”Еuractiv”: Журналистите са третирани като враг в нова сграда на НС в България
Репортерите са натъпкани в дребен кулоар и могат да виждат депутатите и министрите единствено на особено свикани конференции или на ефирен екран, чието лъчение постоянно е прекъсвано.
Това написа изданието " " за изискванията в които са принудени на работят публицистите в новата постройка на Народното събрание. Ето целия материал, показан в БГНЕС.
Протестите в България с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев навлязоха в третия си месец. На този декор българският парламент се трансформира в цитадела, в която публицистите се третират като зложелател. Това твърди в своя обява Евроактив, озаглавена „ Нови правила в българския парламент: Несправедливост против публицистите “.
На 2 септември българският парламент се реалокира в по-голяма постройка: някогашният Централен комитет на централата на Българска комунистическа партия беше преустроен, с цел да одобри 240-те народни представители. Същата нощ митингите взеха плевел поврат, който притегли интернационално внимание.
Но това, което остана неусетно, е, че „ новата “ постройка е употребена като оправдание за въвеждане на нови ограничаващи правила за достъп на публицисти, жители, неправителствени организации и дребни политически сили, които не участват в Народното събрание.
В остарялата постройка публицистите можеха да контактуват с депутати във всички общи пространства. Тази традиция от 30 години беше едно от осезаемите достижения в посока на свободата на медиите след рухването на комунизма. Но наподобява, че това достижение към този момент се трансформира в антична история.
„ Унизителни условия “
Според журналистката Симона Костадинова от уеб страницата Mediapool, ръководещата коалиция е наложила унизителни условия на труд на публицистите, поради които те не могат да извършват отговорностите си в полза на обществото.
Репортерите са натъпкани в дребен кулоар и могат да виждат депутатите и министрите единствено на особено свикани конференции или на ефирен екран, чието лъчение постоянно е прекъсвано.
Усилията на държавното управление да стои надалеч от медиите проличава от обстоятелството, че в постройката са инсталирани ограничаващи парапети и турникети, написа Костадинова в документ, предопределен особено за Евроактив.
Според нея неслучайно България се подрежда на 111-о място в Индекса за независимост на словото на „ Репортери без граници “ – най-лошото класиране освен в Европейски Съюз, само че и по-лошо от това на страните-кандидати за участие в Европейски Съюз от Западните Балкани.
Повече от 60 публицисти не се отхвърлят от правото си да задават въпроси и отхвърлят да рапортуват, употребявайки предлаганата следена „ изтекла” информация. В сряда те подадоха петиция до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, член на ръководещата партия ГЕРБ (свързана с ЕНП).
„ Физическата изолираност на медиите и неналичието на опция да приказват свободно с народни представители и посетители в постройката на Народното събрание – министри и представители на институции, част от парламентарния надзор – мощно лимитира достъпа до информация, което е главно демократично право на жителите “, пишат публицистите.
Сред подписалите се са представители на всички публични медии – Българска национална телевизия (националната телевизия), БНР (националното радио) и Българска телеграфна агенция (националната осведомителна агенция).
Има и подписи от двете най-големи частни малките екрани – bTV и Нова телевизия, както и от кореспонденти, оператори и фоторепортери от БГНЕС, Дневник, OFFNews, Mediapool, ClubZ, Сега, 24 часа, Капитал, Фокус, News.bg, Dir.bg и други медии.
„ Съобщението, което държавното управление ни изпраща, е, че те се усещат удобно в дъното на показателя за независимост на пресата. Управляващата партия, както и Движение за права и свободи (Движението за права и свободи, представляващо етническите турци, свързани с АЛДЕ), постоянно са омаловажавали класацията на „ Репортери без граници” и срамното място на България в нея, още повече – те го иронизират, намеквайки, че това е офанзива на Сорос. Това е следващият опит да се каже „ всичко е наред, някои неприятни хора спекулират “, сподели журналистката Пламена Игнатова, една от организаторките на петицията.
Какво споделят управляващите
По думите на управляващите, повода за изолацията на репортерите в Народното събрание е, че „ по този начин се прави в европейските парламенти “. Това обаче не е правилно – в Европейският парламент публицистите и пресата могат да се намират на територията на всички публични пространства.
Също по този начин управляващите споделят, че представителите на медиите могат да се свържат с депутатите посредством ПР услугите на обособените партии. В България през последните 20 години е открита процедура, при която министри, политически партии и институции употребяват частни ПР компании като медиатор за контактите си с медиите. Това значи, че ПР компаниите работят като филтри и дават достъп единствено на „ другарски настроени “ медии и публицисти.
Тук се крие огромният проблем. „ Дългогодишният опит с едни и същи ПР субекти води до основателно съмнение, че те няма да „ дават „ заместници на публицисти “, сподели Игнатова. На същото мнение са и останалите публицисти, подписали писмото до Караянчева.
Неправителствени организации също са нежелани
Междувременно за неправителствените организации, партиите и жителите става все по-трудно да бъдат позволени до съответните парламентарни комисии, които преглеждат законодателните промени в страната преди окончателното им приемане.
През годините беше открито, че те могат да участват и да изразят мнението си при предварителна поръчка.
Сега обаче обстановката се промени – в Народното събрание се позволяват единствено представители на държавни институции и се вършат редки изключения за Неправителствени организации, само че с доста запаси. Обяснението на Караянчева е, че това са ограничения против разпространяването на ковид.
Във вторник на някогашния омбудсман на страната и сегашен водач на гражданската платформа „ Stand Up.BG” Мая Манолова и представители на извънпарламентарната асоциация „ Демократична България” беше неразрешено да участват на съвещание на правната комисия, която прегледа прибързаните промени в изборния закон на страната.
Извън институциите, в залата за срещи имаше единствено представител на „ Transparency International “. По този мотив единствено депутатът от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) Крум Зарков повдигна въпроса и попита каква е повода.
Междувременно протестиращи майки на деца с увреждания се барикадираха за повторно в постройката на Народното събрание, този път в приемната, тъй като не бяха позволени в самата постройка. Те споделиха, че няма да си тръгнат, до момента в който Борисов и Гешев не подадат оставки. Майките обаче бяха изведени със мощ, провокирала публично отвращение.
Евроактив България уведомява публично, че провежда онлайн конференция за свободата на медиите в България, с присъединяване на подпредседателя на Европейската комисия Вера Йоурова, на 12 октомври от 14:00 ч.
Това написа изданието " " за изискванията в които са принудени на работят публицистите в новата постройка на Народното събрание. Ето целия материал, показан в БГНЕС.
Протестите в България с искане за оставката на премиера Бойко Борисов и основния прокурор Иван Гешев навлязоха в третия си месец. На този декор българският парламент се трансформира в цитадела, в която публицистите се третират като зложелател. Това твърди в своя обява Евроактив, озаглавена „ Нови правила в българския парламент: Несправедливост против публицистите “.
На 2 септември българският парламент се реалокира в по-голяма постройка: някогашният Централен комитет на централата на Българска комунистическа партия беше преустроен, с цел да одобри 240-те народни представители. Същата нощ митингите взеха плевел поврат, който притегли интернационално внимание.
Но това, което остана неусетно, е, че „ новата “ постройка е употребена като оправдание за въвеждане на нови ограничаващи правила за достъп на публицисти, жители, неправителствени организации и дребни политически сили, които не участват в Народното събрание.
В остарялата постройка публицистите можеха да контактуват с депутати във всички общи пространства. Тази традиция от 30 години беше едно от осезаемите достижения в посока на свободата на медиите след рухването на комунизма. Но наподобява, че това достижение към този момент се трансформира в антична история.
„ Унизителни условия “
Според журналистката Симона Костадинова от уеб страницата Mediapool, ръководещата коалиция е наложила унизителни условия на труд на публицистите, поради които те не могат да извършват отговорностите си в полза на обществото.
Репортерите са натъпкани в дребен кулоар и могат да виждат депутатите и министрите единствено на особено свикани конференции или на ефирен екран, чието лъчение постоянно е прекъсвано.
Усилията на държавното управление да стои надалеч от медиите проличава от обстоятелството, че в постройката са инсталирани ограничаващи парапети и турникети, написа Костадинова в документ, предопределен особено за Евроактив.
Според нея неслучайно България се подрежда на 111-о място в Индекса за независимост на словото на „ Репортери без граници “ – най-лошото класиране освен в Европейски Съюз, само че и по-лошо от това на страните-кандидати за участие в Европейски Съюз от Западните Балкани.
Повече от 60 публицисти не се отхвърлят от правото си да задават въпроси и отхвърлят да рапортуват, употребявайки предлаганата следена „ изтекла” информация. В сряда те подадоха петиция до ръководителя на Народното събрание Цвета Караянчева, член на ръководещата партия ГЕРБ (свързана с ЕНП).
„ Физическата изолираност на медиите и неналичието на опция да приказват свободно с народни представители и посетители в постройката на Народното събрание – министри и представители на институции, част от парламентарния надзор – мощно лимитира достъпа до информация, което е главно демократично право на жителите “, пишат публицистите.
Сред подписалите се са представители на всички публични медии – Българска национална телевизия (националната телевизия), БНР (националното радио) и Българска телеграфна агенция (националната осведомителна агенция).
Има и подписи от двете най-големи частни малките екрани – bTV и Нова телевизия, както и от кореспонденти, оператори и фоторепортери от БГНЕС, Дневник, OFFNews, Mediapool, ClubZ, Сега, 24 часа, Капитал, Фокус, News.bg, Dir.bg и други медии.
„ Съобщението, което държавното управление ни изпраща, е, че те се усещат удобно в дъното на показателя за независимост на пресата. Управляващата партия, както и Движение за права и свободи (Движението за права и свободи, представляващо етническите турци, свързани с АЛДЕ), постоянно са омаловажавали класацията на „ Репортери без граници” и срамното място на България в нея, още повече – те го иронизират, намеквайки, че това е офанзива на Сорос. Това е следващият опит да се каже „ всичко е наред, някои неприятни хора спекулират “, сподели журналистката Пламена Игнатова, една от организаторките на петицията.
Какво споделят управляващите
По думите на управляващите, повода за изолацията на репортерите в Народното събрание е, че „ по този начин се прави в европейските парламенти “. Това обаче не е правилно – в Европейският парламент публицистите и пресата могат да се намират на територията на всички публични пространства.
Също по този начин управляващите споделят, че представителите на медиите могат да се свържат с депутатите посредством ПР услугите на обособените партии. В България през последните 20 години е открита процедура, при която министри, политически партии и институции употребяват частни ПР компании като медиатор за контактите си с медиите. Това значи, че ПР компаниите работят като филтри и дават достъп единствено на „ другарски настроени “ медии и публицисти.
Тук се крие огромният проблем. „ Дългогодишният опит с едни и същи ПР субекти води до основателно съмнение, че те няма да „ дават „ заместници на публицисти “, сподели Игнатова. На същото мнение са и останалите публицисти, подписали писмото до Караянчева.
Неправителствени организации също са нежелани
Междувременно за неправителствените организации, партиите и жителите става все по-трудно да бъдат позволени до съответните парламентарни комисии, които преглеждат законодателните промени в страната преди окончателното им приемане.
През годините беше открито, че те могат да участват и да изразят мнението си при предварителна поръчка.
Сега обаче обстановката се промени – в Народното събрание се позволяват единствено представители на държавни институции и се вършат редки изключения за Неправителствени организации, само че с доста запаси. Обяснението на Караянчева е, че това са ограничения против разпространяването на ковид.
Във вторник на някогашния омбудсман на страната и сегашен водач на гражданската платформа „ Stand Up.BG” Мая Манолова и представители на извънпарламентарната асоциация „ Демократична България” беше неразрешено да участват на съвещание на правната комисия, която прегледа прибързаните промени в изборния закон на страната.
Извън институциите, в залата за срещи имаше единствено представител на „ Transparency International “. По този мотив единствено депутатът от опозиционната Българска социалистическа партия (БСП) Крум Зарков повдигна въпроса и попита каква е повода.
Междувременно протестиращи майки на деца с увреждания се барикадираха за повторно в постройката на Народното събрание, този път в приемната, тъй като не бяха позволени в самата постройка. Те споделиха, че няма да си тръгнат, до момента в който Борисов и Гешев не подадат оставки. Майките обаче бяха изведени със мощ, провокирала публично отвращение.
Евроактив България уведомява публично, че провежда онлайн конференция за свободата на медиите в България, с присъединяване на подпредседателя на Европейската комисия Вера Йоурова, на 12 октомври от 14:00 ч.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ