Решаващи политически битки: Годината на големия избор
Решаващи политически борби: Годината на огромния избор.
Решаваща година за световния ред се обрисува да бъде 2024-а.
Тя ще е рекордна в света по политически избори въобще в историята, а резултатите от тях ще дефинират развиването на международната политика отсега нататък.
Над три милиарда гласоподаватели допълнително от 40 страни ще избират своите държавни глави и ръководещи през 2024 година,
като се стартира с вота в Тайван през януари и се стигне до Съединените щати през ноември.
Избори ще се проведат и в Индия, Индонезия, Иран, Пакистан, Русия и ЮАР, наред с още други – измежду които и изборите за Европейски парламент,
в които ще вземат участие и българските гласоподаватели.
С други думи – ориста на света ще се взема решение през 2024-а.
Парадоксално, този невиждан „ празник “ на директната народна власт идва в миг, когато класическите форми на демократична народна власт са подложени на екзистенциална офанзива от авторитаристи и диктатори,
крайнодесни националистически-популистки партии и военни превратаджии и ислямистки бойци,
написа в коментар за „ Гардиън “ Саймън Тисдал.
В този многонационален и многопартиен избирателен маратон някои избори ще бъдат открити,
свободни и почтени, други – доста по-малко.
Някои въобще няма да са свободни, предвижда той.
Според Bloomberg Economics гласоподавателите в страните,
където следва да се организират избори тази година,
съставляват близо 41% от популацията на света и създават 44,2 трилиона $, или 42% от брутния вътрешен артикул (БВП) на планетата.
Почти половината свят.
С големите провокации пред световната стопанска система и политика, на фона на два интензивни
военни спора в Газа и Украйна, непрекъсната инфлация и високи разноски по заеми,
възпрепятстващи възобновяване след пандемията, изборният цикъл през 2024 година може да донесе
следващите съществени разбърквания в днешната ера на многоаспектни рецесии, показва Агенция Франс Прес.
Сред тези голям брой избори, на които ще гласоподава съвсем половината свят, ето някои, които може би ще са най-ключови:
Реваншът на Тръмп
Изборите в Съединени американски щати предстоящо са най-интересните, с оглед ролята на страната в световната политика. На 5 ноември десетки милиони американци ще изберат президент в съревнование,
което би могло да остави на поста за втори мандат настоящия държавен глава Джо Байдън на власт до 86-годишна възраст.
Проучване след изследване сочат,
че болшинството от гласоподавателите считат склонният към гафове демократ за прекомерно остарял, с цел да бъде главнокомандващ. Въпреки че най-вероятният му противник,
някогашният президент Доналд Тръмп, не е доста по-млад – следващата година той ще стане на 78.
Американците наподобява са съгласни по един въпрос, който стои в основата на изборите през 2024 година – безпокойствие за положението на демокрацията и по какъв начин изходът от президентската конкуренция ще се отрази на нейното бъдеще.
Те просто не са единомислещи по въпроса кой в действителност съставлява опасността за демокрацията. Проучване на Центъра за проучване на публичните въпроси на Асошиейтед прес и NORC сочи,
че за 62% от жителите демокрацията в Съединени американски щати може да бъде изложена на риск според от това кой ще завоюва наесен.
Мнозинството от демократите (72%) и републиканците (55%) се усещат по еднакъв метод,
само че по разнообразни аргументи.
Кампанията на Байдън претърпя следващ удар, откакто Камарата на представителите, ръководена от републиканците,
гласоподава през декември за започване на публично следствие за импийчмънт за вероятно негово облагодетелстване от задгранични бизнес покупко-продажби на сина му по времето, когато е бил вицепрезидент при Барак Обама.
Преди първичните избори на републиканците в Съединени американски щати Доналд Тръмп се радва на забележителна
поддръжка, макар множеството наказателни процеси, стартирали против него.
В невиждан акт в края на декември Върховният съд на Колорадо в профил Тръмп от бюлетината за първичните президентски избори в щата.
Аргументът на магистратите е, че той няма право да се кандидатира за Белия дом според клаузата в
Конституцията за въстание – имайки поради щурма на Капитолия на 6 януари 2021 година, инспириран от
него. Това е първи случай в историята, когато раздел 3 от 14-ата корекция е употребен за
дисквалифициране на претендент за президент.
Върховният съд на Съединени американски щати обаче ще има последната дума по проблема Засега Тръмп остава най-сигурната републиканска кандидатура.
Евентуалното му избиране в Белия дом може да преобърне международната политика, безапелационни са анализаторите.
Тръмп сигурно ще анулира голям брой решения на администрацията на Байдън,
в това число по въпроси като имиграция, изменение на климата, налози и опазване на здравето. Въздействието върху външната политика и интернационалните връзки ще бъде още по-значително.
Тръмп като нищо може да наруши интернационалните съглашения и да изолира още повече Съединени американски щати в
международен мащаб, в случай че схване линията си „ Америка на първо място “ и се отдръпне от обичайни
съдружници. Очакван отзив е и прекъсване на поддръжката за Украйна, което евентуално ще реши спора в интерес на Русия.
Проучване на CNN от 8 ноември дава на Байдън 45%, при 49% за Тръмп.
Така по-вероятният сюжет е Тръмп да получи своя реванш след загубата на предходния избор.
Разликата от 4% е статистически значима, т.е. не може да се приказва за статистическа неточност в тази ситуация, считат анализаторите, и съгласно тях някогашният президент държи преднина пред сегашния. Има обаче още много време до ноември, а и голям брой фактори могат да повлияят изхода на тези избори. Така че борбата за най-горещия политически стол в света, а и за света какъвто го познаваме в този момент, остава изцяло непредсказуема.
Европейски тест за популизма
Най-голямото транснационално допитване в света през юни ще даде право на глас на изборите за Европейски парламент на над 400 милиона души.
Гражданите на Европейски Съюз ще изберат 720 членове на Екологичен потенциал от 27 страни членки.
Гласуването ще бъде тест в доста европейски страни за поддръжката за десните популисти, които получиха забележителен подтик след успеха на антиислямската и анти-европейска Партия на
свободата на Герт Вилдерс на изборите в Холандия през ноември и по-ранната победа на Джорджия
Мелони – с крайнодясната партия „ Италиански братя “.
Насърчение Брюксел обаче може да получи от Полша, където някогашният президент на Европейския съвет Доналд Туск се върна на власт със солидна проевропейска платформа.
Осреднените резултати от социологическите изследвания,
събрани от Politico,
демонстрира напредък на двата крайнодесни блока и спад в поддръжката измежду обичайните европейски консерватори, социалдемократи, либерали и зелени.
Въпреки това, последните групи евентуално ще запазят удобно болшинство.
Същността на въпроса е да се види дали възможна коалиция сред популистки и крайнодесни групи може да образува различно болшинство.
В началото на декември в прогнозата за местата, оповестена от Politico, разликата сред крайни и умерени е единствено към 20 места (от 720).
Абсолютно болшинство от десницата в Европейския парламент е малко евентуално.
Но даже и да не бъде реализирано, увеличението на въздействието на крайно-десните блокове би имало съществени последици. В сегашния законодателен орган към този момент бяха маркирани доближавания.
По избрани въпроси – да вземем за пример в битката против изменението на климата – десницата има въздействие. С повече извънредно настроени депутати има опция за сюжет,
при който десноцентристите одобряват по-твърд дискурс против екологичните разпореждания.
А с по-голям крайнодесен блок не е ясно дали Европейски Съюз ще успее да продължи напред с приемането на дузината страни, които са претенденти за участие, или дали ще продължи да поддържа Украйна.
Русия и Украйна
Споменавайки нападнатата Украйна, загатваме и нашественика – Русия – и двете страни би трябвало да
проведат президентски избори през март, защото мандатите и на Володимир Зеленски,
и на Владимир Путин изтичат. В случая с Украйна – поради войната и военното състояние – е евентуално гласуването да бъде отсрочено.
Дебатът дали изборите би трябвало да се проведат обаче е многолюден през последните месеци.
Има съответни гласове в Съединените щати – страна, която е фундаментална за държавното управление в Киев – които се застъпват за задържането им.
Междувременно в съветския случай не може да се чака нищо друго с изключение на победа за Путин.
И защото най-вероятно и двамата съперници ще останат отпред на своите страни, решаването на военния спор е огромна въпросителна.
Руският президент Владимир Путин,
заздравен от задържането на позициите си в Украйна две години след началото на войната, се надява на изборите през март да удължи своето 24-годишно ръководство с още 6 години.
На 8 декември 2023 година той разгласи, че се кандидатира за пети мандат, който ще го задържи на власт до 2030 година
През 2020 година Конституцията на Русия беше изменена, с цел да разреши на Путин теоретично да остане
на власт до 2036 година, което евентуално може да го задържи в ръководството даже по-дълго от Йосиф Сталин.
Кремъл от години съумява да се опълчва на недоволни и съперници, тъй че няма съвсем никакъв късмет някой да застане на пътя на Путин. Най-активният му конкурент Алексей Навални от 2021 година излежава 19-годишна присъда в пандиза. Така строгият надзор върху политическата система на Русия, който Путин откри през 24-те си години на власт, прави преизбирането му през март несъмнено.
На Острова
Редица национални президентски и парламентарни избори предстоят тази година в европейските страни – президент ще избират Финландия, Словакия,
Исландия, а парламентарни избори ще има в Португалия,
Белгия, Хърватия, Австрия. И за президент, и за парламент ще гласоподават в Литва и Румъния.
Но най-значимите национални избори в Европа през 2024 година ще бъдат в Обединеното кралство, където настроенията против властта са мощни и се чака гласоподавателите да върнат държавно управление на Лейбъристката партия.
Теоретично изборите може да се отсрочат до януари 2025 година, само че най-вероятната дата е през четвъртото тримесечие на 2024 година
Консервативната партия е на власт от съвсем 14 година, само че опозиционната Лейбъристка партия води в
изследванията с голяма разлика (повече от 20 процентни пункта).
Дори тази преднина да се свие на фона на стабилизиране на стопанската система и понижаване на инфлацията, упованията са все по този начин за работещо болшинство на лейбъристите.
Разликата в икономическата политика на двете партии е забележителна и има контрасти в метода, по който всяка от тях гледа на връзките с Брюксел,
само че не би трябвало да се чака основна смяна в курса на външната политика, без значение от резултатите на вота.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg
Решаваща година за световния ред се обрисува да бъде 2024-а.
Тя ще е рекордна в света по политически избори въобще в историята, а резултатите от тях ще дефинират развиването на международната политика отсега нататък.
Над три милиарда гласоподаватели допълнително от 40 страни ще избират своите държавни глави и ръководещи през 2024 година,
като се стартира с вота в Тайван през януари и се стигне до Съединените щати през ноември.
Избори ще се проведат и в Индия, Индонезия, Иран, Пакистан, Русия и ЮАР, наред с още други – измежду които и изборите за Европейски парламент,
в които ще вземат участие и българските гласоподаватели.
С други думи – ориста на света ще се взема решение през 2024-а.
Парадоксално, този невиждан „ празник “ на директната народна власт идва в миг, когато класическите форми на демократична народна власт са подложени на екзистенциална офанзива от авторитаристи и диктатори,
крайнодесни националистически-популистки партии и военни превратаджии и ислямистки бойци,
написа в коментар за „ Гардиън “ Саймън Тисдал.
В този многонационален и многопартиен избирателен маратон някои избори ще бъдат открити,
свободни и почтени, други – доста по-малко.
Някои въобще няма да са свободни, предвижда той.
Според Bloomberg Economics гласоподавателите в страните,
където следва да се организират избори тази година,
съставляват близо 41% от популацията на света и създават 44,2 трилиона $, или 42% от брутния вътрешен артикул (БВП) на планетата.
Почти половината свят.
С големите провокации пред световната стопанска система и политика, на фона на два интензивни
военни спора в Газа и Украйна, непрекъсната инфлация и високи разноски по заеми,
възпрепятстващи възобновяване след пандемията, изборният цикъл през 2024 година може да донесе
следващите съществени разбърквания в днешната ера на многоаспектни рецесии, показва Агенция Франс Прес.
Сред тези голям брой избори, на които ще гласоподава съвсем половината свят, ето някои, които може би ще са най-ключови:
Реваншът на Тръмп
Изборите в Съединени американски щати предстоящо са най-интересните, с оглед ролята на страната в световната политика. На 5 ноември десетки милиони американци ще изберат президент в съревнование,
което би могло да остави на поста за втори мандат настоящия държавен глава Джо Байдън на власт до 86-годишна възраст.
Проучване след изследване сочат,
че болшинството от гласоподавателите считат склонният към гафове демократ за прекомерно остарял, с цел да бъде главнокомандващ. Въпреки че най-вероятният му противник,
някогашният президент Доналд Тръмп, не е доста по-млад – следващата година той ще стане на 78.
Американците наподобява са съгласни по един въпрос, който стои в основата на изборите през 2024 година – безпокойствие за положението на демокрацията и по какъв начин изходът от президентската конкуренция ще се отрази на нейното бъдеще.
Те просто не са единомислещи по въпроса кой в действителност съставлява опасността за демокрацията. Проучване на Центъра за проучване на публичните въпроси на Асошиейтед прес и NORC сочи,
че за 62% от жителите демокрацията в Съединени американски щати може да бъде изложена на риск според от това кой ще завоюва наесен.
Мнозинството от демократите (72%) и републиканците (55%) се усещат по еднакъв метод,
само че по разнообразни аргументи.
Кампанията на Байдън претърпя следващ удар, откакто Камарата на представителите, ръководена от републиканците,
гласоподава през декември за започване на публично следствие за импийчмънт за вероятно негово облагодетелстване от задгранични бизнес покупко-продажби на сина му по времето, когато е бил вицепрезидент при Барак Обама.
Преди първичните избори на републиканците в Съединени американски щати Доналд Тръмп се радва на забележителна
поддръжка, макар множеството наказателни процеси, стартирали против него.
В невиждан акт в края на декември Върховният съд на Колорадо в профил Тръмп от бюлетината за първичните президентски избори в щата.
Аргументът на магистратите е, че той няма право да се кандидатира за Белия дом според клаузата в
Конституцията за въстание – имайки поради щурма на Капитолия на 6 януари 2021 година, инспириран от
него. Това е първи случай в историята, когато раздел 3 от 14-ата корекция е употребен за
дисквалифициране на претендент за президент.
Върховният съд на Съединени американски щати обаче ще има последната дума по проблема Засега Тръмп остава най-сигурната републиканска кандидатура.
Евентуалното му избиране в Белия дом може да преобърне международната политика, безапелационни са анализаторите.
Тръмп сигурно ще анулира голям брой решения на администрацията на Байдън,
в това число по въпроси като имиграция, изменение на климата, налози и опазване на здравето. Въздействието върху външната политика и интернационалните връзки ще бъде още по-значително.
Тръмп като нищо може да наруши интернационалните съглашения и да изолира още повече Съединени американски щати в
международен мащаб, в случай че схване линията си „ Америка на първо място “ и се отдръпне от обичайни
съдружници. Очакван отзив е и прекъсване на поддръжката за Украйна, което евентуално ще реши спора в интерес на Русия.
Проучване на CNN от 8 ноември дава на Байдън 45%, при 49% за Тръмп.
Така по-вероятният сюжет е Тръмп да получи своя реванш след загубата на предходния избор.
Разликата от 4% е статистически значима, т.е. не може да се приказва за статистическа неточност в тази ситуация, считат анализаторите, и съгласно тях някогашният президент държи преднина пред сегашния. Има обаче още много време до ноември, а и голям брой фактори могат да повлияят изхода на тези избори. Така че борбата за най-горещия политически стол в света, а и за света какъвто го познаваме в този момент, остава изцяло непредсказуема.
Европейски тест за популизма
Най-голямото транснационално допитване в света през юни ще даде право на глас на изборите за Европейски парламент на над 400 милиона души.
Гражданите на Европейски Съюз ще изберат 720 членове на Екологичен потенциал от 27 страни членки.
Гласуването ще бъде тест в доста европейски страни за поддръжката за десните популисти, които получиха забележителен подтик след успеха на антиислямската и анти-европейска Партия на
свободата на Герт Вилдерс на изборите в Холандия през ноември и по-ранната победа на Джорджия
Мелони – с крайнодясната партия „ Италиански братя “.
Насърчение Брюксел обаче може да получи от Полша, където някогашният президент на Европейския съвет Доналд Туск се върна на власт със солидна проевропейска платформа.
Осреднените резултати от социологическите изследвания,
събрани от Politico,
демонстрира напредък на двата крайнодесни блока и спад в поддръжката измежду обичайните европейски консерватори, социалдемократи, либерали и зелени.
Въпреки това, последните групи евентуално ще запазят удобно болшинство.
Същността на въпроса е да се види дали възможна коалиция сред популистки и крайнодесни групи може да образува различно болшинство.
В началото на декември в прогнозата за местата, оповестена от Politico, разликата сред крайни и умерени е единствено към 20 места (от 720).
Абсолютно болшинство от десницата в Европейския парламент е малко евентуално.
Но даже и да не бъде реализирано, увеличението на въздействието на крайно-десните блокове би имало съществени последици. В сегашния законодателен орган към този момент бяха маркирани доближавания.
По избрани въпроси – да вземем за пример в битката против изменението на климата – десницата има въздействие. С повече извънредно настроени депутати има опция за сюжет,
при който десноцентристите одобряват по-твърд дискурс против екологичните разпореждания.
А с по-голям крайнодесен блок не е ясно дали Европейски Съюз ще успее да продължи напред с приемането на дузината страни, които са претенденти за участие, или дали ще продължи да поддържа Украйна.
Русия и Украйна
Споменавайки нападнатата Украйна, загатваме и нашественика – Русия – и двете страни би трябвало да
проведат президентски избори през март, защото мандатите и на Володимир Зеленски,
и на Владимир Путин изтичат. В случая с Украйна – поради войната и военното състояние – е евентуално гласуването да бъде отсрочено.
Дебатът дали изборите би трябвало да се проведат обаче е многолюден през последните месеци.
Има съответни гласове в Съединените щати – страна, която е фундаментална за държавното управление в Киев – които се застъпват за задържането им.
Междувременно в съветския случай не може да се чака нищо друго с изключение на победа за Путин.
И защото най-вероятно и двамата съперници ще останат отпред на своите страни, решаването на военния спор е огромна въпросителна.
Руският президент Владимир Путин,
заздравен от задържането на позициите си в Украйна две години след началото на войната, се надява на изборите през март да удължи своето 24-годишно ръководство с още 6 години.
На 8 декември 2023 година той разгласи, че се кандидатира за пети мандат, който ще го задържи на власт до 2030 година
През 2020 година Конституцията на Русия беше изменена, с цел да разреши на Путин теоретично да остане
на власт до 2036 година, което евентуално може да го задържи в ръководството даже по-дълго от Йосиф Сталин.
Кремъл от години съумява да се опълчва на недоволни и съперници, тъй че няма съвсем никакъв късмет някой да застане на пътя на Путин. Най-активният му конкурент Алексей Навални от 2021 година излежава 19-годишна присъда в пандиза. Така строгият надзор върху политическата система на Русия, който Путин откри през 24-те си години на власт, прави преизбирането му през март несъмнено.
На Острова
Редица национални президентски и парламентарни избори предстоят тази година в европейските страни – президент ще избират Финландия, Словакия,
Исландия, а парламентарни избори ще има в Португалия,
Белгия, Хърватия, Австрия. И за президент, и за парламент ще гласоподават в Литва и Румъния.
Но най-значимите национални избори в Европа през 2024 година ще бъдат в Обединеното кралство, където настроенията против властта са мощни и се чака гласоподавателите да върнат държавно управление на Лейбъристката партия.
Теоретично изборите може да се отсрочат до януари 2025 година, само че най-вероятната дата е през четвъртото тримесечие на 2024 година
Консервативната партия е на власт от съвсем 14 година, само че опозиционната Лейбъристка партия води в
изследванията с голяма разлика (повече от 20 процентни пункта).
Дори тази преднина да се свие на фона на стабилизиране на стопанската система и понижаване на инфлацията, упованията са все по този начин за работещо болшинство на лейбъристите.
Разликата в икономическата политика на двете партии е забележителна и има контрасти в метода, по който всяка от тях гледа на връзките с Брюксел,
само че не би трябвало да се чака основна смяна в курса на външната политика, без значение от резултатите на вота.
Текстът е част от бр. 118 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ