Случайно откриха митичен гроб на изчезнала раса хора СНИМКИ
Ремонтни служащи в мексиканския град Масатлан инцидентно откриха антични човешки остатъци. Работата им била прекъсната, с цел да могат чиновниците на Националния институт по антропология и история на Мексико (INAH) да извършат археологически разкопки.
Според археолога Виктор Хоел Сантос Рамирес, координатор на избавителните работи, регионът съставлява натурален рид покрай устието на река Ел Куелите. В предиспански времена хората се заселили там, с цел да могат, от една страна, да живеят покрай реката и да употребяват нейните запаси, а от друга – да избегнат сезонни наводнения.
Част от повърхността на хълма била покрита с натрошени черупки, само че под този спонтанен „ под “ имало човешко заравяне. То несъмнено е извънредно.
Да стартираме с това, че археолозите са разкрили останките единствено на един човек – т.е. това не е гробище, не е място за постоянни погребения. В същото време в погребението са открити три фрагментирани керамични съда с много фина направа и лула за пушене. Съхранението на човешките остатъци е доста неприятно заради локалните климатични условия.
Масатлан е учреден от испанците през 1531 година, 10 години след рухването на Теночтитлан. Разкопки в града демонстрират, че тази околност е била обитаема още преди европейците. Редица открити погребения сочат, че локалните поданици на тези места са се придържали към един и същи обред: погребвали умрелите в огромни съдове.
Новооткритото заравяне мощно се откроява от локалната погребална традиция. Мексикански археолози допускат, че са разкрили гробница на представител на културата Ацтатлан*, човек от Ацтлан – митичната татковина на ацтеките.
Като цяло през днешния ден няма доказателства, че Ацтлан в миналото някъде е съществувал, с изключение на легенди. В научната общественост той се възприема като нещо приблизително сред Атлантида и Камелот, само че го търсят с неугасваща непримиримост, в това число и по политически съображения.
Учените са съгласни, че ацтеките са обикаляли Северна Америка дълго време, преди да основат Теночтитлан през 1325 година Приблизително към същото време се отнася възникването на легендата за Ацтлан. Митовете не съдържат точни инструкции къде е бил той. Знае се единствено, че той е бил на север от Теночтитлан.
Описанието също е много нищожно: дребен остров в езеро, населявано от чапли. Въз основа на тези нищожни маркери в края на XIX век мексиканските историци афишират, че Ацтлан се намира на Мекскалтитан, дребен остров в мангровите блата. Местните поданици (сега те са по-малко от две хиляди души) са разкрили известно количество предколумбова керамика, само че никой не е провеждал съществени археологически разкопки там. Съответно и това съмнение не е получило научно утвърждение.
Век по-късно въпросът за местоположението на прародината на ацтеките внезапно още веднъж става настоящ. Това се дължи на възходящия брой мексикански мигранти в Съединени американски щати. Не е напълно ясно на кого първи е пристигнала концепцията да се търсят в Съединени американски щати корените на културата на ацтеките. Но който търси, намира.
В каньона Сего в американския щат Юта са открити петроглифи. Те са разграничени на три групи и се отнасят към три разнообразни индиански култури. Изображенията в едната група са считани от някои откриватели за сходни на изображенията, издълбани върху Камъка на Слънцето – базалтов диск, върху който накратко е изобразена ацтекската космогония.
А на остров Антилопа, в средата на Голямото солено езеро в същия щат, са открити седем пещери. И това съответствува с друга (вероятно по-ранна) легенда за прародината на ацтеките – за Чикомосток, който се състои от седем пещери.
Разбира се, нищо от това не потвърждава, че Ацтлан се е намирал в Юта. Въпреки че самите ацтеки в своите номадски години може да са били там и даже да са живели известно време. Но научните доказателства рядко имат значение в идеологическата битка. А при нея ситуацията е такова, че тези, които през вчерашния ден са били незаконни мигранти без документи, през днешния ден се самоопределят като радикално население на Юта.
Макар че към момента не е ясно на какво съображение мексиканските археолози приписват откритото заравяне към културата Ацтатлан, то въпреки всичко съставлява огромен интерес. Остава да се надяваме, че обстоятелствата, а не легендите ще станат основа за крайните изводи на учените.
*Ацтатлан се счита за културна и комерсиална мрежа в Мезоамерика, разпростряла се от южната граница на Сонора до щата Колима и планинските региони. Има известно комплициране по отношение на това дали Ацтатлан съставлява митичния Ацтлан. " Ацтатлан " се употребява за научни проучвания на съответната просвета, а " Ацтлан " – като митичната татковина на ацтеките.
Според археолога Виктор Хоел Сантос Рамирес, координатор на избавителните работи, регионът съставлява натурален рид покрай устието на река Ел Куелите. В предиспански времена хората се заселили там, с цел да могат, от една страна, да живеят покрай реката и да употребяват нейните запаси, а от друга – да избегнат сезонни наводнения.
Част от повърхността на хълма била покрита с натрошени черупки, само че под този спонтанен „ под “ имало човешко заравяне. То несъмнено е извънредно.
Да стартираме с това, че археолозите са разкрили останките единствено на един човек – т.е. това не е гробище, не е място за постоянни погребения. В същото време в погребението са открити три фрагментирани керамични съда с много фина направа и лула за пушене. Съхранението на човешките остатъци е доста неприятно заради локалните климатични условия.
Масатлан е учреден от испанците през 1531 година, 10 години след рухването на Теночтитлан. Разкопки в града демонстрират, че тази околност е била обитаема още преди европейците. Редица открити погребения сочат, че локалните поданици на тези места са се придържали към един и същи обред: погребвали умрелите в огромни съдове.
Новооткритото заравяне мощно се откроява от локалната погребална традиция. Мексикански археолози допускат, че са разкрили гробница на представител на културата Ацтатлан*, човек от Ацтлан – митичната татковина на ацтеките.
Като цяло през днешния ден няма доказателства, че Ацтлан в миналото някъде е съществувал, с изключение на легенди. В научната общественост той се възприема като нещо приблизително сред Атлантида и Камелот, само че го търсят с неугасваща непримиримост, в това число и по политически съображения.
Учените са съгласни, че ацтеките са обикаляли Северна Америка дълго време, преди да основат Теночтитлан през 1325 година Приблизително към същото време се отнася възникването на легендата за Ацтлан. Митовете не съдържат точни инструкции къде е бил той. Знае се единствено, че той е бил на север от Теночтитлан.
Описанието също е много нищожно: дребен остров в езеро, населявано от чапли. Въз основа на тези нищожни маркери в края на XIX век мексиканските историци афишират, че Ацтлан се намира на Мекскалтитан, дребен остров в мангровите блата. Местните поданици (сега те са по-малко от две хиляди души) са разкрили известно количество предколумбова керамика, само че никой не е провеждал съществени археологически разкопки там. Съответно и това съмнение не е получило научно утвърждение.
Век по-късно въпросът за местоположението на прародината на ацтеките внезапно още веднъж става настоящ. Това се дължи на възходящия брой мексикански мигранти в Съединени американски щати. Не е напълно ясно на кого първи е пристигнала концепцията да се търсят в Съединени американски щати корените на културата на ацтеките. Но който търси, намира.
В каньона Сего в американския щат Юта са открити петроглифи. Те са разграничени на три групи и се отнасят към три разнообразни индиански култури. Изображенията в едната група са считани от някои откриватели за сходни на изображенията, издълбани върху Камъка на Слънцето – базалтов диск, върху който накратко е изобразена ацтекската космогония.
А на остров Антилопа, в средата на Голямото солено езеро в същия щат, са открити седем пещери. И това съответствува с друга (вероятно по-ранна) легенда за прародината на ацтеките – за Чикомосток, който се състои от седем пещери.
Разбира се, нищо от това не потвърждава, че Ацтлан се е намирал в Юта. Въпреки че самите ацтеки в своите номадски години може да са били там и даже да са живели известно време. Но научните доказателства рядко имат значение в идеологическата битка. А при нея ситуацията е такова, че тези, които през вчерашния ден са били незаконни мигранти без документи, през днешния ден се самоопределят като радикално население на Юта.
Макар че към момента не е ясно на какво съображение мексиканските археолози приписват откритото заравяне към културата Ацтатлан, то въпреки всичко съставлява огромен интерес. Остава да се надяваме, че обстоятелствата, а не легендите ще станат основа за крайните изводи на учените.
*Ацтатлан се счита за културна и комерсиална мрежа в Мезоамерика, разпростряла се от южната граница на Сонора до щата Колима и планинските региони. Има известно комплициране по отношение на това дали Ацтатлан съставлява митичния Ацтлан. " Ацтатлан " се употребява за научни проучвания на съответната просвета, а " Ацтлан " – като митичната татковина на ацтеките.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ