Костадин Нушев: С решението на ВКС се легализира старостилният разкол
Решението на Върховен касационен съд да записва Българска православна старостилна черква е узаконяване на старокалендарния ерес. Това изясни в предаването " Още от деня " доцент Костадин Нушев, учител в Богословския факултет на Софийския университет " Свети Климен Охридски ".
" Тази общественост, старостилна общественост, де факто, в действителност съставлява един ерес. Това е старокалендарен ерес. Тя си съществува в действителност и с това правосъдно решение този ерес, действителен ерес, той се легализира, де факто, страната признава още една паралелна българска православна черква. Ето отсам потеглят към този момент проблемите. Придава се юридически статут на една група, която, забележете, тази група е зародила като клон на гръцка старокалендарна общественост. Тоест, този казус, ами на следващия ден може да се появи сръбска старокалендарна черква, която също желае да бъде записана ", даде образец доцент Костадин Нушев.
Решението на магистратите провокира вълна от неодобрение. Подкрепата си за единството на БПЦ изрази и президентът Румен Радев.
" Това е един много по този начин комплициран проблем, сложен проблем, тъй като от една страна ние имаме в Конституцията, имаме напътствие, член 13, алинея трета, предписва или номинира обичайното изповедание в Р. България, което е източното православие. В този смисъл православието се преглежда като една традиция, като нещо което в днешния ден на Богоявление виждаме и можем да разбираме какво значи, че източното православие е обичайно. Ето по какъв начин тази традиция не е единствено чисто църковна, чисто религиозна, а има един по-широк аспект в историята и в традицията. На второ място обаче в Закона за вероизповеданията се прецизира, че религиозната институция на източното православие съгласно Конституцията, визирано в Конституцията, това е Българската православна черква, Българската Патриаршия, която е приемник, която е правоприемник на Българската екзархия, на Българската Патриаршия от времето на Първото, Второто българско царство. Тоест, тук към този момент имаме религиозна институция. Църквата към този момент като институция. И тук, в този проблем, с който се сблъскваме, се получава по този начин, че от една страна, българската православна черква е по този начин конституирана, да кажем, или тя е получила статута на юридическо лице с влизането на закона в действие, с приемането на закона през 2002 година. И, допуска се, че за това обичайно изповедание по Конституция не би следвало да има процедура по правосъдна регистрация, тъй като всички останали вероизповедания в България получават статут на юридическо лице, чрез правосъдна регистрация. И ето, сред прочее, това е мнението на Дирекцията по вероизповеданията и на Министерския съвет, които споделят, че съгласно тях не може да има вписване на друго юридическо лице като изповедание в границите на православието ", изясни доцент Нушев.
Според думите му казусът има предистория.
" Заради разкола, който както споделя и българският патриарх в продължение на 20 години от 1992 година до 2012, по този начин нареченият политически ерес, който докара до това, че имаме в правосъдната ни система някои решения, които през годините имаха за цел да преодолеят този спор, да основат една правна рамка, една регулация. На базата на тези решения, а точно, че в границите на едно изповедание може да се записва повече от една религиозна институция, въз основата на тези решения в този момент тази старостилна общественост е подала своите документи и тя върви по стъпките, които са преминати от предходния ерес, от различния синод. "
Доц. Нушев е безапелационен, че въпросът има юридическа, само че и канонична страна.
" Държавата, държавните институции, правосъдната система се занимава с юридическата страна, т.е. процедурата по регистрация, придобиване на юридическо лице. Когато приказваме обаче за черква, тази организация желае, претендира, че е българска, православна, въпреки и старостилна черква, тогава към този момент въпросът придобива една канонична страна. Тоест не може единствено юридически. Неслучайно и в Конституцията, и в Закона за вероизповеданията, по този начин е построена нашата правна уредба, че даже някои детайли от вътрешно каноничното право на Православната черква се почитат от страната като нормативни правила, условия, с цел да може да се избегне прочут безпорядък. Тоест, даже законодателят е планувал, че в православното изповедание доста прецизно, даже в този момент тематиката с тези нови планове за смяна на закона, дали изобщо може да има процедура по правосъдна регистрация на юридически лица за православни църкви. "
Вижте целия диалог във видеото
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" Тази общественост, старостилна общественост, де факто, в действителност съставлява един ерес. Това е старокалендарен ерес. Тя си съществува в действителност и с това правосъдно решение този ерес, действителен ерес, той се легализира, де факто, страната признава още една паралелна българска православна черква. Ето отсам потеглят към този момент проблемите. Придава се юридически статут на една група, която, забележете, тази група е зародила като клон на гръцка старокалендарна общественост. Тоест, този казус, ами на следващия ден може да се появи сръбска старокалендарна черква, която също желае да бъде записана ", даде образец доцент Костадин Нушев.
Решението на магистратите провокира вълна от неодобрение. Подкрепата си за единството на БПЦ изрази и президентът Румен Радев.
" Това е един много по този начин комплициран проблем, сложен проблем, тъй като от една страна ние имаме в Конституцията, имаме напътствие, член 13, алинея трета, предписва или номинира обичайното изповедание в Р. България, което е източното православие. В този смисъл православието се преглежда като една традиция, като нещо което в днешния ден на Богоявление виждаме и можем да разбираме какво значи, че източното православие е обичайно. Ето по какъв начин тази традиция не е единствено чисто църковна, чисто религиозна, а има един по-широк аспект в историята и в традицията. На второ място обаче в Закона за вероизповеданията се прецизира, че религиозната институция на източното православие съгласно Конституцията, визирано в Конституцията, това е Българската православна черква, Българската Патриаршия, която е приемник, която е правоприемник на Българската екзархия, на Българската Патриаршия от времето на Първото, Второто българско царство. Тоест, тук към този момент имаме религиозна институция. Църквата към този момент като институция. И тук, в този проблем, с който се сблъскваме, се получава по този начин, че от една страна, българската православна черква е по този начин конституирана, да кажем, или тя е получила статута на юридическо лице с влизането на закона в действие, с приемането на закона през 2002 година. И, допуска се, че за това обичайно изповедание по Конституция не би следвало да има процедура по правосъдна регистрация, тъй като всички останали вероизповедания в България получават статут на юридическо лице, чрез правосъдна регистрация. И ето, сред прочее, това е мнението на Дирекцията по вероизповеданията и на Министерския съвет, които споделят, че съгласно тях не може да има вписване на друго юридическо лице като изповедание в границите на православието ", изясни доцент Нушев.
Според думите му казусът има предистория.
" Заради разкола, който както споделя и българският патриарх в продължение на 20 години от 1992 година до 2012, по този начин нареченият политически ерес, който докара до това, че имаме в правосъдната ни система някои решения, които през годините имаха за цел да преодолеят този спор, да основат една правна рамка, една регулация. На базата на тези решения, а точно, че в границите на едно изповедание може да се записва повече от една религиозна институция, въз основата на тези решения в този момент тази старостилна общественост е подала своите документи и тя върви по стъпките, които са преминати от предходния ерес, от различния синод. "
Доц. Нушев е безапелационен, че въпросът има юридическа, само че и канонична страна.
" Държавата, държавните институции, правосъдната система се занимава с юридическата страна, т.е. процедурата по регистрация, придобиване на юридическо лице. Когато приказваме обаче за черква, тази организация желае, претендира, че е българска, православна, въпреки и старостилна черква, тогава към този момент въпросът придобива една канонична страна. Тоест не може единствено юридически. Неслучайно и в Конституцията, и в Закона за вероизповеданията, по този начин е построена нашата правна уредба, че даже някои детайли от вътрешно каноничното право на Православната черква се почитат от страната като нормативни правила, условия, с цел да може да се избегне прочут безпорядък. Тоест, даже законодателят е планувал, че в православното изповедание доста прецизно, даже в този момент тематиката с тези нови планове за смяна на закона, дали изобщо може да има процедура по правосъдна регистрация на юридически лица за православни църкви. "
Вижте целия диалог във видеото
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ