Какви са вариантите пред България: Арбитражно дело или предоговаряне?
Решението на Москва да спре доставките на съветски газ за България слага и редица правни въпроси. И най-важният - може ли смяната на метода на заплащане в рубли да бъде съображение за арбитражно дело? Според адвокати и двете страни имат съображение да изпълнят или не контракта заради форсмажорни условия.
Отговорът на този въпрос се крие в клаузите на контракта сред " Газпром " и " Булгаргаз ". Тази информация обаче не е публично налична, защото съставлява комерсиална загадка. Юристи се сплотиха към тезата, че не е изключено разногласието за спрения съветски газ да се реши пред интернационален арбитраж. Много е значимо къде ще се организира арбитражът, в случай че изобщо се стигне до сходно дело. Най-вероятно това може да стане в Женева, Москва или Стокхолм.
Според специалисти изборът на България и Полша, като първите глобени страни, е добре премислен проект на Кремъл. Причината - двете страни са едни от най-зависимите от вноса на съветски газ и прекъсването на синьото гориво може да провокира както стопански, по този начин и политически земетресения.
Според адвокати не е изключено разногласието към прекъсването на съветския газ да се реши пред интернационален арбитраж. Една от аргументите - смяната на метода на заплащане е значителен детайл от договорката, който обаче може да се пояснява по друг метод.
" Всяка една от двете страни може да се позове на личен форсмажор. Както Русия може да се позове на вътрешно законодателство, което е забранило разплащане на всичко друго с изключение на рубли, по този начин и ние може да се позовем на база на глобите, които са наложени от Европейската комисия и които нас ни задължават да не правим заплащания в рубли. Това за нас също е форсмажор, тъй че и двете страни имат съображение да изпълнят или да не изпълнят контракта ", съобщи юрист Ивайло Дерменджиев, лекар по интернационално частно право и интернационален арбитраж.
" Прилагането едностранно на тези условия от " Газпром " без единодушието на другата страна по контракта трансформира съветската компания в неизправната страна по контракта. България не е отказвала да поеме и да получи съответните количества газ. Отказът да бъде доставен идва точно от " Газпром ", добави доцент доктор Иван Стойнев, учител по право на Европейския съюз в Софийския университет.
Според юрист Ивайло Дерменджиев мъчно могат да се вършат прогнози, защото по проблема липсва юридическа информация. Често при сходни разногласия клаузите в контракта остават скрити за обществото. В случая да вземем за пример не е ясно, в случай че се стигне до арбитраж, къде ще се организира той.
" Договорът, който " Булгаргаз " е сключил с " Газпром ", продължава да бъде най-голямата загадка в страната. Никой не знае неговите клаузи. Всички държавни управления се базират на комерсиална загадка ", разяснява юрист Ивайло Дерменджиев.
Юристи виждат и различен вероятен проблем.
" Нищо чудно газта да продължава да тече по тръбите, само че да не е платена. Това значи, че някой ден съветската страна ще ни изиска за безпричинно обогатяване с еди каква си стока, ще изиска заплащане, с цел да се заобиколи на процедура един санкционен режим ", съобщи юрист Ивайло Дерменджиев.
Практиката демонстрира, че доста арбитражи, включващи съветски бизнес, се организират според разпоредбите на Стокхолмската комерсиална камара. В края на 2019 година съветският тръст " Газпром " е заставен да изплати близо три милиарда $ на украинската газова компания " Нафтогаз " според решението на Стокхолмския арбитраж поради неизпълнени задължения по директен контракт.
" Като цяло производствата са били сполучливи за украинските сдружения. В сегашния случай е допустимо сходен иск да бъде заведен и от българските сдружения получатели ", добави доцент доктор Васил Пандов, заместник-председател на Института по интернационално частно право.
Според специалисти България може да се обърне като съдия и към Европейската комисия. Газовият колос беше разследван за монопол в осем европейски страни, измежду които и България, а комисията създаде специфичен механизъм за деяние и разрешаване на такива разногласия.
" Може да се инициира и произвеждане за нарушаване на разпоредбите на конкуренцията надлежно корист с господстващо състояние, има такива производства против " Газпром ", имаше следствие, няколко производства пред съда на Европейски Съюз ", съобщи доцент доктор Васил Пандов.
" По линия на търсенето на някакви обезщетения е на първо място политическа реакция. От правна позиция съюзът разполага с стеснен инструментариум, който да разреши дейно да бъде решен този проблем с заплащането на съветската газ и прекъсването на доставките ", добави доцент доктор Иван Стойнев.
" В сегашния случай държанието на " Газпром " по отношение на българските сдружения получатели, както и по отношение на други страни членки, както и Полша, може да има чисто обществен аспект на ангажиране на отговорността на европейското конкурентно право ", сподели още доцент доктор Васил Пандов.
Последният публично важен арбитраж за жалост не приключва добре за България. През 2016 година НЕК е наказана от съветската " Атомстройекспорт " в интернационалния арбитраж в Париж да заплати близо 550 милиона евро за поръчано, само че неплатено съоръжение за АЕЦ " Белене ".
Отговорът на този въпрос се крие в клаузите на контракта сред " Газпром " и " Булгаргаз ". Тази информация обаче не е публично налична, защото съставлява комерсиална загадка. Юристи се сплотиха към тезата, че не е изключено разногласието за спрения съветски газ да се реши пред интернационален арбитраж. Много е значимо къде ще се организира арбитражът, в случай че изобщо се стигне до сходно дело. Най-вероятно това може да стане в Женева, Москва или Стокхолм.
Според специалисти изборът на България и Полша, като първите глобени страни, е добре премислен проект на Кремъл. Причината - двете страни са едни от най-зависимите от вноса на съветски газ и прекъсването на синьото гориво може да провокира както стопански, по този начин и политически земетресения.
Според адвокати не е изключено разногласието към прекъсването на съветския газ да се реши пред интернационален арбитраж. Една от аргументите - смяната на метода на заплащане е значителен детайл от договорката, който обаче може да се пояснява по друг метод.
" Всяка една от двете страни може да се позове на личен форсмажор. Както Русия може да се позове на вътрешно законодателство, което е забранило разплащане на всичко друго с изключение на рубли, по този начин и ние може да се позовем на база на глобите, които са наложени от Европейската комисия и които нас ни задължават да не правим заплащания в рубли. Това за нас също е форсмажор, тъй че и двете страни имат съображение да изпълнят или да не изпълнят контракта ", съобщи юрист Ивайло Дерменджиев, лекар по интернационално частно право и интернационален арбитраж.
" Прилагането едностранно на тези условия от " Газпром " без единодушието на другата страна по контракта трансформира съветската компания в неизправната страна по контракта. България не е отказвала да поеме и да получи съответните количества газ. Отказът да бъде доставен идва точно от " Газпром ", добави доцент доктор Иван Стойнев, учител по право на Европейския съюз в Софийския университет.
Според юрист Ивайло Дерменджиев мъчно могат да се вършат прогнози, защото по проблема липсва юридическа информация. Често при сходни разногласия клаузите в контракта остават скрити за обществото. В случая да вземем за пример не е ясно, в случай че се стигне до арбитраж, къде ще се организира той.
" Договорът, който " Булгаргаз " е сключил с " Газпром ", продължава да бъде най-голямата загадка в страната. Никой не знае неговите клаузи. Всички държавни управления се базират на комерсиална загадка ", разяснява юрист Ивайло Дерменджиев.
Юристи виждат и различен вероятен проблем.
" Нищо чудно газта да продължава да тече по тръбите, само че да не е платена. Това значи, че някой ден съветската страна ще ни изиска за безпричинно обогатяване с еди каква си стока, ще изиска заплащане, с цел да се заобиколи на процедура един санкционен режим ", съобщи юрист Ивайло Дерменджиев.
Практиката демонстрира, че доста арбитражи, включващи съветски бизнес, се организират според разпоредбите на Стокхолмската комерсиална камара. В края на 2019 година съветският тръст " Газпром " е заставен да изплати близо три милиарда $ на украинската газова компания " Нафтогаз " според решението на Стокхолмския арбитраж поради неизпълнени задължения по директен контракт.
" Като цяло производствата са били сполучливи за украинските сдружения. В сегашния случай е допустимо сходен иск да бъде заведен и от българските сдружения получатели ", добави доцент доктор Васил Пандов, заместник-председател на Института по интернационално частно право.
Според специалисти България може да се обърне като съдия и към Европейската комисия. Газовият колос беше разследван за монопол в осем европейски страни, измежду които и България, а комисията създаде специфичен механизъм за деяние и разрешаване на такива разногласия.
" Може да се инициира и произвеждане за нарушаване на разпоредбите на конкуренцията надлежно корист с господстващо състояние, има такива производства против " Газпром ", имаше следствие, няколко производства пред съда на Европейски Съюз ", съобщи доцент доктор Васил Пандов.
" По линия на търсенето на някакви обезщетения е на първо място политическа реакция. От правна позиция съюзът разполага с стеснен инструментариум, който да разреши дейно да бъде решен този проблем с заплащането на съветската газ и прекъсването на доставките ", добави доцент доктор Иван Стойнев.
" В сегашния случай държанието на " Газпром " по отношение на българските сдружения получатели, както и по отношение на други страни членки, както и Полша, може да има чисто обществен аспект на ангажиране на отговорността на европейското конкурентно право ", сподели още доцент доктор Васил Пандов.
Последният публично важен арбитраж за жалост не приключва добре за България. През 2016 година НЕК е наказана от съветската " Атомстройекспорт " в интернационалния арбитраж в Париж да заплати близо 550 милиона евро за поръчано, само че неплатено съоръжение за АЕЦ " Белене ".
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ