Психиатър: След излизане от болница хора с психични проблеми престават да се лекуват и понякога резултатът е фатален
„ Близките не могат да повлияят на тези пациенти, даже да ги обичат и да са загрижени за тях, тъй като техните причини няма да бъдат чути. Аргументите, които един тежко психологично болен човек с тежки диагнози като биполярна болест или шизофрения, причините, които те чуват са в тяхната лична глава. Те са скъсали с действителните причини, за жалост, и са лишени от опцията за разумно мислене. И тъкмо тук обществото пропада, тъй като се намесват хора, които приказват за права, за отбрана на права, с съображение, за протекция против злоупотреби с такива пациенти, които могат да бъдат измъчвани и незаслужено третирани и неприятно лекувани. Но истината е, че тези хора в този интервал на живота си, когато излизат от болница, въпреки и с възобновена вменяемост или дарба за мислене, доста скоро те компенсират, т.е. престават да се лекуват и още веднъж биват обхванати от халюцинаторни преживявания, параноя, налудности и неуравновесеност, които са извънредно мъчителни. Резултатът от техните психотични признаци от време на време е съдбовен за тях или за някой различен. “
Това разяснява пред bTV Radio психиатърът Любомир Канев след случая, при който през вчерашния ден млада жена атакува и рани с нож трима души на улицата в София.
„ Въпросът е в действителност доста сериозен. Аз като дълготраен психиатър в България и в Америка разбирам доста добре компликацията на обществото да схване за какво този проблем е толкоз мъчно разгадаем и толкоз плашещ. Най-тежкият проблем при този тип болести, с които аз съм се занимавал цялостен живот е това, че пациентите, за разлика от пациентите в другите сфери на медицината, не разбират своето положение. Ние го назоваваме анозогнозия - липса на схващане за болест, и това е най-тежката част, тъй като точно тази специфичност на по-тежките душевен болести ги кара да не следват инструкциите и направленията, и препоръките на лекаря за своето лекуване. И веднъж дори нормализирани при болнични условия, те биват оставени сами на себе си и на своите решения, а техните решения са подбудени от неналичието на органа, който взема решения – на разсъдъка, който е нужен, с цел да вземеш правилните решения. “, каза Любомир Канов.
