Защо велосипедният транспорт в България все още се движи само на една гума
Ренесансът на велосипедното напредване в мащабите на Европа продължава към този момент повече от тридесет години. В България обаче този развой се намира в своя най-ранен и начален етап. Ренесансът на велосипедния превоз в Европа продължава над 30 години. Причината за това положение не се корени в дефицит на колела на пазара. Търговската мрежа предлага голямо многообразие от модели за всевъзможни потребности. Основната спънка за развиването е неналичието на огромен възторг измежду българското народонаселение.
По-младите генерации в страната демонстрират предпочитание за смяна в метода на градска подвижност. Според актуалните стандарти това включва дейни хора на възраст даже до 60 години. Тези жители имат предпочитание да употребяват колело за работа или развлечение. Основното условие за този преход е съществуването на прилични условия за колоездене. За огромно страдание, сега такива условия в българските градове просто липсват.
Градската инфраструктура в България се приспособява прекомерно постепенно към потребностите на колоездачите. В централните елементи на огромните градове бяха построени избрани трасета за колела. Големият проблем е, че тези велоалеи постоянно стартират ненадейно и стигат до на никое място. Градската среда се приспособява извънредно мъчно към интереса на хората към двете колела. Темповете на това развиване все още припомнят на нестабилно придвижване върху една гума.
За постоянното придвижване на две гуми нашето общество очевидно към момента не е дорасло изцяло. В страните от Северна и Западна Европа обстановката е радикално друга. Там велосипедът от дълго време е приет за пълноправно транспортно средство в града. В България напредването с велосипед към момента наподобява по-скоро като изключение. Средният жител се нуждае от съществени вложения в средата, с цел да размени автомобила с колело.
Интересен абсурд се следи при съпоставяне на производството и действителното ползване у нас. Българските фабрики създават колела за Германия и Франция в огромни количества. Българските фабрики създават колела главно за пазарите в Германия и Франция. В същото време едвам дребен % от българите се качват на колело в всекидневието си. Това демонстрира бездна сред индустриалния потенциал и локалната просвета на напредване.
Трансформацията на градската среда изисква време и ясна политическа воля. Необходими са обилни финансови запаси за създаване на безвредни направления. Фрагментираните и несвързани алеи не обезпечават нужната сигурност за потребителите. Това е главният фактор, който отблъсква доста евентуални колоездачи от улиците. Преходът от символичното придвижване на една гума към пълностоен превоз ще бъде дълъг. Нужно е коренно преосмисляне на целите в градското обмисляне.
