Репутацията на троянски кон на Москва не е случайна. Вижда

Репутацията на " троянски кон " на Москва не е инцидентна. Вижда се и по неприличната разкрачена поза на българския хайлайф сред Брюксел и Кремъл. Нима е чудно тогава, че службите по този начин дълго си мълчаха за съветските хакерски атаки?

Отдавна има съмнения за опити за интервенция на съветски хакери в политически развой в България. Едва преди дни обаче управляващите признаха, че има данни за това. Началникът на отдела на ГДБОП за битка с киберпрестъпността комисар Колев съобщи, че хакерската група Fancy Bear, свързвана с военното разузнаване на Русия, евентуално стои зад хакерските атаки против уеб страниците на Централната изборна комисия и Министерството на вътрешните работи по време на локалните избори през 2015 година

Да, вярно сте разбрали – става дума за събития, за които научаваме цели четири години по-късно. Така, както с огромно забавяне с публиката „ бяха споделени ” подозренията за връзки сред опита за отравянето на оръжейния търговец Гебрев (2015г.) и покушението против Скрипал през 2018 година Съществуват обосновани съмнения, че и зад двата случая стои дългата ръка на Русия. Различното в проблема с хакерската атака е, че още през 2015 година съветската диря се обсъждаше под сурдинка.

„ Модната мечка " - създател на десетки хакерски атаки

Fancy Bear („ Модный мишка ” на съветски, известна още като APT28, Pawn Storm, Sofacy Group, Sednit, STRONTIUM и др.) е название обещано от Дмитри Алперович, един от основателите на CrowdStrike, американска компания в областта на киберсигурността, основана в Калифорния. Последната е наемана за противопоставяне на редица хакерски офанзиви. “Bear ” (мечка) шеговито отбелязва, че групата е съветска, а “fancy ” в действителност се отнася до дума в малуеъра („ sofacy ”), която напомняла на Алперович за шлагера на австралийската рапърка Иги Азалия „ Fancy ” („ невероятна ”, „ изискан ”, само че и “fancy woman ” – жена със подозрителен морал).
Редакцията предлага
Според експерти „ Модната мечка ” е виновна за десетки хакерски атаки, ориентирани най-вече против институции в страни-членки на НАТО, само че също и против обществени персони, публицисти и даже спортисти – най-общо казано против тези, които са бодил в очите на Русия. Сред по-известните офанзиви са тази против Бундестага (2014 г.), украинската войска (от 2014 година досега), френската телевизия TV5 Monde (2015 г.), Националния комитет на Демократическата партия (2016 г.), изборите във Франция и Германия през 2016 – 2017 година, Вселенската патриаршия (2018 г.) и други

Но обект на „ похищения ” са и неуместни за Кремъл обществени персони, публицисти, спортисти като съветската бегачка Юлия Степанова, която свидетелства за разкриването на допинг абсурда с съветските спортисти през 2016 година и други Специалният съвет към Министерството на правораздаването на Съединени американски щати, който проверява съветска интервенция в президентските избори в страната през 2016 година (т. нар. „ следствие на Робърт Мълър ”, по името на прокурора, който го води), заключи, че зад „ Модната мечка ” стоят две хакерски подразделения на съветското Главно разследващо ръководство (ГРУ). През 2018 година бяха повдигнати обвинявания против 12 членове на групата.

Атаки и против България

Да се върнем на Българската диря. Ако погледнем хронологията на събитията се вижда, че България е измежду първите страни, станали обект на офанзивите. Случаят „ Гебрев ” също предхожда „ Скрипал ” с три години. Дали България не е самобитен полигон за експериментиране на съветските (хибридни) оръжия? Защо обаче – за разлика от западните си сътрудници – българските служби се тормозят в продължение на години да посочат виновниците?

Можем да допуснем, че скорошните изявления на господин Цветанов, зам.-председател на ГЕРБ, който изрази опасенията си от нови хакерски атаки, които да опорочат изборите за Европейски парламент на 26 май, както и закъснелите разкрития на комисар Колев са направени под европейски, а може би и американски, напън. За да очертаем европейския подтекст би трябвало да отчетем освен апела на президента Макрон за Европейска организация за отбрана на демокрацията, която да противодейства на хибридните офанзиви, само че на първо място последната

В нея се осъждат основни аспекти на съветската външна политика и се упорства за нови наказания. Според документа, Русия престава да бъде „ стратегически ” сътрудник на Европейски Съюз. Проблемните дейности на Кремъл са изброени в 56 точки, като измежду тях са анексията на Крим, интервенцията в Сирия, опитите за слагане на Европа в цялостна енергийна взаимозависимост (призовава се за прекъсването на плана „ Северен поток 2 " ), само че също и намесата в изборните процеси и финансирането на антиевропейски партии. Русия е главният генератор на дезинформационни акции в Европейски Съюз. В документа се упорства за „ създаването на обвързваща правна рамка на нивото на Европейски Съюз и на интернационално ниво за битка с хибридната война ” (т. 41).

Макар резолюцията да няма наложителен темперамент, това е значим политически документ. Той бележи нова, още по-ниска точка в връзките сред Европейски Съюз и Русия. Във вторник (12.3) Екологичен потенциал одобри и специфични промени, ориентирани към по-голяма отбрана на персоналните данни. Последните най-често стават обект на корист, изключително по време на евроизбори - визират се дейностите на компании като Кеймбридж аналитика и Facebook, само че и от политически партии. Тези промени имат обвързващ темперамент, директно използвани са в страните-членки, а Службата за европейски политически партии и фондации ще може да постанова тежки наказания на нарушителите.

България - " троянски кон " на Москва ?

Как обаче българските евродепутати гласоподаваха резолюцията? От 17 души единствено 9 я поддържаха. Това са членовете на ЕНП от ДСБ и ГЕРБ (без Емил Радев, който не е взел участие в гласуването и без Владимир Уручев, който се е въздържал), както и тези от АЛДЕ – Движение за права и свободи. Петима български евродепутати са били срещу. Това са четиримата социалисти – измежду тях и ръководителят на ПЕС господин Станишев, който дефинира документа като „ агитация ” – само че също и зам.-председателят на Вътрешна македонска революционна организация Ангел Джамбазки, който е член на Европейските консерватори и реформисти (ЕКР). Г-н Бареков, другият български член на ЕКР, се е въздържал.

Гласуването на резолюцията беше рентгенова фотография. То сподели, че репутацията ни на „ троянски кон ” на Москва не е безпочвена. Вотът освети за следващ път неприличната, разкрачена позиция на българския политически хайлайф по тематиката за все по-напрегнатите връзки сред Брюксел и Кремъл. Какво чудно има тогава във обстоятелството, че институциите мълчаха гузно в продължение на години за съветския „ кибер рап ”?