Пекин удължава данъчните облекчения за имоти и субсидиите за търговия
Решението на Китай да задели близо 9 милиарда $ под формата на начални дотации за 2026 година не е просто следващата фискална инжекция, а явен признак за дълбочината на структурните провокации, пред които е изправена втората най-голяма стопанска система в света. Този ход, въпреки и предстоящ от пазарите, разкрива признанието на Пекин, че органичното възобновяване на потреблението към момента е надалеч от мечтаните равнища и че стопанската система продължава да се нуждае от " изкуствено дишане ", с цел да поддържа своя пулс. Става дума за обмислен, само че належащ опит за ръководство на риска в среда, където доверието на семействата е ерозирало под тежестта на имотната рецесия и дефлационния напън, който заплашва да се трансформира в дълготрайна серпантина.Когато погледнем оттатък заглавията, цифрите описват история за деликатно балансиране, а не за безсистемно харчене. Сумата от 62.5 милиарда юана, обезпечена посредством продажбата на ултра-дългосрочни специфични държавни облигации, е единствено първият транш от по-широка тактика, която цели да подтиква замяната на остарели коли, смарт телефони и битова техника с нови. Това се случва редом с основно решение на Министерството на финансите да удължи освобождението от Данък добавена стойност за продажба на жилища, притежавани над две години — мярка, която влиза в действие още този петък. И до момента в който тези 300 милиарда юана общи дотации, планувани за цялата година, звучат внушително като номинал, те би трябвало да се преглеждат в подтекста на една стопанска система, в която колоси като China Vanke се борят с дългови проблеми, а споменът за колапса на Evergrande към момента хвърля дълга сянка върху бранша. Данните тук не са единствено статистика за фискалните разноски, а знак за спешността, с която управляващите се пробват да отпушат вторичния пазар на парцели, където цените означиха най-стръмния си спад за последната година през октомври.В по-широката макроикономическа рамка, тези дейности нареждат Китай в внимателен стадий от цикъла, където външните ветрове — под формата на комерсиално напрежение със Съединени американски щати и световно закъснение — принуждават Пекин да се обърне във вътрешността. Глобалната ликвидност може и да се трансформира, само че за Китай вътрешното ползване се трансформира в единствения благонадежден буфер против геополитическата неустановеност. Централните планиращи органи към този момент не разчитат на солидни инфраструктурни планове като главен мотор на растежа, а се пробват да подтикват микро-поведението на обособения консуматор. Това е сигнал, че моделът на напредък, основан на дълг и бетон, дефинитивно е привършен, и в този момент системата търси ново равновесие посредством поощряване на оборота на артикули и услуги, въпреки и с цената на увеличение на държавния дълг посредством тези специфични облигации.Психологическият резултат върху вложителите обаче остава разбъркан, колебаещ се сред умората от непрекъснатите " обещания за поддръжка " и вярата за стабилизация. Пазарът от дълго време спря да реагира с еуфория на сходни вести, защото прочувственият заряд се е преместил от очакване за напредък към боязън от застоялост. Липсата на директни парични прехвърляния към семействата или по-агресивни тласъци, които някои икономисти предлагат, оставя чувството за нерешителност. Инвеститорите виждат напъните, само че усещат и съмнението на управляващите да натиснат газта до дъно, евентуално заради опасения от основаване на нови балони или прекалено задлъжняване. Тази " хладна " реакция е доказателство за зрялост на пазара, който към този момент търси не просто ликвидност, а действителни доказателства за възвръщане на потребителското доверие.Историческият паралел тук е неминуем и той не сочи към избухливия напредък на Китай от 2008 година, а по-скоро към опитите на Япония през 90-те години да се оправи с пукането на своите активи. Подобно на тогава, и през днешния ден виждаме страна, която се пробва да ръководи гладко приземяване след десетилетия на плевел напредък, употребявайки фискални принадлежности, с цел да омекоти удара върху благосъстоянието на популацията, което е заключено главно в недвижими парцели. Разликата е в скоростта и мащаба, само че механизмът на държавна интервенция за поддържане на потреблението в условия на дефлационен риск е типичен образец за късен стадий на дългов цикъл. Това припомня, че икономическите закони работят с неумолима логичност, без значение от политическата система.Истинската вест тук не е в размера на дотациите или в % на данъчното облекчение, а в потвърждението, че Китай навлиза в режим на дълготрайна защита на икономическия си фронт. Мерките демонстрират, че управляващите са подготвени да употребяват всички налични лостове — от пазара на облигации до данъчния кодекс — с цел да предотвратят заледяване на икономическата интензивност, само че в същото време отхвърлят да поемат риска на цялостна рефлация посредством безотговорно отпечатване на пари. Това е тактика на " дребните стъпки " в свят, който може би изисква по-големи скокове, само че Пекин явно залага на стабилността пред скоростта.В последна сметка, пазарът ще би трябвало да реши дали тези 9 милиарда $ и данъчните облекчения са задоволителни, с цел да трансформират психическата настройка на китайския консуматор, или са просто краткотрайно облекчение за продължителен проблем. Инвеститорите ще наблюдават не толкоз усвояването на средствата, колкото резултата им върху цените на парцелите и размерите на продажбите през идващите тримесечия. Този ход обрисува една 2026 година, в която Китай ще продължи да бъде полесражение сред дефлационната гравитация и политическата воля за напредък. Пазарът няма потребност от съвършени данни — той търси ясна история, а историята през днешния ден е, че Пекин купува време, надявайки се доверието да се завърне преди парите да свършат.Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.
Източник: infostock.bg
КОМЕНТАРИ




