Решението на сглобката за конституционни промени е ялово и не

Решението на сглобката за конституционни промени е ялово и не докара до нищо положително. Това разяснява пред Българска национална телевизия някогашният вицепремиер и учител по наказателно право в Софийския университет - проф. Пламен Панайотов.

Попитан дали е било неверно решението на по този начин наречената " сглобка " да стартира с измененията в Конституцията, вместо с решение на най-належащите проблеми, проф. Панайотов отговори:

" Това, което освен аз, само че и други мои сътрудници казвахме авансово, че това, което се готви, е в последна сметка противоконституционно, се оказа факт след решението на Конституционния съд. С други думи, това, към което се сплотиха, то излезе едно ялово решение, неводещо до нищо положително, нито правосъдната власт, нито страната. Получи се още по-голям безпорядък и в този момент сме в очакване до каква степен ще стигне, в последна сметка още веднъж поставения въпрос пред Конституционния съд и за другата част от измененията, за която беше събрано нужното болшинство тогава. "

Според преподавателя по наказателно право би трябвало да си дадем сметка по-общо за това, което се случва през последните 3 години.

" Според мен, казано в прав текст, партиите не се държат като партии. Основното предопределение на всяка партия, още повече когато е парламентарно показана, да има отношение към въпроса за властта. И според от вота на гласоподавателите или независимо, или наред с други политически субекти, да упражнява властта. Обществото чака да знаят, в случай че изобщо желаят и да могат да сформират нужната коалиция, тъй като явно е за всички ни, че никоя партия не получава независима опция да упражнява властта. Следователно са принудени да намерят общи допирни точки, на база на които да сформират държавно управление и да дадат ориентири пред българското общество и пред българската страна накъде вървим. "

На въпрос за какво за разграничителната линия сред партиите постоянно се изважда правосъдната система, професорът отговори:

" Поради простата причина, че всичко, което ни се сервира е една огромна измама. Защото човек, в случай че се замисли, ще разбере, че първата институция в страната, тъй като е в цялостен безпорядък, в хаос, не може да излъчи към този момент след 7 следващи парламентарни избори постоянен кабинет, който да има задоволителен небосвод от 4 години, и в този момент ни готвят за осми следващи изключителни парламентарни избори, и ще си дадем сметка, в случай че отсъдим обективно какво ни се сервира, че тези хора точно са отговорни в най-голяма степен за това, че Висшият правосъден съвет е с от дълго време изминал мандат, че инспектората към Висшия правосъден съвет е с от дълго време изминал мандат, че над 20 регулаторни органа, в които има квота българския парламент, стоят също с изтекли мандати и с неспособност да действат те самите в съответния небосвод. Казано по-общо, щом първата институция по Конституция в страната не действа обикновено, това се отразява и на всички останали институции в страната. "

Относно избора на основен прокурор проф. Панайотов разяснява:

" Аз ще напомня следното, че сегашния Висш правосъден съвет освен избра, само че в следствие освободи някогашния основен прокурор. Да си представим следното, той дори въпросът е съгласно мен реторичен. Че въпреки всичко в този парламент или пък в идващия, след осмите подред изключителни парламентарни избори, или в по-следващия, въпреки всичко се образува някакво ръководещо болшинство, и то излъчи своята квота в един нов Висш правосъден съвет. Какво можем да си помислим за този новоизбран Висш правосъден съвет, щом през него по начало задачата, която и публично се декларира от множеството ръководители на политически субекти към днешна дата, е да се управляват органите на правосъдната власт. Очевидно, че и по този начин новоизбрания Висш съдебен съвет ще откри метод през Народното събрание със съответни промени в Закона на правосъдната власт да сложи още веднъж въпроса, даже и да бъде определен в този момент единственият претендент за основен прокурор, дали пък няма учредения да бъде освободен. С други думи, боричкането за власт без да се поема отговорност за нея продължава, като се твърди, че един или различен орган е нелегитимен. Ами на кого се дължи тази нелегитимност? Да попитаме още веднъж реторично. "