Решение на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена 4-годишната

Решение на Пловдивския апелативен съд, с което е доказана 4-годишната присъда на А. С. за причиняване гибелта на майка му по несъобразителност, е оставена в действие от Върховния касационен съд.

А. С. е приет за отговорен в това, че на неустановена дата, в периода  25.01.2023г. – 29.01.2023г., в град Хасково, е предизвикал по несъобразителност гибелта на майка си А. С., която умряла на 10.03.2023 година в резултат на съзнателно нанесена междинна телесна щета. Делото пред първата инстанция е протекло по съкратената процедура, като съдът е наложил на подсъдимия наказване „ отнемане от независимост “, редуцирано с една трета.

Апелативният съд, пред който А. С. апелира присъдата си с искане за условно наказване,  смята, че жалбата е неоснователна и я отхвърля.

Приема за споделими причините на първоинстанционния съд  във връзка с формата на виновността и към по-тежкия незаконен резултат –  настъпилата гибел на майката на подсъдимия, като приема, че подсъдимият  е работил по несъобразителност.

Счита, че  А. С.  не е желаел настъпване на гибелта на майка си, само че е бил задължен и е могъл да планува крайния резултат, поради общото й повредено здравословно положение и извънредно безсилие на организма й. Ето за какво, вярно е признато, че действието е осъществено при смесена форма на виновността.

По отношение на доводът, посочен във въззивната тъжба, за очевидна неправда на наложеното наказване и искане за условно наказание,  съдът счита, че доводът е безпочвен. Приложението на института на условното наказание, би се оказало голословно състрадание за подсъдимия, без значение от показаните писмени доказателства за трудовата му ангажираност към сегашния миг.

Апелативните съдии означават упоритостта на А. С. при осъществяване на закононарушението, както и метода на осъществяването му с нанасяне на поредни мощни удари, при които са породени кръвонасядания и охлузвания на потърпевшата, чието общо здравословно положение е било към този момент повредено. Извършеното от подсъдимият е израз на невъздържано, жестоко и нападателно посягане по отношение на най-близкия му човек, личната му майка. Изтъкнатите особености на съответното закононарушение и на подсъдимия като деятел указват, че неговото коригиране и превъзпитание не може да се реализира без изолацията му от обществото.

Върховният касационен съд приема, че в сегашния случай вярно наказателната отговорност на подсъдимия е индивидуализирана при превес на отегчаващите отговорността условия. Размерът на отмереното от Окръжен съд – Хасково и доказано от Апелативен съд – Пловдив, наказване – шест години „ отнемане от независимост “, понижено след наложителната редукция на четири години – е обективен и съгласуван с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността условия.

Решението на Върховен касационен съд е дефинитивно и не предстои на обжалване и митинг.