решенията на Австрия и Нидерландия са политически - двете държави

Решенията на Австрия и Нидерландия са политически - двете страни употребяват тематиката за Шенген, с цел да вземат решение вътрешнополитически проблеми. Това е доста незаслужено, унизително отношение към България. Ние сме изпълнили всички критерии за влизането в зоната още през 2011 година Това разяснява Елена Йончева, евродепутат от групата на социалистите и демократите, в изявление за Евронюз България. В четвъртък Съветът на Европейски Съюз не можа да реализира консенсус по приемането на България и Румъния в Шенген поради опълчването на Австрия и Нидерландия.  
Според Елена Йончева оттук нататък България би трябвало да бъде доста твърда в отстояването на правото си, само че влизането в открита война с Австрия и Нидерландия не би било от изгода. Има дипломатически способи да се реализиран резултати, които обаче изискват време. Можехме да сложим условия на Нидерландия и Австрия по-рано, при вземането на решения в други общоевропейски формати, разяснява още Елена Йончева.
Двете страни би трябвало да схванат, че България като част от Европейския съюз също може да повлияе върху тематики, които ги засягат. Трябва да покажем темперамент и неотстъпчивост, съгласно нея.
Два дни преди гласуването в Съвета, пред авторитетния вестник AlgemeenDagblad, Елена Йончева заяви, че е подкрепила кандидатурата на Латвия за шеф на организацията за брегова и гранична защита Фронтекс, вместо тази на ген. Ханс Лайтенс от Нидерландия. „ Въпреки че в никакъв случай не съм се съмнявала в качествата на Ханс Лайтенс, мъчно е да схвана по какъв начин подобен почитан чиновник в Нидерландия явно не изяснява на своя министър-председател каква е споделената отговорност при ръководството на външните граници на Шенген. Или професионалното му мнение не се цени от личното му държавно управление “, разяснява тя пред изданието.
Нидерландия и Австрия се възползваха от правилото решенията в Съвета да се вземат с консенсус, с цел да слагат спомагателни условия към България, свързани с върховенството на закона и миграцията. Въпреки това Елена Йончева не поддържа концепциите за смяна в метода на гласоподаване. По предложение на ръководителя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в Брюксел тече спор дали да не се премине към взимане на решения с болшинство, а не с консенсус.
Личното ми мнение е, че това е много рисковано за страни като България. Силата на Европейски Съюз е точно в това – да се взема мнението на всяка една страна членка. А не да съществува мълчешком разделяне на страни – едни да са на първа линия, а други – на втора, сподели Елена Йончева.
Трябва да изземем причините на Нидерландия и Австрия за техните позиции. Единият е обвързван с защитата на външните граници на Европейски Съюз. Ние можем да реализираме по-добра успеваемост единствено взаимно с Европейски Съюз като част от Шенген. Несправедливо е да натоварваме българските жители да заплащат за защита на общата граница. Брюксел би трябвало да поеме своите задължения, безапелационна е тя.
Попитана за резултата на политическата неустановеност у нас върху решението на Съвета за Шенген, Елена Йончева беше безапелационна, че обстановката не е в наша изгода. Според нея е от голямо значение неналичието на изясненост какви законопроекти ще бъдат гласувани в българския парламент, каква политическа линия ще се следва. Създава се чувство, че на България не може да се разчита, че няма ясна посока на развиване. В последния ми диалог с комисар Маргаритис Схинас коментирахме, че това, което България може да направи в този сериозен миг е да образува политическо устойчиво държавно управление, от което Европа да знае какво да чака, сподели тя.   
България не отхвърля проблемите, които има с върховенството на закона, изключително избуяли по време на ръководството на ГЕРБ. В същия ден, в който стана ясно решението на Съвета на Европейски Съюз, в мониторинговата група за народна власт към Европейския парламент се организира чуване за обстановката в страната ни. Елена Йончева е единствен член от България в групата, която се състои от едвам 14 европейски депутати.
Наблюдението на България стартира по нейно гледище през 2020 година С последвалата промяна на властта в София, страната ни предприе промени, които би следвало да подобрят битката с корупцията, отчетността на основния прокурор, медийната независимост и други Последните начинания на служебното държавно управление бяха показани в четвъртък на закрито съвещание на мониторинговата група от министъра на правораздаването Крум Зарков.
Изслушването на министъра беше признато доста добре, в това число и от представителя на Европейската комисия, сподели Елена Йончева пред Евронюз България. Проблемът не е в броя на законопроектите – над 10, а дали те ще бъдат гласувани в Народното събрание и в какъв тип, до каква степен ще бъдат изменени. Евродепутатите са попитали министъра за нуждата от отчетност и успеваемост на работата на основния прокурор, за „ златните “ паспорти – поданство против вложения, за избора и функционалностите на Висшия правосъден съвет, за антикорупционните закони. Изслушването е значимо, защото образува позицията на Европейския парламент и въздейства върху отчетите на Европейската комисия за върховенството на закона. Те обаче не са директно обвързани с процедурата по разширението на Шенген, а са част от други механизми на Европейски Съюз. 
Всички се надяваме идната година да има гласоподаване за Шенген, с което България и Румъния да станат част от зоната. За страдание изпуснахме тази опция в този момент, сподели Елена Йончева пред Евронюз България. 
За контакт с Групатана Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Екологичен потенциал: