Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е определено

Решение на Апелативен съд – Пловдив, с което е несъмнено наказване от 15 години отнемане от независимост за С. М. за осъществен от него опит за ликвидиране по хулигански подбуди, е оставено в действие от Върховния касационен съд.

С. М. е приет за отговорен за това, че на 09.10.2023 година в ромската махала на Казанлък е направил опит съзнателно да умъртви Х. В.

Пострадалият е служител на реда, който във въпросния ден бил граждански, съпроводен от собствен колега-също граждански, потърсил разследван от него мъж, само че го нямало в дома му.

Жители на квартала се оплакали от подсъдимия С. М., който нямал нищо общо с търсеното лице,  че вземал парите за закуски на децата им, плашел ги, дишал бронз.

Бившият квартален служител на реда, който придружавал проверяващия си сътрудник, тъй като познавал региона, попитал С. М. докога ще тормози съгражданите си.

Той оставил бронза, който дишал, посочил, че има два ножа, скрити под тениската му. Насочил се към някогашния квартален и го подгонил.  Разследващият служител на реда също побегнал, само че се спънал и паднал на земята. Тогава  С. М. го забелязал, настигнал и го намушкал в гърба, до момента в който се изправял.

Делото е формирано по тъжба на подсъдимия, в която се упорства за изменение на правосъдния акт и за понижаване на размера на наказването.

Върховният касационен съд смята,че жалбата на служебният бранител на подсъдимия е неоснователна.

При реализиране на активността си по индивидуализиране на наказването, апелативният съд е отчел правилно степента на социална заплаха на действието и на дееца и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността условия.

Независимо, че действието е останало във етапа на опита и не са настъпили плануваните в закона и желани от дееца публично рискови последствия, се касае за завършен опит за ликвидиране, който се санкционира с наказването, планувано за довършено закононарушение, като се взема поради степента на реализиране на желанието и аргументите, по които е останало незавършено.

На първо място с оглед откритите обстоятелства, въззивният съд е направил закономерен извод, че подсъдимият не е съзнавал детайл от състава на закононарушението, че нападнатият от него е „ длъжностно лице – проверяващ служител на реда, който работи при и във връзка службата “, заради което го е оправдал по квалифициращото събитие по член 116, алинея 2, прочие 5 от Наказателен кодекс. С оглед на това е изменил присъдата като е понижил избраното от първата инстанция наказване от 20 години на 15 години „ отнемане от независимост “.

На последващо място, претенцията, че самият „ потърпевш е съдействал за настъпване на резултата “, заради това, че не се е легитимирал като служител на реда и не е посочил оръжие, а вместо това побягнал е лишена от съображение. В съответния случай, не са налични доказателства установяващи съществуването на противоправно държание от страна на потърпевшия, които да са довели до съставомерния резултат, заради което Върховен касационен съд не може да откри спомагателни, неотчетени от въззивния съд учредения за съкращаване на наказването.

Наложеното на С. М. наказване от 15 години отнемане от независимост е уравновесено и равномерно с оглед тежестта на осъщественото закононарушение и данните за степента на публичната му заплаха.