Умират ли пакостите
Репортажът е препубликуван от рубриката на страницата на Културния център на Софийския университет.
Запътих се към Бродуей 378 да видя. Отивах с умерено враждебна настройка и един остарял анекдот ще изясни за какво.
Един огромен пънкар пишел със спрей на всяка стена Punk`s Not Dead. Ама просто нямало стена, която да пропусне - където му паднело, все Punk`s Not Dead! Гонели го, биели го, йок. Изграфитил фасадите на своята улица, балконите, оградите, преместил се на идната, изписал квартала, града, преместил се в Пловдив, Варна, цяла България, а след нея стените и оградите на Европа, на Северна и Южна Америка, на целия свят. Просто към този момент нямало къде. Нужно му било ново, чисто пространство за писане, по тази причина решил да отиде чак в Антарктида. Отишъл и се спрял пред един голям блок чист, бял, ослепителен лед. Взел да пръска със спрея, не става, стича се. Опитал с маркери, бои, друго - не става. Накрая взел една голяма бургия за бетон, брррр, прас!, счупила се. По едно време гледа - един ескимос му се смее (няма там ескимоси, само че нейсе, и у нас нямаше същински рокаджии и пънкари). " К`во си решил да правиш с тая бургия? ", пита. " Еми, пиша тука Punk`s Not Dead на това прелестно парче лед ", му вика. " Хе-хе, момче, това не ти е лед. То е постоянно. То е Led Zeppelin ", смее се остарелият ескимос.
Та с тази антична настройка към пънка съм се запътил към изложбата. Но добре знам, че вицът е едно, а животът - друго. В средата на 70-те пънкът беше излязъл от гаражите, размахал прически и секс револвери и превзел душите на младите. От Леда нищо не беше останало, просто ни беше отнесъл. Отвял беше сякаш непоклатима музика и философия - и на битниците, и на децата-цветя, и на психаделисти и металисти - на всички, които с дълги коси се катереха по стълбата от опиати и динозавърски сола към противоположната страна на Луната. Пънкът пристигна и сподели: There Is No Dark Side Of The Moon. Really. Вероятно в Източна Европа това беше прозвучало даже по-болезнено, в сравнение с другаде.
Но аз и до през днешния ден малко мазохист си падам. След всичко гореописано съм тръгнал, представете си, десетилетия след цялата драма, да виждам образен пънк и да се поуча.
* * *
Изложбата, свряна в няколко дребни стаи и коридорчета в Сохо, е една от многото " неaвторизирани " изложения на Банкси. Което значи, че незнайният свръхизвестен не е давал единодушието си за нея, само че не е изразил и изрично противоречие тя да се случи. Още вторият текст на стената особено наблягаше връзката на Банкси с пънка като достоверна гаражна и улична просвета, решила да накаже по-старото потомство поради регистриране в музикалния мейнстрийм и претенциозната студийна елитарност. В средата на 70-те пънкарите желаят да върнат рока към същинските му контракултурни корени: няколкото елементарни дисторшън акомпанимента, нападателен темп от улицата, протестни текстове, груба момчешкост. Това - твърди се и до момента - освобождавало инвенции изпод, които никаква музикална промишленост не може да имитира. Връща се това, което постоянно е било " контра " - на властта, на войната, на родителите, на пазара, на Холивуд, на Дисниленд, на метълите. И на ченгетата, да не забравим. Защото да бъдат баламосвани те е път към чистата Истина:
Както е известно, пънк провокацията се популяризира надалеч оттатък музиката - във образната просвета, модата и дизайна, колажната снимка, шрифтовете, в уличния танц и в придвижванията на тялото, в побоищата сред пънкари и скинари и къде ли още не. Амбицията е да бъде нов, неконтролиран жанр на живот - лична изработка. Чиста автономност, за която значителното е " да не се вписва ", а най-важното обръщение: Anyone Can Do It. Естествено, това няма по какъв начин да мине без флакони, графити, конспиративност, гонитби с полицията поради " вандализирани " влакове и оцапани фасади. И без него, несъмнено:
Banksy Was There
Бях научил житейския урок, само че друго е да видиш пънк онлайн... Изложбата изцяло задоволяваше този копнеж на фена да види. Веднага проличава обаче, че Банкси не е обикновен хулиган, а носи някакво завещание и от Достоевски, не е не запомнил урока за " дребния човек ". Така че въпреки всички ченгета да са маймуни, настрана взетият служител на реда надълбоко в душата си може да се окаже също пънкар. Среден полицейски пръст за вас, обикновени момчета от публиката! Нестандартните послания са негова запазена марка. По същия метод е посочил, че даже експанзията може да бъде цветна, а хвърлянето на камъни-букети - красиво, с атлетическата хубост на " Дискохвъргачът " на Мирон:
Макар залата да беше мъничка, изложбата успяваше прилежно да опише цялата кариера на Банкси - от първите графити в Бристол до експлоадирането му по огради и фасади на света - Съединени американски щати, Австралия, Палестина, под дърво и камък. Информацията беше добре подредена и фенът може да научи доста - за ранните хулигански години, късото попадане в пандиза, след това по какъв начин и за какво е минал към stencil technique (рисуване с шаблони).
Прeвземането на международния живописен пазар при бранене на загадъчна анонимност беше предадено от уредниците по този начин, като че ли се е случило от единствено себе си, Банкси не го е търсил преднамерено. И постоянно ставаше дума за някакви полуакции, полуизложби, които най-добре можеха да се опишат с името на една от тях: Barely Legal. В идващия текст се разказваше за експлоадирането на черния му политически комизъм в зрелия му интервал - да вземем за пример, по какъв начин хвърлял измежду тълпите на всякакви фестивали двойно подправени банкноти (издадени от Banksy of England с лика на лейди Даяна, вместо кралицата), които балъците след това се пробвали да осребрят; загатваше се графитът с бягството на Оскар Уайлд от пандиза в Рединг, изпръскан на стената на самия затвор...
Зрителят биваше информиран по какъв начин Банкси е нарисувал това, за което никой не желае да приказва (световната беднотия, слона в стаята (Просто вкарал един слон в огромна зала и го боядисал с цвета и шарките на стените, животното едвам се виждало Това предиздвикало управляващите да го обвинят във " frivolous abuse " of an elephant.), след това му беше предоставена информация за неочакваното посещаване във воюваща Палестина. Не бяха пропуснати всякакви графити-манипулации, осъществени върху известни творби на изкуството, нито, несъмнено, огромният скандал с аукциона, на който неговото произведение (момиченцето с балона) се самоунищожава минута откакто е било продадено за 1,4 милиона $ (внимавайте какво купувате, колекционери, може би то е просто trash) Но разказът за всичко беше неутрално уведомителен, все едно да преразказваш черни вицове със спокойна съвестност.
Очевидно най-важното за тази експозиция беше да се ситуира като имитация към предходната акция на Банкси в Ню Йорк през 2013 година Better Out Than In (заглавието се закача с рекомендацията на Пол Сезан да се рисува на открито). Тогава и в Голямата ябълка го сполетява това, което непрестанно му се случва другаде: откакто е осеял улиците на Манхатън, Бруклин и Бронкс с незаконни графити, се оказва в епицентъра на скандал. Тогавашният кмет на града, Майкъл Блумберг изрично декларира, че това е вандализъм: " Графитите унищожават собствеността на хората и са симптом на крах и загуба на надзор Никой не е по-голям покровител на изкуствата от мен. Просто мисля, че има места за изкуство и места, които не са за изкуство. " Банкси също е покровител на изкуството, само че очевидно е решил, че е по-интересно то да се прави таман на нерегламентираните места.
Изложбата беше май не запомнила да опише, че в границите на същата акция, като че ли с цел да удостовери думите на кмета, че графитите не са нещо кой знае какъв брой скъпо, Банкси наема и малко магазинче, в което да се продават негови работи на инцидентни туристи. Там те вървят по 50-60 $ парчето (при състояние че по същото време на международните аукциони цените им били най-малко по 100 000-200 000 долара). По този метод съумява да скандализира пазара, обезценявайки личната си образна стока, само че пък издигайки подривната си популярност. Еднократен акт, от него не се обеднява - който си купил, купил, след това всичко както досега, цените се подвигат.
Почти за всички тези провокации имаше документален роман в съпътстващия текст по стените, а в самата изложба просто висяха картини в рамки. Загледах се и ми се прииска да установя някакъв резистентен стилов принцип в тях, който да надскача местата на незаконна изработка. Не беше мъчно да бъде открит. Във всеки от графитите му имаше някакво съвсем гениално скимване с тъкмо обмислен баланс сред изненадата на черния комизъм, приобщаването и политическата подривност. Естетиката беше елементарна, само че ефикасна - базираше са на невъзможния синтез (всъщност нетърпим за окото на фена контраст) сред розово-лилаво-милозливата известна просвета и бруталните облици на насилието, пробиващи от вътрешната страна. " Консуматори от всички страни, обединявайте се! " - измежду войни, бомби и напалм, перверзно изтеглени към дисни-детското. В Candyland на Банкси момиченцата обичат да гушкат снаряди, а хеликоптерите носят панделки, до момента в който от тях излизат тежковъоръжени морски пехотинци с емотиконни сърца. Дори крещящите в глух смут горящи деца намират разтуха: за ръце ги държат Мики Маус и Роналд Макдоналд.
Долу вляво е " Напалм " на Банкси, а вдясно до него просветващият " зад " графита прототип – фамозната снимка от времето на Виетнамската война на Ник Ът " Ужасите на войната ", или " Напалмовото момиче ", 1972.
Горкият Мики Маус беше станал Mickey Snake - ужасната анаконда се проточваше напред, втренчена в фена, до момента в който в това време в прилежащата картинка нуклеарни подводници миролюбиво изплуваха във ваната до гумени патета. Контрастите сред образни и идеологически репертоари бяха подчертани и от двете ясно различими цветови гами, които ту се смесваха, ту се отделяха: нападателният ослепителен нюанс на рекламната промишленост против черно-бялата стенсил eстетика на графитените подписи на незаконни момченца и момиченца.
Да, картините посочваха по какъв начин Банкси е бил някъде там, на открито - беше се забавлявал, омесвайки холивудската пъстрота и черно-белия бойкот на силуетите, вдигайки цените на недвижимите парцели (След като Банкси оставя своите графити по стените на частни парцели, тяхната цена внезапно скача. Има случаи, в които се продава единствено настрана взета стена с негов графит.). И ето го в този момент вътре, в рамка, драги фенове - радвайте се на обичаното на всички малко момченце-сянка, което с нарисуван чук ей по този начин, просто на смешка разрушава светая светих на американската сигурност и градски ред - пожарния кран. Ето го и щастливото семейство, което като Афродита от пяната излиза от морето, хванало за ръце своето мишенце (мишена+детенце). Ето я и Палестина, въртележка на гибелта.
Макар да беше явен, на този стилов принцип не беше елементарно да му се залепи етикетът на някой прочут " -изъм ", а тавтологичното " пънк графити " не стигаше. Защото оттатък нападателния контрастност сред рекламно и брутално, в провокациите на Банкси остава неосезаем елегантен излишък. Някакви дребни, фини измествания, скрити в лекотата на рисунката, деликатни приплъзвания в плакатните послания, типичен пози, типичен композиции. Върху графитите е работил художник, не просто пънкар с флакон. И изобщо, трябваше да си призная, че въпреки и не от моя тим, Банкси е огромен чаровник, даже повече чаровник, в сравнение с пънкар. Това проличава от едно основно негово изявление, което всички обичат да цитират: " Представете си град, в който графитите не са противозаконни, град, в който всеки може да рисува каквото си желае. Където всяка улица е покрита с милиони цветове и обособени дребни изречения. Където висенето на автобусна спирка в никакъв случай не е скучно. Град, в който се усещаш като на празненство, на което са поканени всички, освен брокерите на парцели и бароните на огромния бизнес. Представете си подобен град, само че не се облягайте на стената - тя е мокра. "
Това си е химера отвред. Дълбоко в сърцето си пънкарят на Банкси мечтаеше за по-добър и по-цветен свят, обитаем от креативен същества и създатели на непредвидени " дребни изречения ", да вземем за пример на следното сапьорско обръщение:
Дадох си сметка, че диря хубост, жанр и хармония, тъй като изложбата ме задължаваше да върша това - вкарваше ме в ролята на съзерцател. Нещо - или може би няколко неща? - обаче убягваха на тази роля, а липсваха и в изложбата. Първото го открих бързо: имената, авторските лица на кураторите и уредници. Кои бяха тези хора? Разбрах единствено това, което към този момент знаех - че изложбата е направена от " частна сбирка " на произведения на Банкси, а основанието да се провежда, въпреки и unauthorised, е благородно: желанието на уредниците да покажат творбите на Банкси на такива като мен, елементарни фенове, които другояче няма да ги видят. Просвета.
Че самият Банкси също ще липсва - това беше ясно по формулировка. Но отсъствието му в тази ситуация прикриваше, че липсва нещо по-важно от него, духът му. Или " резултатът на Банкси ", както го назовават.
Изложбата беше отдадена на графити, само че не можеше да бъде по-класическа - платна с рамки, " работи ", подредени по стените, съпроводени от съществени черни пана, които изясняват на феновете каквото има да им се изясни.
Организаторите бяха събрали и подредели двойниците на графитите и сполучливо бяха пропуснали достоверната им мощ. Която, несъмнено, не е нито в хубостта, нито в стила. Да бяха гледали задълбочено самите " работи ", Банкси би им подсказал, че тя наподобява ето по този начин:
Но галерията им си беше останала съвършен бял куб и никой не се беше опитал да разбие решетките ѝ, нито да мине силово през баркода на актуалния живописен пазар. Галеристите от 2023 година просто бяха вкарали вътре това, което през 2013 година беше предпочело да остане извън, при силата (не красотата) на графитите. А тя е там, където рисуваш, промъквайки се в сенките, тъй като притежателите те заливат с вода, криеш се под колите, тъй като полицията те гони и бие. Този пънкарски дух, който по формулировка трябваше да си вилнее по улиците, го нямаше, а без него всичко ставаше миличко - лишено от черния си комизъм и аурата на изящна подривност. " Вандализмите " в тази ситуация бяха просто преместени от фасадите и въдворени зад рамки и стъкла, в изложба - място, фантазия на кмета, особено предопределено за изкуство. Но с това просто пренасяне артистично-вандалската им аура се беше изпарила.
Музей на Банкси демонстрира над 130 творби на анонимния създател
А самата изложба беше почнала да припомня на зоологическа градина: вътре има тигри, само че са на несъмнено място, не могат да избягат. (В изложбената зала на Бродуей 378 никой не се беше постарал да вкара графитите в някакво взаимоотношение с чистичките бели стени на галерията, в някакви заигравания, оцапвания, овакантяване на рамките, най-малко псевдовандализми. Във Филаделфия преди година (януари 2022) при организирането на изложбата " Banksy Was Here " кураторът Джон Залър много се е постарал таман в това отношение - там е имало пространствени реконструкции на съоръжения, анимации, интерактивни детайли за най-малките гости - имало е даже стая за графити, където феновете са поканени да си създадат сами шаблони и да се " изразят ". Нищо сходно нямаше в този момент в Ню Йорк.)
Окачени по стените на галерията, графитите незабавно се бяха трансформирали в произведения, някои даже в шедьоври, струващи доста пари. Трети пък - във тишърти, худита, шапки, шалчета и прочие пазарни наслади на промишления дизайн. Целокупно, приходът от тях евентуално беше по-голям даже и от шедьоврите.
Така че от ето графита през 2005 година в Палестина (вляво) през 2023 година в Манхатън беше останало ето това (вдясно):
А и то беше минало през безмилостното решето на мърча, човек елементарно можеше да открие това в интернет.
* * *
Впрочем, най-интересното беше, че при цялата си семплост изложбата беше иронично-саморефлексивна в това отношение. Тя не се беше посвенила да покаже - още веднъж зад рамка и стъкло - таман тази комерсиално-рекламна промяна на тигъра Банкси и даже, употребявайки остарелия анекдот, да се присмее сама на себе си.
P.S.
Докато пишех този персонален роман, във Forbes излезе, в която се споделяше, че алена нишка в творчеството на Банкси била неговата punkish irreverence, пънкарска безочливост. Оттам научих и това, което до тогава не бях разкрил: the catalog of works has been submitted and revised by Pest Control Office [the `parent/legal guardian for the artist Banksy`] for accuracy and authentication, безусловно " каталогът с творби е показан и ревизиран от Службата за битка с вредителите [ " родител/законен аставник на художника Банкси " ] за акуратност и засвидетелствуване ".
Диалози. (Ивайло (Noisy) Цветков)С код 10Dnevnik получавате най-малко 10% отстъпка
Е, бащинската работа по вредителите се беше справила - Банкси не изглеждаше към този момент пакостник. Чак в този момент забелязах, че в действителност изложбата по този начин и се споделя: Banksy in New York City: Defaced, обезличен. Не беше баш починал, но просто някогашната му punkish irreverence беше станала punkish irrelevance. А той се забавляваше със своята псевдоанонимност и си играеше на ту вън, ту вътре по отношение на комерсиалната машина...
Разбирах тази самоирония, само че тя не ми харесваше. В България на такива работи им викаме " тука има, тука нема ". Хем съм неизвестен и не авторизирам нищо, хем управлявам за акуратност и засвидетелствам ", хем съм на открито - в риска, хем съм вътре - в сигурното и паричките. Но може би такава е ориста на цялото модерно изкуство. Във всеки случай, артистичното пакостничество си беше тръгнало от сърцето на Голямата ябълка, достоверното пънкарството се беше поминало, оставяйки единствено галерийни мемоари.
На това място трябваше да се усещам отмъстен, динозавърската ми рок душа да тържествува и да злорадства, само че в действителност ми беше жалко. Идеше ми аз, побелелият рокаджия, отдавнашен зложелател на пънка, да взема един спрей и да почна наляво-надясно: Punk`s Not Dead!
И както си мрънкам това и към този момент съм си тръгнал, виждам в този миг на очукания тротоар на Canal Street:
Е, не е Банкси, само че си е най-автентичен нюйоркски графит!
После виждам, че в действителност е реклама на спортния клуб по бокс отсреща...
P.S. P.S.
И с цел да не мислите, че ви неистина и си изобретявам небивалици, ето по какъв начин се самодокументирах - гравирах своя фотообраз в белия куб, измежду " творбите " на художника.
Punk`s Not Dead!
*Съвместна обява с " ".
Фотогалерия: Банкси или не - загадъчните графити измежду руините от войната в Украйна
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Запътих се към Бродуей 378 да видя. Отивах с умерено враждебна настройка и един остарял анекдот ще изясни за какво.
Един огромен пънкар пишел със спрей на всяка стена Punk`s Not Dead. Ама просто нямало стена, която да пропусне - където му паднело, все Punk`s Not Dead! Гонели го, биели го, йок. Изграфитил фасадите на своята улица, балконите, оградите, преместил се на идната, изписал квартала, града, преместил се в Пловдив, Варна, цяла България, а след нея стените и оградите на Европа, на Северна и Южна Америка, на целия свят. Просто към този момент нямало къде. Нужно му било ново, чисто пространство за писане, по тази причина решил да отиде чак в Антарктида. Отишъл и се спрял пред един голям блок чист, бял, ослепителен лед. Взел да пръска със спрея, не става, стича се. Опитал с маркери, бои, друго - не става. Накрая взел една голяма бургия за бетон, брррр, прас!, счупила се. По едно време гледа - един ескимос му се смее (няма там ескимоси, само че нейсе, и у нас нямаше същински рокаджии и пънкари). " К`во си решил да правиш с тая бургия? ", пита. " Еми, пиша тука Punk`s Not Dead на това прелестно парче лед ", му вика. " Хе-хе, момче, това не ти е лед. То е постоянно. То е Led Zeppelin ", смее се остарелият ескимос.
Та с тази антична настройка към пънка съм се запътил към изложбата. Но добре знам, че вицът е едно, а животът - друго. В средата на 70-те пънкът беше излязъл от гаражите, размахал прически и секс револвери и превзел душите на младите. От Леда нищо не беше останало, просто ни беше отнесъл. Отвял беше сякаш непоклатима музика и философия - и на битниците, и на децата-цветя, и на психаделисти и металисти - на всички, които с дълги коси се катереха по стълбата от опиати и динозавърски сола към противоположната страна на Луната. Пънкът пристигна и сподели: There Is No Dark Side Of The Moon. Really. Вероятно в Източна Европа това беше прозвучало даже по-болезнено, в сравнение с другаде.
Но аз и до през днешния ден малко мазохист си падам. След всичко гореописано съм тръгнал, представете си, десетилетия след цялата драма, да виждам образен пънк и да се поуча.
* * *
Изложбата, свряна в няколко дребни стаи и коридорчета в Сохо, е една от многото " неaвторизирани " изложения на Банкси. Което значи, че незнайният свръхизвестен не е давал единодушието си за нея, само че не е изразил и изрично противоречие тя да се случи. Още вторият текст на стената особено наблягаше връзката на Банкси с пънка като достоверна гаражна и улична просвета, решила да накаже по-старото потомство поради регистриране в музикалния мейнстрийм и претенциозната студийна елитарност. В средата на 70-те пънкарите желаят да върнат рока към същинските му контракултурни корени: няколкото елементарни дисторшън акомпанимента, нападателен темп от улицата, протестни текстове, груба момчешкост. Това - твърди се и до момента - освобождавало инвенции изпод, които никаква музикална промишленост не може да имитира. Връща се това, което постоянно е било " контра " - на властта, на войната, на родителите, на пазара, на Холивуд, на Дисниленд, на метълите. И на ченгетата, да не забравим. Защото да бъдат баламосвани те е път към чистата Истина:
Както е известно, пънк провокацията се популяризира надалеч оттатък музиката - във образната просвета, модата и дизайна, колажната снимка, шрифтовете, в уличния танц и в придвижванията на тялото, в побоищата сред пънкари и скинари и къде ли още не. Амбицията е да бъде нов, неконтролиран жанр на живот - лична изработка. Чиста автономност, за която значителното е " да не се вписва ", а най-важното обръщение: Anyone Can Do It. Естествено, това няма по какъв начин да мине без флакони, графити, конспиративност, гонитби с полицията поради " вандализирани " влакове и оцапани фасади. И без него, несъмнено:
Banksy Was There
Бях научил житейския урок, само че друго е да видиш пънк онлайн... Изложбата изцяло задоволяваше този копнеж на фена да види. Веднага проличава обаче, че Банкси не е обикновен хулиган, а носи някакво завещание и от Достоевски, не е не запомнил урока за " дребния човек ". Така че въпреки всички ченгета да са маймуни, настрана взетият служител на реда надълбоко в душата си може да се окаже също пънкар. Среден полицейски пръст за вас, обикновени момчета от публиката! Нестандартните послания са негова запазена марка. По същия метод е посочил, че даже експанзията може да бъде цветна, а хвърлянето на камъни-букети - красиво, с атлетическата хубост на " Дискохвъргачът " на Мирон:
Макар залата да беше мъничка, изложбата успяваше прилежно да опише цялата кариера на Банкси - от първите графити в Бристол до експлоадирането му по огради и фасади на света - Съединени американски щати, Австралия, Палестина, под дърво и камък. Информацията беше добре подредена и фенът може да научи доста - за ранните хулигански години, късото попадане в пандиза, след това по какъв начин и за какво е минал към stencil technique (рисуване с шаблони).
Прeвземането на международния живописен пазар при бранене на загадъчна анонимност беше предадено от уредниците по този начин, като че ли се е случило от единствено себе си, Банкси не го е търсил преднамерено. И постоянно ставаше дума за някакви полуакции, полуизложби, които най-добре можеха да се опишат с името на една от тях: Barely Legal. В идващия текст се разказваше за експлоадирането на черния му политически комизъм в зрелия му интервал - да вземем за пример, по какъв начин хвърлял измежду тълпите на всякакви фестивали двойно подправени банкноти (издадени от Banksy of England с лика на лейди Даяна, вместо кралицата), които балъците след това се пробвали да осребрят; загатваше се графитът с бягството на Оскар Уайлд от пандиза в Рединг, изпръскан на стената на самия затвор...
Зрителят биваше информиран по какъв начин Банкси е нарисувал това, за което никой не желае да приказва (световната беднотия, слона в стаята (Просто вкарал един слон в огромна зала и го боядисал с цвета и шарките на стените, животното едвам се виждало Това предиздвикало управляващите да го обвинят във " frivolous abuse " of an elephant.), след това му беше предоставена информация за неочакваното посещаване във воюваща Палестина. Не бяха пропуснати всякакви графити-манипулации, осъществени върху известни творби на изкуството, нито, несъмнено, огромният скандал с аукциона, на който неговото произведение (момиченцето с балона) се самоунищожава минута откакто е било продадено за 1,4 милиона $ (внимавайте какво купувате, колекционери, може би то е просто trash) Но разказът за всичко беше неутрално уведомителен, все едно да преразказваш черни вицове със спокойна съвестност.
Очевидно най-важното за тази експозиция беше да се ситуира като имитация към предходната акция на Банкси в Ню Йорк през 2013 година Better Out Than In (заглавието се закача с рекомендацията на Пол Сезан да се рисува на открито). Тогава и в Голямата ябълка го сполетява това, което непрестанно му се случва другаде: откакто е осеял улиците на Манхатън, Бруклин и Бронкс с незаконни графити, се оказва в епицентъра на скандал. Тогавашният кмет на града, Майкъл Блумберг изрично декларира, че това е вандализъм: " Графитите унищожават собствеността на хората и са симптом на крах и загуба на надзор Никой не е по-голям покровител на изкуствата от мен. Просто мисля, че има места за изкуство и места, които не са за изкуство. " Банкси също е покровител на изкуството, само че очевидно е решил, че е по-интересно то да се прави таман на нерегламентираните места.
Изложбата беше май не запомнила да опише, че в границите на същата акция, като че ли с цел да удостовери думите на кмета, че графитите не са нещо кой знае какъв брой скъпо, Банкси наема и малко магазинче, в което да се продават негови работи на инцидентни туристи. Там те вървят по 50-60 $ парчето (при състояние че по същото време на международните аукциони цените им били най-малко по 100 000-200 000 долара). По този метод съумява да скандализира пазара, обезценявайки личната си образна стока, само че пък издигайки подривната си популярност. Еднократен акт, от него не се обеднява - който си купил, купил, след това всичко както досега, цените се подвигат.
Почти за всички тези провокации имаше документален роман в съпътстващия текст по стените, а в самата изложба просто висяха картини в рамки. Загледах се и ми се прииска да установя някакъв резистентен стилов принцип в тях, който да надскача местата на незаконна изработка. Не беше мъчно да бъде открит. Във всеки от графитите му имаше някакво съвсем гениално скимване с тъкмо обмислен баланс сред изненадата на черния комизъм, приобщаването и политическата подривност. Естетиката беше елементарна, само че ефикасна - базираше са на невъзможния синтез (всъщност нетърпим за окото на фена контраст) сред розово-лилаво-милозливата известна просвета и бруталните облици на насилието, пробиващи от вътрешната страна. " Консуматори от всички страни, обединявайте се! " - измежду войни, бомби и напалм, перверзно изтеглени към дисни-детското. В Candyland на Банкси момиченцата обичат да гушкат снаряди, а хеликоптерите носят панделки, до момента в който от тях излизат тежковъоръжени морски пехотинци с емотиконни сърца. Дори крещящите в глух смут горящи деца намират разтуха: за ръце ги държат Мики Маус и Роналд Макдоналд.
Долу вляво е " Напалм " на Банкси, а вдясно до него просветващият " зад " графита прототип – фамозната снимка от времето на Виетнамската война на Ник Ът " Ужасите на войната ", или " Напалмовото момиче ", 1972.
Горкият Мики Маус беше станал Mickey Snake - ужасната анаконда се проточваше напред, втренчена в фена, до момента в който в това време в прилежащата картинка нуклеарни подводници миролюбиво изплуваха във ваната до гумени патета. Контрастите сред образни и идеологически репертоари бяха подчертани и от двете ясно различими цветови гами, които ту се смесваха, ту се отделяха: нападателният ослепителен нюанс на рекламната промишленост против черно-бялата стенсил eстетика на графитените подписи на незаконни момченца и момиченца.
Да, картините посочваха по какъв начин Банкси е бил някъде там, на открито - беше се забавлявал, омесвайки холивудската пъстрота и черно-белия бойкот на силуетите, вдигайки цените на недвижимите парцели (След като Банкси оставя своите графити по стените на частни парцели, тяхната цена внезапно скача. Има случаи, в които се продава единствено настрана взета стена с негов графит.). И ето го в този момент вътре, в рамка, драги фенове - радвайте се на обичаното на всички малко момченце-сянка, което с нарисуван чук ей по този начин, просто на смешка разрушава светая светих на американската сигурност и градски ред - пожарния кран. Ето го и щастливото семейство, което като Афродита от пяната излиза от морето, хванало за ръце своето мишенце (мишена+детенце). Ето я и Палестина, въртележка на гибелта.
Макар да беше явен, на този стилов принцип не беше елементарно да му се залепи етикетът на някой прочут " -изъм ", а тавтологичното " пънк графити " не стигаше. Защото оттатък нападателния контрастност сред рекламно и брутално, в провокациите на Банкси остава неосезаем елегантен излишък. Някакви дребни, фини измествания, скрити в лекотата на рисунката, деликатни приплъзвания в плакатните послания, типичен пози, типичен композиции. Върху графитите е работил художник, не просто пънкар с флакон. И изобщо, трябваше да си призная, че въпреки и не от моя тим, Банкси е огромен чаровник, даже повече чаровник, в сравнение с пънкар. Това проличава от едно основно негово изявление, което всички обичат да цитират: " Представете си град, в който графитите не са противозаконни, град, в който всеки може да рисува каквото си желае. Където всяка улица е покрита с милиони цветове и обособени дребни изречения. Където висенето на автобусна спирка в никакъв случай не е скучно. Град, в който се усещаш като на празненство, на което са поканени всички, освен брокерите на парцели и бароните на огромния бизнес. Представете си подобен град, само че не се облягайте на стената - тя е мокра. "
Това си е химера отвред. Дълбоко в сърцето си пънкарят на Банкси мечтаеше за по-добър и по-цветен свят, обитаем от креативен същества и създатели на непредвидени " дребни изречения ", да вземем за пример на следното сапьорско обръщение:
Дадох си сметка, че диря хубост, жанр и хармония, тъй като изложбата ме задължаваше да върша това - вкарваше ме в ролята на съзерцател. Нещо - или може би няколко неща? - обаче убягваха на тази роля, а липсваха и в изложбата. Първото го открих бързо: имената, авторските лица на кураторите и уредници. Кои бяха тези хора? Разбрах единствено това, което към този момент знаех - че изложбата е направена от " частна сбирка " на произведения на Банкси, а основанието да се провежда, въпреки и unauthorised, е благородно: желанието на уредниците да покажат творбите на Банкси на такива като мен, елементарни фенове, които другояче няма да ги видят. Просвета.
Че самият Банкси също ще липсва - това беше ясно по формулировка. Но отсъствието му в тази ситуация прикриваше, че липсва нещо по-важно от него, духът му. Или " резултатът на Банкси ", както го назовават.
Изложбата беше отдадена на графити, само че не можеше да бъде по-класическа - платна с рамки, " работи ", подредени по стените, съпроводени от съществени черни пана, които изясняват на феновете каквото има да им се изясни.
Организаторите бяха събрали и подредели двойниците на графитите и сполучливо бяха пропуснали достоверната им мощ. Която, несъмнено, не е нито в хубостта, нито в стила. Да бяха гледали задълбочено самите " работи ", Банкси би им подсказал, че тя наподобява ето по този начин:
Но галерията им си беше останала съвършен бял куб и никой не се беше опитал да разбие решетките ѝ, нито да мине силово през баркода на актуалния живописен пазар. Галеристите от 2023 година просто бяха вкарали вътре това, което през 2013 година беше предпочело да остане извън, при силата (не красотата) на графитите. А тя е там, където рисуваш, промъквайки се в сенките, тъй като притежателите те заливат с вода, криеш се под колите, тъй като полицията те гони и бие. Този пънкарски дух, който по формулировка трябваше да си вилнее по улиците, го нямаше, а без него всичко ставаше миличко - лишено от черния си комизъм и аурата на изящна подривност. " Вандализмите " в тази ситуация бяха просто преместени от фасадите и въдворени зад рамки и стъкла, в изложба - място, фантазия на кмета, особено предопределено за изкуство. Но с това просто пренасяне артистично-вандалската им аура се беше изпарила.
Музей на Банкси демонстрира над 130 творби на анонимния създател А самата изложба беше почнала да припомня на зоологическа градина: вътре има тигри, само че са на несъмнено място, не могат да избягат. (В изложбената зала на Бродуей 378 никой не се беше постарал да вкара графитите в някакво взаимоотношение с чистичките бели стени на галерията, в някакви заигравания, оцапвания, овакантяване на рамките, най-малко псевдовандализми. Във Филаделфия преди година (януари 2022) при организирането на изложбата " Banksy Was Here " кураторът Джон Залър много се е постарал таман в това отношение - там е имало пространствени реконструкции на съоръжения, анимации, интерактивни детайли за най-малките гости - имало е даже стая за графити, където феновете са поканени да си създадат сами шаблони и да се " изразят ". Нищо сходно нямаше в този момент в Ню Йорк.)
Окачени по стените на галерията, графитите незабавно се бяха трансформирали в произведения, някои даже в шедьоври, струващи доста пари. Трети пък - във тишърти, худита, шапки, шалчета и прочие пазарни наслади на промишления дизайн. Целокупно, приходът от тях евентуално беше по-голям даже и от шедьоврите.
Така че от ето графита през 2005 година в Палестина (вляво) през 2023 година в Манхатън беше останало ето това (вдясно):
А и то беше минало през безмилостното решето на мърча, човек елементарно можеше да открие това в интернет.
* * *
Впрочем, най-интересното беше, че при цялата си семплост изложбата беше иронично-саморефлексивна в това отношение. Тя не се беше посвенила да покаже - още веднъж зад рамка и стъкло - таман тази комерсиално-рекламна промяна на тигъра Банкси и даже, употребявайки остарелия анекдот, да се присмее сама на себе си.
P.S.
Докато пишех този персонален роман, във Forbes излезе, в която се споделяше, че алена нишка в творчеството на Банкси била неговата punkish irreverence, пънкарска безочливост. Оттам научих и това, което до тогава не бях разкрил: the catalog of works has been submitted and revised by Pest Control Office [the `parent/legal guardian for the artist Banksy`] for accuracy and authentication, безусловно " каталогът с творби е показан и ревизиран от Службата за битка с вредителите [ " родител/законен аставник на художника Банкси " ] за акуратност и засвидетелствуване ".
Е, бащинската работа по вредителите се беше справила - Банкси не изглеждаше към този момент пакостник. Чак в този момент забелязах, че в действителност изложбата по този начин и се споделя: Banksy in New York City: Defaced, обезличен. Не беше баш починал, но просто някогашната му punkish irreverence беше станала punkish irrelevance. А той се забавляваше със своята псевдоанонимност и си играеше на ту вън, ту вътре по отношение на комерсиалната машина...
Разбирах тази самоирония, само че тя не ми харесваше. В България на такива работи им викаме " тука има, тука нема ". Хем съм неизвестен и не авторизирам нищо, хем управлявам за акуратност и засвидетелствам ", хем съм на открито - в риска, хем съм вътре - в сигурното и паричките. Но може би такава е ориста на цялото модерно изкуство. Във всеки случай, артистичното пакостничество си беше тръгнало от сърцето на Голямата ябълка, достоверното пънкарството се беше поминало, оставяйки единствено галерийни мемоари.
На това място трябваше да се усещам отмъстен, динозавърската ми рок душа да тържествува и да злорадства, само че в действителност ми беше жалко. Идеше ми аз, побелелият рокаджия, отдавнашен зложелател на пънка, да взема един спрей и да почна наляво-надясно: Punk`s Not Dead!
И както си мрънкам това и към този момент съм си тръгнал, виждам в този миг на очукания тротоар на Canal Street:
Е, не е Банкси, само че си е най-автентичен нюйоркски графит!
После виждам, че в действителност е реклама на спортния клуб по бокс отсреща...
P.S. P.S.
И с цел да не мислите, че ви неистина и си изобретявам небивалици, ето по какъв начин се самодокументирах - гравирах своя фотообраз в белия куб, измежду " творбите " на художника.
Punk`s Not Dead!
*Съвместна обява с " ".
Фотогалерия: Банкси или не - загадъчните графити измежду руините от войната в Украйна Всичко, което би трябвало да знаете за:
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ