Адв. Лулчева за задържането на Ибрямов: Има погазване на Конституцията и съмнение за политическа намеса
Решението на Апелативен съд – София е директно нарушаване на Конституцията, разяснява пред профилирания юридически сайт една от най-популярните адвокатки у нас Ина Лулчева.
Относно задържането на депутата Ибрямов – в проблема няма нищо комплицирано. Има тъпчене на Конституцията и подозрение за политическа интервенция.
Според изявления в медиите, които никой не опроверга, Софийският апелативен съд по делото на народния представител е приел, че разрешението за възбуждане на наказателно произвеждане било " събаряне на имунитет ", заради което не било належащо позволение за задържане. А и конституционното решение (№ 10/1992 г.) било постановено при различен режим на взимане на ограниченията за неотклонение съгласно Наказателно-процесуален кодекс.
Това решение директно нарушава Конституцията:
разбиране " имунитет " в Основния закон не съществува. В Конституцията е регламентирана наказателната цялост като възбрана за възбуждане на наказателно произвеждане и възбрана за задържане във всичките му вероятни форми. Както е известно на всеки правист двете хипотези в никакъв случай не са наложително свързани;
– неприемливо е пояснение, съгласно което наличието на конституционните правила се трансформира при смяна на някой закон, т.е. съгласно волята на елементарния законодател. Това е безспорен произвол и то във връзка с една от най-важните гаранции за ефикасното действие на законодателната власт, както сочи Конституционният съд.
Според решение № 10 от 1992 година на Конституционния съд на Република България " Наказателната цялост по член 70 от Конституцията … съставлява възбрана за задържане и възбуждане на наказателно гонене против националните представители… Задържане (на депутат – бел.моя) поначало е неприемливо под каквато и да е форма и по какъвто и да е мотив. Всяко задържане без значение от това, дали то е обвързвано с осъществяване на мярка за неотклонение " задържане под стража ", осъществяване на наказване отнемане от независимост, авансово задържане от следствени и полицейски органи, или като административна или административно-наказателна мярка, е посягане върху тяхната независимост и цялост. …Забраната за задържане и наказателно гонене обгръща всички техни форми и действия…. При заварено тежко закононарушение националният представител може да бъде арестуван без авансово позволение, само че в този случай в настояването пред Народното събрание за разрешаване възбуждане на наказателно гонене би трябвало да се изиска продължение на задържането. "
Текстът е безусловно явен. Конституцията, член 70, не борави с понятието " имунитет ", а урежда " наказателната цялост ", която съдържа две забрани – 1) да се възбужда наказателно гонене и 2) да се задържа националният представител когато и да било и по какъвто и да било ред.
Разрешението за покачване на обвиняване не е " събаряне на имунитет ", а позволение за възбуждане на наказателно гонене за съответно незаконно действие.
И това позволение в никакъв случай не води автоматизирано и до позволение за задържане. Ако се желае задържане на народен представител, по отношение на който е обещано позволение за възбуждане на наказателно произвеждане – това би трябвало да се направи категорично от основния прокурор. И Народното събрание с експлицитен акт да го позволи или откаже.
Задържане на народен представител е желано един път при действието на новата Конституция – през юли 1992 година на Андрей Луканов, като настояването е било за две позволения – позволение за възбуждане на наказателно произвеждане и позволение за задържане. През месец декември 1992 година Народното събрание анулира едно от тях – даденото позволение за задържане и националният представител е неотложно освободен.
Тази режисура в никакъв случай не е будила подозрение. И в тази ситуация основният прокурор е изискал две позволения, само че ръководителят на Народното събрание е дал единствено едно – да се възбуди наказателно произвеждане. И претекстовете за това са без значение.
Прокуратурата е наясно, че депутатът Ибрямов е арестуван в нарушаване на Конституцията – основният прокурор е изискал разрешение за задържане, само че не го е получил. И в случай че той претендира, че прокуратурата е самостоятелна и подчинена единствено на закона, би трябвало неотложно да го освободи.
Ибрямов е вторият българки народен представител, който е арестуван. Единственият друг беше Андрей Луканов, който през 1997 година осъди страна в Страсбург за задържането си. Тогава България стана първата Източноевропейска страна, наказана за ареста на някогашния си министър председател.
Ина Лулчева беше юристът, който убеди Европейски съд по правата на човека, че прокуратурата е предходна през конвенцията за човешките права като врата у поле.
От 1991 година досега основният прокурор (независимо от името му ) е правил претенции за снемане на имунитети на над 50 депутата. Те са по цялата палитра на Наказателния кодекс за доста по-тежко наказуеми престъпления – присвоявания, занемареност, блудства с деца и доста други.
За никой различен с изключение на за двамата – Ибрямов и Луканов не е желано задържане.
За Луканов беше ясно – починалият основен прокурор Иван Татарчев беше заречен, че ще вкара комунистите в пандиза.
Аналогията се натрапва от единствено себе си – желал ли е някой нещо и кой от и.ф. основен прокурор и претендент главен прокурор? И обещал ли е кандидатът за високото място, че ще даде всичко от себе, за да извърши поисканото!?
Относно задържането на депутата Ибрямов – в проблема няма нищо комплицирано. Има тъпчене на Конституцията и подозрение за политическа интервенция.
Според изявления в медиите, които никой не опроверга, Софийският апелативен съд по делото на народния представител е приел, че разрешението за възбуждане на наказателно произвеждане било " събаряне на имунитет ", заради което не било належащо позволение за задържане. А и конституционното решение (№ 10/1992 г.) било постановено при различен режим на взимане на ограниченията за неотклонение съгласно Наказателно-процесуален кодекс.
Това решение директно нарушава Конституцията:
разбиране " имунитет " в Основния закон не съществува. В Конституцията е регламентирана наказателната цялост като възбрана за възбуждане на наказателно произвеждане и възбрана за задържане във всичките му вероятни форми. Както е известно на всеки правист двете хипотези в никакъв случай не са наложително свързани;
– неприемливо е пояснение, съгласно което наличието на конституционните правила се трансформира при смяна на някой закон, т.е. съгласно волята на елементарния законодател. Това е безспорен произвол и то във връзка с една от най-важните гаранции за ефикасното действие на законодателната власт, както сочи Конституционният съд.
Според решение № 10 от 1992 година на Конституционния съд на Република България " Наказателната цялост по член 70 от Конституцията … съставлява възбрана за задържане и възбуждане на наказателно гонене против националните представители… Задържане (на депутат – бел.моя) поначало е неприемливо под каквато и да е форма и по какъвто и да е мотив. Всяко задържане без значение от това, дали то е обвързвано с осъществяване на мярка за неотклонение " задържане под стража ", осъществяване на наказване отнемане от независимост, авансово задържане от следствени и полицейски органи, или като административна или административно-наказателна мярка, е посягане върху тяхната независимост и цялост. …Забраната за задържане и наказателно гонене обгръща всички техни форми и действия…. При заварено тежко закононарушение националният представител може да бъде арестуван без авансово позволение, само че в този случай в настояването пред Народното събрание за разрешаване възбуждане на наказателно гонене би трябвало да се изиска продължение на задържането. "
Текстът е безусловно явен. Конституцията, член 70, не борави с понятието " имунитет ", а урежда " наказателната цялост ", която съдържа две забрани – 1) да се възбужда наказателно гонене и 2) да се задържа националният представител когато и да било и по какъвто и да било ред.
Разрешението за покачване на обвиняване не е " събаряне на имунитет ", а позволение за възбуждане на наказателно гонене за съответно незаконно действие.
И това позволение в никакъв случай не води автоматизирано и до позволение за задържане. Ако се желае задържане на народен представител, по отношение на който е обещано позволение за възбуждане на наказателно произвеждане – това би трябвало да се направи категорично от основния прокурор. И Народното събрание с експлицитен акт да го позволи или откаже.
Задържане на народен представител е желано един път при действието на новата Конституция – през юли 1992 година на Андрей Луканов, като настояването е било за две позволения – позволение за възбуждане на наказателно произвеждане и позволение за задържане. През месец декември 1992 година Народното събрание анулира едно от тях – даденото позволение за задържане и националният представител е неотложно освободен.
Тази режисура в никакъв случай не е будила подозрение. И в тази ситуация основният прокурор е изискал две позволения, само че ръководителят на Народното събрание е дал единствено едно – да се възбуди наказателно произвеждане. И претекстовете за това са без значение.
Прокуратурата е наясно, че депутатът Ибрямов е арестуван в нарушаване на Конституцията – основният прокурор е изискал разрешение за задържане, само че не го е получил. И в случай че той претендира, че прокуратурата е самостоятелна и подчинена единствено на закона, би трябвало неотложно да го освободи.
Ибрямов е вторият българки народен представител, който е арестуван. Единственият друг беше Андрей Луканов, който през 1997 година осъди страна в Страсбург за задържането си. Тогава България стана първата Източноевропейска страна, наказана за ареста на някогашния си министър председател.
Ина Лулчева беше юристът, който убеди Европейски съд по правата на човека, че прокуратурата е предходна през конвенцията за човешките права като врата у поле.
От 1991 година досега основният прокурор (независимо от името му ) е правил претенции за снемане на имунитети на над 50 депутата. Те са по цялата палитра на Наказателния кодекс за доста по-тежко наказуеми престъпления – присвоявания, занемареност, блудства с деца и доста други.
За никой различен с изключение на за двамата – Ибрямов и Луканов не е желано задържане.
За Луканов беше ясно – починалият основен прокурор Иван Татарчев беше заречен, че ще вкара комунистите в пандиза.
Аналогията се натрапва от единствено себе си – желал ли е някой нещо и кой от и.ф. основен прокурор и претендент главен прокурор? И обещал ли е кандидатът за високото място, че ще даде всичко от себе, за да извърши поисканото!?
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ