Д-р инж. Кирил Драганов: Околовръстният ринг е гръбнакът, ра...
Решението на Столичния общински съвет по концепция на кмета Васил Терзиев за двойно нарастване на таксите за паркиране в София и разширението на обсега на зоните провокира бурни полемики и вълна от митинги. Вече някогашният зам.-кмет по превоза в Пловдив Александър Държиков също съобщи, че счита за подходящо престоят в синята зона под тепетата да скочи от 2 на 4 лв.. В последна сметка градоначалникът Костадин Димитров настоя, че моментът не е подобаващ за сходен ход и цената ще остане без смяна и през идната година. " Марица " потърси за коментар на проблема специалиста доктор инж. Кирил Драганов.
Темата за зоните в Пловдив - въвеждането на зелена зона, разширението на синята, както и появяването на зона с ниски излъчвания - не е тематика за багра по асфалта. Тя е тематика за посока. За градска почтеност. За това дали взимаме решения, които служат на бъдещето, или решения, които запълват неналичия от предишното. Затова споделям ясно: зоните не са неверни, само че моментът за тях е неверен.
И моето мнение не идва от съпротива, а от професионална отговорност.
Когато видя структура, която ще се срути, няма по какъв начин да аплодирам на покрива, даже да го боядисват красиво. Защото всички виждаме, че Пловдив няма проблем с това дали зоната ще бъде зелена или синя.
Пловдив има проблем с това, че под зоната има празно пространство. Този град сега се пробва да вкара регулации, които са верни по дух, само че са сложени върху система, която не е построена. Зоните имат смисъл единствено в случай че са последната стъпка от една разумна поредност. В Пловдив те рискуват да станат първата. И тъкмо в това е цялата уязвимост. Не в концепцията. А в последователността.
Няма по какъв начин да ограничиш достъп до центъра, когато преносът влиза през него
Няма по какъв начин да създадеш зона за ниски излъчвания, когато не си дал опция за напредване.
Няма по какъв начин да ни убедиш в модерност, когато главната инфраструктура още е в градеж - безусловно и концептуално.
И тук е моментът да го кажа не като рецензия, а като професионална диагноза: околовръстният кръг е гръбнакът, без който градът ни няма постоянна стойка.
Без приключен кръг зоните са единствено коректор върху книга, която още не е написана. Всяка кола, която не може да мине извън, ще мине от вътрешната страна. И тогава зоната става не освобождение, а пренасочване на трафика.
Проблемът остава, единствено адресът му се сменя. Най-трудната истина, която би трябвало да се каже, е следната: Пловдив няма настоящ Генерален проект за организация на придвижването.
Това е интелектуалният документ, който споделя кое къде е, за какво е там и накъде би трябвало да се движи.
Без него зоните са импровизация
Не го споделям, с цел да обезценя напъните, а с цел да подчертая, че всяка регулация е толкоз мощна, колкото е мощна рамката й. В момента рамка липсва.
Хората усещат това. И по тази причина реакцията им е мощна, въпреки и от време на време не изцяло аргументирана. Гражданите не са срещу ред - те са срещу решения, които се случват „ върху нещо незавършено “. Те желаят предсказуемост. Място за живеещите. Усещане, че градът работи за тях, не против тях. И тук институциите би трябвало да чуят - не митингите, а логиката зад тях.
Иска ми се да го кажа по този начин: не е почтено към хората да вкарваме зона, преди да им дадем гаранция, че тя ще им помогне, а не че ще ги натовари.
Не е почтено да им желаеме повече дисциплинираност, когато системата към тях още е незавършена. И не е почтено да чакаме доверие, когато градът няма транспортна карта, по която да се движи.
Но това не значи да изоставим концепцията. Напротив - тя е нужна.
Просто би трябвало да застане на вярното място в вярната поредност. Истината е, че Пловдив може да бъде модел за съвременна подвижност в България.
И аз имам вяра в това. Но това няма да стане, в случай че действаме под напън, отговаряме на признаци или се опитваме да запълваме дупки с красиви концепции. Трябва да действаме стратегически, почтено и поредно.
И тук идва моята позиция, ясно и почтително дефинирана: Пловдив би трябвало да вкара зоните - само че едвам откакто построи света, в който тези зони могат да живеят. Това значи:
околовръстно → публичен превоз → паркинги → проект → зона.
Тази поредност не е политическо мнение. Това е транспортна причинност. Глобите, с които осъмват нашите коли, не са панацея за справяне с казуса, а просто “възползване ” от обстановката и “кожодерско ” събиране на пари.
Ако не я спазим, зоните няма да бъдат инструмент на реда. Ще бъдат инструмент на напрежението. Аз имам вяра, че можем да го създадем вярно.
И по тази причина вземам позиция - не против концепцията, а за нейното вярно място в системата. Защото градът заслужава не положителни планове, а работещи решения.
И тъкмо това би трябвало да бъде нашата цел.
И тук е моментът да бъдем почтени със себе си - и като експерти, и като жители: Пловдив няма потребност от още такси. Пловдив има потребност от храброст да построи същински транспортен гръбнак. От водачество, което мисли в небосвод, не в мандат. От решения, които стъпват върху просвета, а не върху търпението на хората. И в случай че има момент, в който да се промени културата на придвижване в този град, той е в този момент - само че единствено в случай че създадем нещо, което от дълго време не сме правили: да сложим структурата преди регулацията, смисъла преди комфорта, бъдещето преди лесното. Защото градът, който желаеме да оставим след себе си, няма да се мери в зони. Ще се мери в правдивост, изясненост, логичност и почитание към живота на хората, които го обитават. А транспортната политика е тъкмо това - почитание към човешкото време. Не за нас, а за бъдещите генерации.
Темата за зоните в Пловдив - въвеждането на зелена зона, разширението на синята, както и появяването на зона с ниски излъчвания - не е тематика за багра по асфалта. Тя е тематика за посока. За градска почтеност. За това дали взимаме решения, които служат на бъдещето, или решения, които запълват неналичия от предишното. Затова споделям ясно: зоните не са неверни, само че моментът за тях е неверен.
И моето мнение не идва от съпротива, а от професионална отговорност.
Когато видя структура, която ще се срути, няма по какъв начин да аплодирам на покрива, даже да го боядисват красиво. Защото всички виждаме, че Пловдив няма проблем с това дали зоната ще бъде зелена или синя.
Пловдив има проблем с това, че под зоната има празно пространство. Този град сега се пробва да вкара регулации, които са верни по дух, само че са сложени върху система, която не е построена. Зоните имат смисъл единствено в случай че са последната стъпка от една разумна поредност. В Пловдив те рискуват да станат първата. И тъкмо в това е цялата уязвимост. Не в концепцията. А в последователността.
Няма по какъв начин да ограничиш достъп до центъра, когато преносът влиза през него
Няма по какъв начин да създадеш зона за ниски излъчвания, когато не си дал опция за напредване.
Няма по какъв начин да ни убедиш в модерност, когато главната инфраструктура още е в градеж - безусловно и концептуално.
И тук е моментът да го кажа не като рецензия, а като професионална диагноза: околовръстният кръг е гръбнакът, без който градът ни няма постоянна стойка.
Без приключен кръг зоните са единствено коректор върху книга, която още не е написана. Всяка кола, която не може да мине извън, ще мине от вътрешната страна. И тогава зоната става не освобождение, а пренасочване на трафика.
Проблемът остава, единствено адресът му се сменя. Най-трудната истина, която би трябвало да се каже, е следната: Пловдив няма настоящ Генерален проект за организация на придвижването.
Това е интелектуалният документ, който споделя кое къде е, за какво е там и накъде би трябвало да се движи.
Без него зоните са импровизация
Не го споделям, с цел да обезценя напъните, а с цел да подчертая, че всяка регулация е толкоз мощна, колкото е мощна рамката й. В момента рамка липсва.
Хората усещат това. И по тази причина реакцията им е мощна, въпреки и от време на време не изцяло аргументирана. Гражданите не са срещу ред - те са срещу решения, които се случват „ върху нещо незавършено “. Те желаят предсказуемост. Място за живеещите. Усещане, че градът работи за тях, не против тях. И тук институциите би трябвало да чуят - не митингите, а логиката зад тях.
Иска ми се да го кажа по този начин: не е почтено към хората да вкарваме зона, преди да им дадем гаранция, че тя ще им помогне, а не че ще ги натовари.
Не е почтено да им желаеме повече дисциплинираност, когато системата към тях още е незавършена. И не е почтено да чакаме доверие, когато градът няма транспортна карта, по която да се движи.
Но това не значи да изоставим концепцията. Напротив - тя е нужна.
Просто би трябвало да застане на вярното място в вярната поредност. Истината е, че Пловдив може да бъде модел за съвременна подвижност в България.
И аз имам вяра в това. Но това няма да стане, в случай че действаме под напън, отговаряме на признаци или се опитваме да запълваме дупки с красиви концепции. Трябва да действаме стратегически, почтено и поредно.
И тук идва моята позиция, ясно и почтително дефинирана: Пловдив би трябвало да вкара зоните - само че едвам откакто построи света, в който тези зони могат да живеят. Това значи:
околовръстно → публичен превоз → паркинги → проект → зона.
Тази поредност не е политическо мнение. Това е транспортна причинност. Глобите, с които осъмват нашите коли, не са панацея за справяне с казуса, а просто “възползване ” от обстановката и “кожодерско ” събиране на пари.
Ако не я спазим, зоните няма да бъдат инструмент на реда. Ще бъдат инструмент на напрежението. Аз имам вяра, че можем да го създадем вярно.
И по тази причина вземам позиция - не против концепцията, а за нейното вярно място в системата. Защото градът заслужава не положителни планове, а работещи решения.
И тъкмо това би трябвало да бъде нашата цел.
И тук е моментът да бъдем почтени със себе си - и като експерти, и като жители: Пловдив няма потребност от още такси. Пловдив има потребност от храброст да построи същински транспортен гръбнак. От водачество, което мисли в небосвод, не в мандат. От решения, които стъпват върху просвета, а не върху търпението на хората. И в случай че има момент, в който да се промени културата на придвижване в този град, той е в този момент - само че единствено в случай че създадем нещо, което от дълго време не сме правили: да сложим структурата преди регулацията, смисъла преди комфорта, бъдещето преди лесното. Защото градът, който желаеме да оставим след себе си, няма да се мери в зони. Ще се мери в правдивост, изясненост, логичност и почитание към живота на хората, които го обитават. А транспортната политика е тъкмо това - почитание към човешкото време. Не за нас, а за бъдещите генерации.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ