Решението на Столичната общинска комисия по образование и култура за

Решението на Столичната общинска комисия по обучение и просвета за „ разглобяване “ и „ пренасяне “ на Паметника на Съветската войска от там, където му е мястото, е мъчително доказателство, че през днешния ден в България превес вземат ретроградни сили и политици, които не са на мястото си. Не са на мястото си като морал, като достолепие, като възприятие на отговорност към Родината си и корените си. 
Оставяме настрани асоциациите за тези мрачни исторически интервали, през които са се унищожавали монументи, горели са клади с книги и високи полезности на човешкия дух. Дано не ни застигнат следствията на тези жестокости. 
Нашите „ ликвидатори “, несъмнено, са по-конюнктурни и страхливи. Лицемерните български „ демократи “ от десетилетия си играят с паметта и болката на раздраната от Втората международна война Европа и обругават един от спасителите ѝ -  Съветската войска. Припомняме, че първите опити за „ ремонт “ на паметника са от 1993 г. 
Днес обаче те имат съучастници и подстрекатели. Отдавна висящият въпрос за премахването на признака на успеха над хитлерофашизма, внезапно и предизборно бе използван от групата на ГЕРБ в Столичния общински съвет. След като Бойко Борисов съобщи, че монументът би трябвало да се махне, групата на ГЕРБ-СДС в общинския съвет се „ зае “ да извърши волята му. С вярата, че „ демократичният свят “ ще не помни за корупцията и бедността в България и отново ще огледа благосклонно новопомазаните демократи. Случайно или не, на 3 март 2023 година кметът на регион " Средец ", на чиято територия е паметникът, изпрати искане до регионалния шеф на София да трансферира собствеността върху паметника на Столичната община. За да може тя да се саморазправи с него на своя глава страната. 
Идват избори и всичко може да бъде жертвано – история, минало, полезности, морал, дълбоки връзки. 
Затова, ние, социалистите от Пазарджишко питаме – дали „ демонтажът “ ще върне достолепието ни на българи, дали ще направи столицата ни наша горделивост, дали ще реши проблемите ни? Дали отвън страната интернационалните фактори ще ни наредят измежду нациите с темперамент, или ще се затвърдим в графата „ послушни, безволеви и лесни за приложимост “. Питаме още дали „ светлият “ образец няма да бъде последван и другаде, където към този момент десетилетия скланяме глава пред подвига на съветските и руските воини - в Пловдив, Пазарджик, Стара Загора? Не е ли евентуално някой безгръбначен политически фактор да стигне и до Шипка? 
Днешният спор в Украйна не е онази война, увековечена от Паметника на Съветската войска, не е това висшо изпитание на руси, славяни и българи, носещо високото име „ Шипка ”. Не е „ Альоша “ в Пловдив, нито „ Бранителите “ в Стара Загора. Няма нищо общо и с десетките наши монументи и плочи в Пазарджишко, на които свеждаме глава пред паметта на русите, жертвали живота си за братята българи.  
Ние, социалистите, имаме вяра, че мръсната вода ще изтече, че здравият български морал ще надвие умората от политиката и хората ще се изправят против „ ликвидаторите “. Вярваме, че не изборите, а българското достолепие са над всичко! 
И нашето опълчване няма да е единствено на думи, а и с каузи – пред Паметника на руската войска и пред всеки различен монумент, белязал ориста на Отечеството ни! 
Очакваме ви там! На 9 март в 9.00 ч. пред Софийски общински съвет и след това пред Паметника на Съветската войска!