Решението на кабинета Борисов за подновяването на строежа на АЕЦ

Решението на кабинета " Борисов " за подновяването на градежа на АЕЦ “Белене “ през 2018 година не поражда юридически интерес за българските жители и те нямат право да го оспорват пред съда. Това гласи определението на тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС).

Делото пред Върховен административен съд по проблема " Белене " е доста показателно за качеството на работата на българския съд, както и за отношението му към правата на жителите да въздействат върху знакови решения на страната. В случая става дума за решения, които ще оказват въздействие върху страната, а и целия район през идващите минимум 50 години.

Делото " Белене " пред Върховен административен съд е заведено през 2018 година от съпредседателите на " Демократична България " Христо Иванов и Атанас Атанасов. Техен представител пред съда е правозащитникът адв. Александър Кашъмов.

Решението за осъществяване на плана за АЕЦ " Белене ", който датира от 1980-те години, е взето от държавното управление на Национална движение „Симеон Втори" през април 2005 година. То от първото държавно управление на Бойко Борисов с аргумента, че страната не разполага с нужните средства. Народното събрание след това също гласоподава за преустановяване на плана и сагата изглеждаше завършила.

Руската през лятото на 2016 година българската " Национална електрическа компания " (НЕК) за това, че е поръчала, само че не е платила нуклеарното съоръжение за спрения план. Още тогава Борисов, който още веднъж е министър-председател, на градежа. Под, държавният бюджет отпусна близо 1.2 милиарда лева заем на компанията да се разплати с руснаците. През март 2017 година България, а през есента на същата година.