ЕК препоръчва процедура за свръхдефицит срещу България
Европейската комисия е предложила България да бъде сложена в процедура по несъразмерен бюджетен недостиг, откакто е планувано трайно превишение на допустимия предел от 3% от Брутният вътрешен продукт. Според оценката на Европейска комисия дефицитът на страната се е повишил до 3,5% през 2025 година, като се чака да доближи към 4,1% през 2026 година и да остане над 4% и в идващите години.
Като съществена причина за утежняването на фискалната позиция се показват стабилно високите обществени разноски без задоволителни обезщетителни ограничения за приходната страна на бюджета. В разбора се отбелязва, че нараствания на обществени заплащания, пенсии и заплати, постоянно индексирани автоматизирано, са съдействали за разширение на бюджетния недостиг, макар позитивния стопански напредък.
В разбора на Европейската комисия се показва, че за България бюджетният недостиг за предходната година не е надхвърлял 3% от Брутният вътрешен продукт, когато се вземат поради спомагателните разноски за защита по клаузите за дерогация. От тази година обаче превишението на прага от 3% към този момент не може да бъде обяснено само с разноски за защита, заради което отчетът заключава, че критерият за бюджетен недостиг не е спазен.
Следващата стъпка е икономическата и финансова комисия да формулира позиция по случая, след което Европейската комисия може да предложи публично започване на процедура по несъразмерен бюджетен недостиг против България.
В разбора се показва още, че с изключение на недостига, България е надвишила и индикатора за държавен дълг, който е достигнал 23,8% от Брутният вътрешен продукт през предходната година. За актуалната година се чака той да нарасне до съвсем 30%, с риск да премине 35%.
Процедурата по свръхдефицит съставлява механизъм за контрол и промяна, посредством който Европейската комисия упражнява надзор върху бюджетните политики на страните членки и изисква ограничения за фискална стабилизация. Според обясненията, тя не е углавен инструмент, а средство за коректив върху разходната и бюджетната политика.
В рамките на този механизъм България би имала период от към 4 години за поправяне на отклоненията, до момента в който при други страни като Италия и Франция срокът доближава до 7 години при демонстрирани промени.
Процедурата е обвързвана и с осъществяването на задължения по ПВУ, като България би трябвало да показа проектите си до 31 август. Ако те бъдат утвърдени до края на септември, може да последва искане за заплащане и вероятно разплащане до края на годината.
В рекомендациите се съдържа и тенденция за ограничение на броя на държавните чиновници с мотив за по-ефективно потребление на квалифицирани фрагменти и понижаване на бюджетната тежест. Отбелязва се още, че все още към 9 страни в Европейския съюз са в сходни процедури, като съгласно експертни оценки механизмът рядко води до санкции, само че има дисциплиниращ резултат посредством засилен европейски контрол и въздействие върху други финансови стратегии.
България към този момент е била под такава процедура в интервала 2010-2012 година, която е била прекъсната след възстановяване на бюджетните индикатори и възобновяване на фискалната дисциплинираност.
Като съществена причина за утежняването на фискалната позиция се показват стабилно високите обществени разноски без задоволителни обезщетителни ограничения за приходната страна на бюджета. В разбора се отбелязва, че нараствания на обществени заплащания, пенсии и заплати, постоянно индексирани автоматизирано, са съдействали за разширение на бюджетния недостиг, макар позитивния стопански напредък.
В разбора на Европейската комисия се показва, че за България бюджетният недостиг за предходната година не е надхвърлял 3% от Брутният вътрешен продукт, когато се вземат поради спомагателните разноски за защита по клаузите за дерогация. От тази година обаче превишението на прага от 3% към този момент не може да бъде обяснено само с разноски за защита, заради което отчетът заключава, че критерият за бюджетен недостиг не е спазен.
Следващата стъпка е икономическата и финансова комисия да формулира позиция по случая, след което Европейската комисия може да предложи публично започване на процедура по несъразмерен бюджетен недостиг против България.
В разбора се показва още, че с изключение на недостига, България е надвишила и индикатора за държавен дълг, който е достигнал 23,8% от Брутният вътрешен продукт през предходната година. За актуалната година се чака той да нарасне до съвсем 30%, с риск да премине 35%.
Процедурата по свръхдефицит съставлява механизъм за контрол и промяна, посредством който Европейската комисия упражнява надзор върху бюджетните политики на страните членки и изисква ограничения за фискална стабилизация. Според обясненията, тя не е углавен инструмент, а средство за коректив върху разходната и бюджетната политика.
В рамките на този механизъм България би имала период от към 4 години за поправяне на отклоненията, до момента в който при други страни като Италия и Франция срокът доближава до 7 години при демонстрирани промени.
Процедурата е обвързвана и с осъществяването на задължения по ПВУ, като България би трябвало да показа проектите си до 31 август. Ако те бъдат утвърдени до края на септември, може да последва искане за заплащане и вероятно разплащане до края на годината.
В рекомендациите се съдържа и тенденция за ограничение на броя на държавните чиновници с мотив за по-ефективно потребление на квалифицирани фрагменти и понижаване на бюджетната тежест. Отбелязва се още, че все още към 9 страни в Европейския съюз са в сходни процедури, като съгласно експертни оценки механизмът рядко води до санкции, само че има дисциплиниращ резултат посредством засилен европейски контрол и въздействие върху други финансови стратегии.
България към този момент е била под такава процедура в интервала 2010-2012 година, която е била прекъсната след възстановяване на бюджетните индикатори и възобновяване на фискалната дисциплинираност.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ