Република Сан Марино е трудно да се намери на картата.

...
Република Сан Марино е трудно да се намери на картата.
Коментари Харесай

Най-старата република в света: 1700 години непрекъсната история

Република Сан Марино е мъчно да се откри на картата. Рядко се загатва в медиите и множеството хора даже не знаят за нейното  битие. Въпреки това Сан Марино е приета за една от най-старите съществуващи страни в света, чиято непрекъсната история може да сe наблюдава до началото на 4-ти век сл. Хр.

Кога е създадена една от най-старите съществуващи и сега държави в света?

Сан Марино е страна джудже. Площта му е единствено 60,5 квадратни километра - територията и популацията са сравними с тези на едни приблизително огромен град в България.

Влажният субтропичен климат и планинското разположение на страната обуславят прохладното лято и меката зима. Невероятният хълмист пейзаж, който се отваря от триглавата планинска верига Монте Титано, се добавя от красиви средновековни крепости и канонична католическа архитектура.

Цялото това величие, като че ли пренасяйки пътешественика в същинска приказка, се е скрило в североизточната част на Апенинския полуостров и е заобиколено от всички страни от територията на Италия.
 Снимка 590931
Името на страната произлиза от името на Свети Мариний, каменоделец от римската колония в остров Раб, в модерна Хърватия. През 257 година Мариний, съгласно античната легенда, взе участие в преустройването на градската стена на град Римини след разрушаването ѝ от либурнските пирати. След това Мариний основава без значение монашеско общество в планина Титано през 301 година. Затова Сан Марино се смята за най-старата съществуваща страна и най-старата конституционна република в света.

Държавата се ръководи съгласно Конституцията на Сан Марино (Leges Statutae Republicae Sancti Marini), шест книги, написани на латински във втората половина на XVI век, които обрисуват държавната политическа система. Конституцията на Сан Марино се смята за най-стария в света управнически документ, който още е в действие.

От основаването на религиозната му общественост тече самостоятелната история на страната. Поклонници от цяла Европа идват в локалния манастир, а християнските владетели признават самостоятелен статут на Сан Марино. През VI век, когато Италия се разпада на доста графства и херцогства, Сан Марино получава фактическа самостоятелност.

Изненадващо, само че в продължение на повече от 1700 години дребната страна в никакъв случай не е била анексирана от своите съседи. Тя съумява да лавира сред Папската страна и Свещената Римска империя.

Три реда крепостни стени и вал спомагат за отбраната: градът не може да бъде високомерен до началото на 16 век. През идващите 500 години Сан Марино ще бъде окупиран за малко единствено три пъти, само че всякога жителите са прибирали суверенитета върху страната си.
 Снимка 590930
 

Как е проведена републиката?

Населението на страната е към 34 хиляди души. Страната не е членка на Европейския съюз, само че има отворена граница с него, финансово е интегрирана, употребява за парична единица еврото, а също по този начин съблюдава митническите и данъчни закони на Брюксел.

Републиката се ръководи от 2 капитани-регенти, избирани на всеки шест месеца. Има 4 водещи политически партии и няколко дребни. В Сан Марино са обособени 30 обитаеми места, има университет и повече от дузина промишлени предприятия.

Икономиката се основава основно на финансите, промишленото произвеждане, услугите и туризма. Сан Марино може да се съпоставя с най-развитите европейски области се смята за мощно стабилно стопанство с едно от най-ниските нива на безработица в Европа, няма държавен дълг, а има непрекъснат бюджетен остатък.

Месното и млечно говедовъдство, овцевъдството и селското стопанство (отглеждат пшеница, царевица, ечемик и маслини) добре се вписват даже в дребните граници на страната. Сан Марино също по този начин създава лично вино.

Брутният вътрешен на глава от популацията по паритет на покупателната дарба надминава 70 хиляди $ (номинално е 49 900 $ на човек), което прави страната една от най-богатите в света. Както в тази ситуация с други сполучливи мини-държави, просперитетът на страната се дефинира от банковия бранш, услугите и туризма.

Сан Марино е посещавано от 2 милиона души годишно, които идват да се насладят на локалната кухня, да видят старинни крепости и музеи и да пазарят: заради ниските налози цените са приблизително по-ниски от тези в Италия. По същата причина това е комфортно данъчно леговище за богатите европейци

Никой не приема Сан Марино съществено на политическата сцена. Страната е доста подвластна от Италия и Европейски Съюз. В републиката няма високи спортни достижения, макар че локалните спортисти постоянно вземат участие на международните шампионати по футбол, олимпийските игри и други надпревари.

Като цяло страната е на еднообразно разстояние от всички международни разтърсвания, вътрешни обществени несъгласия и безусловно не визира нищо. Подобна среда прави жителите на Сан Марино спокойни, усмихнати и не бързащи.
 Снимка 590934
 

Как живеят санмаринците?

Приблизително същото като в други райони на просперираща Европа. За Сан Марино обаче поговорката " Който не работи, не би трябвало да яде " ще бъде изцяло обективна.

Страната има една от най-хубавите здравни системи в Европа. Всеки гражданин, който внася средства в осигурителния фонд най-малко 2 години, има безвъзмезден достъп до него. Застраховката покрива единствено съществени услуги. Отделно ще се заплащат визитите при тесни експерти и по-сложните прегледи и проучвания.

Страната дава компенсации на хората с увреждания, възрастните хора и жителите, които се намират в сложна житейска обстановка. Въпреки това, спрямо останалата част от Европа, санмаринците имат много ниско равнище на обществена поддръжка. 

Санмаринците не водят нехаен, само че спокоен, проспериращ живот. Въпреки това, в продължение на стотици години те демонстрират, че могат да се оправят с всеки проблем и да защитят позицията си.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР