Решение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда

Решение на Пловдивския апелативен съд, с което е доказана присъда от 15 години и 6 месеца отнемане от независимост по отношение на А. Б. за опит за ликвидиране, в изискванията на домашно принуждение, е оставена в действие от Върховния касационен съд.

С присъда на Окръжен съд – Стара Загора, А. Б. е приет за отговорен в това, че на 06.05.2022 година в гр. Стара Загора, в изискванията на домашно принуждение, с особена свирепост е направил опит съзнателно да умъртви Й. Б., като опитът е останал незавършен, заради независещи от дееца аргументи.

Той и Й. Б. живели на фамилни начала в продължение на една година в жилище на дъщерята на потърпевшата.

А. Б. постоянно прекалявал с алкохола и опиатите и пребивал жена си, когато тя нямала пари да му даде за хазарт и опиати.

За да не я бие, тя се принудила да проституира, с цел да му обезпечи средства.

След един от побоите дамата подала тъжба в районния съд в Стара Загора по Закона за отбрана против домашното принуждение.

През април 2022 г съдът издал Заповед за незабавна отбрана против А. Б., съгласно която той бил длъжен да се въздържа от осъществяване на домашно принуждение по отношение на Й. Б. и му било неразрешено да доближава нея и жилището й.

По подаден сигнал от потърпевшата против подсъдимия за нарушаване на заповедта, било формирано бързо произвеждане и той бил наказан на 1 година и 6 месеца отнемане от независимост, което било приведено в осъществяване на 7.06.2022г.

Около 17.30 часа на 06.05.2022г. подсъдимият, откакто използвал алкохол и опиати, решил да изиска пояснение от потърпевшата във връзка подадената от нея молба по Закона за отбрана против домашното принуждение.

Предстояло съвещание в съда.

За това ядосаният А. Б. отишъл да приказва с Й. Б.

Ревнувал я и от нейния наемател.

Щом го видяла да влиза в двора потърпевшата скочила през прозореца и побягнала.

Той я последвал, питайки я за какво е „ пуснала “ дело против него. Тя дала отговор, че няма да се откаже от делото.

Настигнал я и я повалил на земята.

Надкрачил я и почнал да й нанася прободни рани с ножа където свари. Наемателят намерил ръкохватка от метла и почнал да го удря с нея.

Сестрата на жертвата и друга жена се пробвали да я спасят, само че подсъдимият замахнал с ножа към тях.

Намесата на различен очевидец и виковете на жертвата и сестра й го принудили да я пусне и да избяга.

Пострадалата била откарана в болница в доста тежко положение.

Върховният касационен съд намира изводите на апелативния и на окръжния съд за верни по отношение на квалификацията на закононарушението, защото от субективна страна подсъдимият А. Б. е направил закононарушението при директен предумисъл, като е съзнавал общественоопасния му темперамент, предвиждал е и е желал настъпването на общественоопасните последствия, които не са настъпили заради независещи от волята му аргументи, и по тази причина е останало във етапа на опита. За директната цел и желание на подсъдимия да умъртви потърпевшата се съди от средството, с което е нанасял ударите, което е годно да аргументи гибел, от техния брой, както и от събитието, че ударите са били ориентирани към главата на Й. Б.

В случая като смекчаващо отговорността събитие съдът вярно е отчел частичните признания на подсъдимия, а като отегчаващи неприятните характеристични данни, предходните му осъждания, в това число и за обир, събитието, че действието е осъществено след приложимост на алкохол и наркотични субстанции, както и продължаващите тежки последствия за потърпевшата и към сегашния миг.

При този забележителен превес на утежняващите отговорността обстоятелства и при вземане предвид с относителната им тежест при преценката за типа и размера на наказването, което следва да се наложи на подсъдимия А. Б. за осъщественото закононарушение в съответния случай, въззивната инстанция намира по този начин определената глоба за обективна.

Според Върховен касационен съд апелативният съд не е позволил надценяване или подценяване на събитията, влияещи върху отговорността, като избраното наказване по тип и размер е в унисон с задачите за коригиране и превъзпитание на подсъдимия и за реализиране на предупредително-възпиращо влияние върху останалите членове на обществото.

Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно.