Адвокат Ирен Савова пред „Труд“: Сакскобургготски си взе имотите по царски, а не по закон
Решението на Софийски градски съд, че дворецът „ Врана “ не е на Симеон II, а на страната ще се апелира пред по-горните инстанции и в Страсбург. За него с отвращение ще бъдат осведомени авторитетни чужденци и дипломати. Това взеха решение над 20 видни царисти на колекция в обителта, която към момента принадлежи на някогашния монарх. „ Ще се борим с всички сили, с цел да не бъде лишен дома на Н.в. последния български цар “, съобщи един от тях. „ Ние ще спечелим тази борба, тъй като законът е на наша страна “, отвърна в отговор юрист Ирен Савова, която брани в съда ползите на страната. Тя даде изявление за „ Труд “ по телефона от Прага.
– Адв. Савова, съдът одобри вашата теза, че дворецът „ Врана “ не е персонална благосъстоятелност на българските монарси, а е на страната в лицето на Интендантството на цивилната листа на царя. След това господин Сакскобургготски безусловно изплака: “Принуден съм към второ заточение. “
– Чух това.
– Е? Последният цар на България, чиято баба Клементина Бурбонска е измежду най-богатите в Европа, остава безприютен, дрипльо, който има единствено дребна къща в село Баня. Това вас не ви ли смущава?
– Спекулативна е тезата за бездомния Сакскобургготски. Решението на съда касае правния ред, по който са му възобновени парцелите. Възстановени са му като на персона, друга от всички български жители. Всеки български жител, който твърдеше, че негови парцели са отнети от страната, мина през правосъдни процедури, с цел да потвърди собствеността си. Има реституционни закони, както знаете. Г-н Сакскобурготски си взе парцелите по царски. Те бяха деактувани по негова експлицитна заповед в интервала, в който бе министър-председател. След това кметове и регионални шефове се втурнаха в луда конкуренция да му ги възвръщат – без да почиват на законодателна основа техните актове. Да не приказваме за морал.
– Г-н Саксккобургготски счита, че е жертва на политическа офанзива.
– Атака ли! Знаете ли по какъв начин се зародиха тези каузи?
– Чух господин Каролев да споделя – по концепция на Яне Янев.
– Не знам за концепцията. Но истината е, че не страната стартира да съди господин Саксккобургготски за парцелите, а той стартира да съди страната. Това стана, откакто му възвърнаха двореца „ Врана “, „ Царска бистрица “, „ Ситняково “ и „ Саръгьол “, само че не му възвърнаха стопанството „ Врана “ и двореца „ Кричим “. Тогава бяхме поканени – ние и други юридически екипи да дадем мнение по проблема. Преглеждайки с тази цел документи от години обратно, видяхме, че има законодателен пропуск в процедурата по възобновяване и че то е станало по непозволен метод.
– После, в случай че не бъркам, адвокатската фирма „ Савова & сие “, като юрист на страната подаде искове против царските наследници за дворците „ Врана “, „ Царска Бистрица “ и „ Ситняково “. Вие водихте и правосъдния спор за горите в Рила. Други юристи заведоха каузи за ловната хижа „ Саръгьол “.
– Така е. От всички доказателства, които ние събрахме и анализирахме, се откри, че парцелите не са придобивани от някогашните монарси в персонално качество. Придобивани са със средства от държавния бюджет, от името и за сметка на страната. И няма съображение те да бъдат излъчени на наследниците им. За комплекса „ Врана “ има показан пред съда нотариален акт за няколко имота, благосъстоятелност на Интендантството. Съдът одобри нашата теза, че Интенданството е държавна институция.
– И одобри за недоказано, че парцелът е бил персонална благосъстоятелност на монарсите.
– Вижте, даже да се одобри, че е бил персонална благосъстоятелност на някогашните царе, решението на проблема не се трансформира. Защото със специфичен Закон за оповестяване на държавна благосъстоятелност от 1947 година парцелите на фамилиите на Фердинанд, Борис III и техните наследници са одържавени. Това е закон с еднократно деяние.
– Царската рода се базира обаче на решение на Конституционния съд (КС) от 1998 година, с което законът от 1947 година е разгласен за опровержителен на българската конституция.
– Решението на Конституционен съд изрично няма смисъла, което някои се пробват да му придадат. Да, с него законът от 1947 година е разгласен за опровержителен на признатата през 1991 година Конституция на България. Но това решение има единствено декларативен темперамент. То не урежда правила за реставрация на одържавените парцели. Затова от него не произтичат никакви права за наследниците на короната! Г-н Сакскобургготски имаше прелестна опция с цялата си плеяда уважавани адвокати да си уреди по законодателен път собствеността. Но той избра най-бързия и елементарен метод: основният прокурор Татарчев да сезира Конституционен съд, който да се произнесе, че законът от 1947 година е противоконституционен.
– А съгласно вас не е ли противоконституционен?
– Такъв е, за това не спорим. Но твърдим, че решението на Конституционен съд, което е подписано и от проф. Живко Сталев, основателят на нашата адвокатска фирма, не създава реституционни последствия с такава мощ, каквато му придават съветниците на господин Сакскобурготски. Самият той би трябвало да почита българските закони, да не приема тълкования на правото в негова сгода и по тънката струна – по какъв начин остава без дом. Историята помни по какъв начин се възползва от ситуацията си на министър председател, с цел да облекчи процедурата по отношение на парцелите. Когато бе добре пристигнал и посрещнат в България с вяра и религия, господин Сакскобургготски неведнъж съобщи, че не идва за парцелите, а да помогне на народа. Но се оказва, че в това време, още преди дворецът „ Врана “ да му е възобновен, той има подписан контракт за неговия ремонт – промяна на трафопостове, съоръжения и така нататък с цялостното подпомагане на страната. Това значи ли, че е имал загадка сделка и не е бил откровен с народа? Кой хвърля милиони просто по този начин за нещо, което по случайност след година става негово? Припомням тези обстоятелства от делото, тъй като юристите на царя употребяват доста морални категории и дават оценки за страната.
– „ Вече се уповавам единствено на това, че похищенията над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната благосъстоятелност е неприкосновена “, споделя господин Сакскобургготски.
– И в България по конституция частната благосъстоятелност е неприкосновена. Пренасяме разногласието от хубавичко глава на болната – зашо? Г-н Сакскобургготски може да е имал чисти планове и угодничеството на нашите политици да му е изиграло неприятна смешка. Но е реалност, той 8 година управляваше страната независимо и в коалиция и тъкмо тогава стана възобновяване на собствеността му по царски, а не според българското законодателство. Той би трябвало да насочи стрелите си към този, който го е посъветвал да стане по този начин.
– Като пристигна на власт през 2009 година министър председателят Борисов прикани депутатите да изготвят специфичен закон, който да уреди противоречивия въпрос с царските земи и дворци. Това не стана обаче. Нужен ли е подобен закон съгласно вас?
– Ние споделяме концепцията за специфичен закон – това е застъпено в нашия юридически разбор. Но то е въпрос на законодателно решение.
– Царят ще търси правата си в Страсбург. Ако ни осъди, ще му плащаме.
– И това е нечиста сделка – ще ни осъдят, ще плащаме… Г-н Саккобургготски претърпя към този момент крах в Страсбург. Той е писал нееднократно до такава степен тъжби по имотните каузи. Но евросъдът позволи за разглеждане единствено решението на Народно събрание за така наречен мораториум върху поголовната сеч в „ царските “ гори. Мораториумът беше натрапен, въпреки ние да сезирахме управлението на Народно събрание, че няма смисъл, тъй като имаме възбрани върху всички гори и дворци, които са предмет на правосъдни борби. Ако България заплаща, то ще е единствено за него. Иначе евросъдът одобри, че решенията на българския съд за собствеността на парцелите са законосъбразни, нямат приписваните им в жалбите грехове и не ги позволи за преразглеждане. Така че заканите със Страсбург са удар в празно пространство.
– На сбирката във Врана, където някогашни царски депутати и министри – Николай Василев, Милен Велчев, Даниел Вълчев, Соломон Паси, Мехмед Дикме, Станимир Илчев, Олимпи Кътев, Камелия Касабова и други са умували по какъв начин дворецът да остане на царя, е блестял с отсъствието си проф. Герджиков. Но пред „ Труд “ той съобщи, че има въпроси към съда, чийто отговор би желал да чуе.
– Моето почитание към проф. Герджиков, един от обичаните ми преподаватели.
– Той пита: по какъв начин по този начин през 1947 година царските парцели са одържавени по лист, направен от държавното управление на Кимон Георгиев, откакто са си били благосъстоятелност на страната и без туй?
– По нотариален акт тия парцели са на Интендантството. Аз ви обясних, че те са държавни и в случай че Интендантството е държавна институция и в случай че не е, тъй като през 1947 година са одържавени.
– Въпрос №2: за какво съдът не изиска историческа информация за кого интендантството е придобивало парцелите – за страната или за царската фамилия?
– На съда са предоставени в тази връзка доста доказателства – и от отбраната на господин Сакскобургготски, и от нас. Съдът обширно се е занимал с тях.
– Според проф. Герджиков парцелът във Врана е придобиван на части от Фердинанд посредством частно лице. Волята му е била да го наследи Борис III и той има акт за давностно притежание. Да, и Интендантството има нотариален акт, само че неподписан от нотариус, недействителен, значи.
– Не е недействителен, съдът го е разискал в претекстовете си. Моите големи почетения към проф. Герджиков, само че не трябва да преглеждаме с страст проблема. Той е, че при възобновяване на парцелите не е приложена настоящата правна уредба, а е търсена малка врата в нея. Правните съветници на господин Сакскобургготски са създали пропуск. Грозно той да се запълва, когато делата са в ход и има влезнали в действие правосъдни решения. Стигна се до абсурд – да се стопира дело.
– Тук има нещо персонално, май. Малко откакто чухме, че властта желае съглашение с царските юристи, макар, че страната печели делата, видяхме премиера и царя дружно в танц със саби – те явно са другари, по-рано единият пазеше другия като телохранител.
– Знам единствено, че господин Борисов има доста топли усеща към господин Сакскобургготски. Да, имаше прекъсване на делата, само че до съглашение не се стигна и те продължиха. Ако сложим преди всичко правото, а не персоналните страсти ще стигнем до по-правилни решения. Така вършим ние, с почитание към всички.
– А за какво страната води каузи, откакто тя трансферира „ Врана “ на столичната община, пита още проф. Герджиков.
– Той знае несъмнено, че като министър председател Сакскобургготски персонално си деактува комплекса „ Врана “, с цел да стане общински, след това господин Софиянски да му възвърне двореца, а той да подари на общината парка, чиято поддръжка е голям масраф. Столичната община попада в кръга от ответници по делото “Врана “ точно поради дарението, което Симеон и сестра му Мария-Луиза са й създали. Те през 2001 година отделят за себе си дребна част от парка с главните елементи на двореца, а останалото „ подаряват “ на общината против задължението да го поддържа. Нищо, че като несобственици не са имали право на никого нищо да подаряват, а още по-малко да слагат условия по какъв начин да се употребява и поддържа парк.
– Царят загуби в съда двореца „ Кричим “ и стопанство „ Врана “. Върна ли ги към този момент на страната?
– Нито един от тия парцели не е предаден на страната от царя и неговите наследници, въпреки да има дефинитивни правосъдни решения.
– А може ли страната да стопанисва двореца „ Врана “? Ами в случай че го откраднат? Ако го трансфорат в руина?
– Този въпрос задайте на ръководещите. Моята задача е да защитя от правна позиция ползите на страната. Имам съображение да се гордея с осъществяването й – както аз, по този начин и моите сътрудници.
Нашият посетител
Ирен Савова e магистър по стопанска система и по право от УНСС.
Натрупала 10-годишен опит в действителния икономически живот като финансов управител на компании от българо-чешки консорциум.
От 2000 година управлява една от най-авторитетните адвокатски адвокатски фирми “Савова & сие ”. В нея работят 18 адвокати, клиентите им са основно корпоративни и институционални. Има щерка, която продължава фамилната традиция и е най-младият юрист в адвокатската фирма “Савова & сие ”.
– Адв. Савова, съдът одобри вашата теза, че дворецът „ Врана “ не е персонална благосъстоятелност на българските монарси, а е на страната в лицето на Интендантството на цивилната листа на царя. След това господин Сакскобургготски безусловно изплака: “Принуден съм към второ заточение. “
– Чух това.
– Е? Последният цар на България, чиято баба Клементина Бурбонска е измежду най-богатите в Европа, остава безприютен, дрипльо, който има единствено дребна къща в село Баня. Това вас не ви ли смущава?
– Спекулативна е тезата за бездомния Сакскобургготски. Решението на съда касае правния ред, по който са му възобновени парцелите. Възстановени са му като на персона, друга от всички български жители. Всеки български жител, който твърдеше, че негови парцели са отнети от страната, мина през правосъдни процедури, с цел да потвърди собствеността си. Има реституционни закони, както знаете. Г-н Сакскобурготски си взе парцелите по царски. Те бяха деактувани по негова експлицитна заповед в интервала, в който бе министър-председател. След това кметове и регионални шефове се втурнаха в луда конкуренция да му ги възвръщат – без да почиват на законодателна основа техните актове. Да не приказваме за морал.
– Г-н Саксккобургготски счита, че е жертва на политическа офанзива.
– Атака ли! Знаете ли по какъв начин се зародиха тези каузи?
– Чух господин Каролев да споделя – по концепция на Яне Янев.
– Не знам за концепцията. Но истината е, че не страната стартира да съди господин Саксккобургготски за парцелите, а той стартира да съди страната. Това стана, откакто му възвърнаха двореца „ Врана “, „ Царска бистрица “, „ Ситняково “ и „ Саръгьол “, само че не му възвърнаха стопанството „ Врана “ и двореца „ Кричим “. Тогава бяхме поканени – ние и други юридически екипи да дадем мнение по проблема. Преглеждайки с тази цел документи от години обратно, видяхме, че има законодателен пропуск в процедурата по възобновяване и че то е станало по непозволен метод.
– После, в случай че не бъркам, адвокатската фирма „ Савова & сие “, като юрист на страната подаде искове против царските наследници за дворците „ Врана “, „ Царска Бистрица “ и „ Ситняково “. Вие водихте и правосъдния спор за горите в Рила. Други юристи заведоха каузи за ловната хижа „ Саръгьол “.
– Така е. От всички доказателства, които ние събрахме и анализирахме, се откри, че парцелите не са придобивани от някогашните монарси в персонално качество. Придобивани са със средства от държавния бюджет, от името и за сметка на страната. И няма съображение те да бъдат излъчени на наследниците им. За комплекса „ Врана “ има показан пред съда нотариален акт за няколко имота, благосъстоятелност на Интендантството. Съдът одобри нашата теза, че Интенданството е държавна институция.
– И одобри за недоказано, че парцелът е бил персонална благосъстоятелност на монарсите.
– Вижте, даже да се одобри, че е бил персонална благосъстоятелност на някогашните царе, решението на проблема не се трансформира. Защото със специфичен Закон за оповестяване на държавна благосъстоятелност от 1947 година парцелите на фамилиите на Фердинанд, Борис III и техните наследници са одържавени. Това е закон с еднократно деяние.
– Царската рода се базира обаче на решение на Конституционния съд (КС) от 1998 година, с което законът от 1947 година е разгласен за опровержителен на българската конституция.
– Решението на Конституционен съд изрично няма смисъла, което някои се пробват да му придадат. Да, с него законът от 1947 година е разгласен за опровержителен на признатата през 1991 година Конституция на България. Но това решение има единствено декларативен темперамент. То не урежда правила за реставрация на одържавените парцели. Затова от него не произтичат никакви права за наследниците на короната! Г-н Сакскобургготски имаше прелестна опция с цялата си плеяда уважавани адвокати да си уреди по законодателен път собствеността. Но той избра най-бързия и елементарен метод: основният прокурор Татарчев да сезира Конституционен съд, който да се произнесе, че законът от 1947 година е противоконституционен.
– А съгласно вас не е ли противоконституционен?
– Такъв е, за това не спорим. Но твърдим, че решението на Конституционен съд, което е подписано и от проф. Живко Сталев, основателят на нашата адвокатска фирма, не създава реституционни последствия с такава мощ, каквато му придават съветниците на господин Сакскобурготски. Самият той би трябвало да почита българските закони, да не приема тълкования на правото в негова сгода и по тънката струна – по какъв начин остава без дом. Историята помни по какъв начин се възползва от ситуацията си на министър председател, с цел да облекчи процедурата по отношение на парцелите. Когато бе добре пристигнал и посрещнат в България с вяра и религия, господин Сакскобургготски неведнъж съобщи, че не идва за парцелите, а да помогне на народа. Но се оказва, че в това време, още преди дворецът „ Врана “ да му е възобновен, той има подписан контракт за неговия ремонт – промяна на трафопостове, съоръжения и така нататък с цялостното подпомагане на страната. Това значи ли, че е имал загадка сделка и не е бил откровен с народа? Кой хвърля милиони просто по този начин за нещо, което по случайност след година става негово? Припомням тези обстоятелства от делото, тъй като юристите на царя употребяват доста морални категории и дават оценки за страната.
– „ Вече се уповавам единствено на това, че похищенията над мен няма да останат незабелязани в чужбина, където частната благосъстоятелност е неприкосновена “, споделя господин Сакскобургготски.
– И в България по конституция частната благосъстоятелност е неприкосновена. Пренасяме разногласието от хубавичко глава на болната – зашо? Г-н Сакскобургготски може да е имал чисти планове и угодничеството на нашите политици да му е изиграло неприятна смешка. Но е реалност, той 8 година управляваше страната независимо и в коалиция и тъкмо тогава стана възобновяване на собствеността му по царски, а не според българското законодателство. Той би трябвало да насочи стрелите си към този, който го е посъветвал да стане по този начин.
– Като пристигна на власт през 2009 година министър председателят Борисов прикани депутатите да изготвят специфичен закон, който да уреди противоречивия въпрос с царските земи и дворци. Това не стана обаче. Нужен ли е подобен закон съгласно вас?
– Ние споделяме концепцията за специфичен закон – това е застъпено в нашия юридически разбор. Но то е въпрос на законодателно решение.
– Царят ще търси правата си в Страсбург. Ако ни осъди, ще му плащаме.
– И това е нечиста сделка – ще ни осъдят, ще плащаме… Г-н Саккобургготски претърпя към този момент крах в Страсбург. Той е писал нееднократно до такава степен тъжби по имотните каузи. Но евросъдът позволи за разглеждане единствено решението на Народно събрание за така наречен мораториум върху поголовната сеч в „ царските “ гори. Мораториумът беше натрапен, въпреки ние да сезирахме управлението на Народно събрание, че няма смисъл, тъй като имаме възбрани върху всички гори и дворци, които са предмет на правосъдни борби. Ако България заплаща, то ще е единствено за него. Иначе евросъдът одобри, че решенията на българския съд за собствеността на парцелите са законосъбразни, нямат приписваните им в жалбите грехове и не ги позволи за преразглеждане. Така че заканите със Страсбург са удар в празно пространство.
– На сбирката във Врана, където някогашни царски депутати и министри – Николай Василев, Милен Велчев, Даниел Вълчев, Соломон Паси, Мехмед Дикме, Станимир Илчев, Олимпи Кътев, Камелия Касабова и други са умували по какъв начин дворецът да остане на царя, е блестял с отсъствието си проф. Герджиков. Но пред „ Труд “ той съобщи, че има въпроси към съда, чийто отговор би желал да чуе.
– Моето почитание към проф. Герджиков, един от обичаните ми преподаватели.
– Той пита: по какъв начин по този начин през 1947 година царските парцели са одържавени по лист, направен от държавното управление на Кимон Георгиев, откакто са си били благосъстоятелност на страната и без туй?
– По нотариален акт тия парцели са на Интендантството. Аз ви обясних, че те са държавни и в случай че Интендантството е държавна институция и в случай че не е, тъй като през 1947 година са одържавени.
– Въпрос №2: за какво съдът не изиска историческа информация за кого интендантството е придобивало парцелите – за страната или за царската фамилия?
– На съда са предоставени в тази връзка доста доказателства – и от отбраната на господин Сакскобургготски, и от нас. Съдът обширно се е занимал с тях.
– Според проф. Герджиков парцелът във Врана е придобиван на части от Фердинанд посредством частно лице. Волята му е била да го наследи Борис III и той има акт за давностно притежание. Да, и Интендантството има нотариален акт, само че неподписан от нотариус, недействителен, значи.
– Не е недействителен, съдът го е разискал в претекстовете си. Моите големи почетения към проф. Герджиков, само че не трябва да преглеждаме с страст проблема. Той е, че при възобновяване на парцелите не е приложена настоящата правна уредба, а е търсена малка врата в нея. Правните съветници на господин Сакскобургготски са създали пропуск. Грозно той да се запълва, когато делата са в ход и има влезнали в действие правосъдни решения. Стигна се до абсурд – да се стопира дело.
– Тук има нещо персонално, май. Малко откакто чухме, че властта желае съглашение с царските юристи, макар, че страната печели делата, видяхме премиера и царя дружно в танц със саби – те явно са другари, по-рано единият пазеше другия като телохранител.
– Знам единствено, че господин Борисов има доста топли усеща към господин Сакскобургготски. Да, имаше прекъсване на делата, само че до съглашение не се стигна и те продължиха. Ако сложим преди всичко правото, а не персоналните страсти ще стигнем до по-правилни решения. Така вършим ние, с почитание към всички.
– А за какво страната води каузи, откакто тя трансферира „ Врана “ на столичната община, пита още проф. Герджиков.
– Той знае несъмнено, че като министър председател Сакскобургготски персонално си деактува комплекса „ Врана “, с цел да стане общински, след това господин Софиянски да му възвърне двореца, а той да подари на общината парка, чиято поддръжка е голям масраф. Столичната община попада в кръга от ответници по делото “Врана “ точно поради дарението, което Симеон и сестра му Мария-Луиза са й създали. Те през 2001 година отделят за себе си дребна част от парка с главните елементи на двореца, а останалото „ подаряват “ на общината против задължението да го поддържа. Нищо, че като несобственици не са имали право на никого нищо да подаряват, а още по-малко да слагат условия по какъв начин да се употребява и поддържа парк.
– Царят загуби в съда двореца „ Кричим “ и стопанство „ Врана “. Върна ли ги към този момент на страната?
– Нито един от тия парцели не е предаден на страната от царя и неговите наследници, въпреки да има дефинитивни правосъдни решения.
– А може ли страната да стопанисва двореца „ Врана “? Ами в случай че го откраднат? Ако го трансфорат в руина?
– Този въпрос задайте на ръководещите. Моята задача е да защитя от правна позиция ползите на страната. Имам съображение да се гордея с осъществяването й – както аз, по този начин и моите сътрудници.
Нашият посетител
Ирен Савова e магистър по стопанска система и по право от УНСС.
Натрупала 10-годишен опит в действителния икономически живот като финансов управител на компании от българо-чешки консорциум.
От 2000 година управлява една от най-авторитетните адвокатски адвокатски фирми “Савова & сие ”. В нея работят 18 адвокати, клиентите им са основно корпоративни и институционални. Има щерка, която продължава фамилната традиция и е най-младият юрист в адвокатската фирма “Савова & сие ”.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ