Ремонтират старчески дом “Св. Василий Велики” с 14 млн. лв., но хората остават – част от тях няма къде да отидат
Ремонтират старешки дом “Св. Василий Велики ” с 14 млн. лева, само че хората остават – част от тях няма къде да отидат
Висока и солидна, само че много поолющена постройка с забележими следи от течове. Така наподобява извън общинският дом за остарели хора “Свети Василий Велики ” в Пловдив. Вътре има още по-сериозни провали от влагата и напукани мазилки.
В кабинета на основната счетоводителка в тавана зее дупка,
под която за всеки случай е поставена кофа за събиране на водата. Стаите наподобяват обичайно, само че всички пространства са с визията от 80-те години, когато е строен домът – фоайето е с остарели дървени ламперии, подовете са с мозайки, надалеч от актуалните стандарти са и пространствата за
рехабилитация и кабинетите на лекарите и сестрите.
Нуждата от главен ремонт е повече от наложителна. И той следва – за реорганизация с към 14 млн. лева, обезпечени по Плана за възобновяване и резистентност, към този момент е определен реализатор. Преди дни бяха отворени офертите и за строителния контрол и се чака работата да стартира през пролетта.
Старческият дом “Свети Василий Велики ” е открит през 1983 година
и от този момент са правени единствено козметични промени. Сега се възнамерява цялостно саниране, ремонт на покрива, замяна на ВиК инсталацията, на облицовката, подовите настилки, създаване на нови рампи за инвалидни колички и доставка на ново съоръжение. Електрическата апаратура би трябвало да бъде подсилена, тъй като се възнамерява монтирането на нови мощни климатици, само че не по стаите, а по коридорите – възрастните хора не обичат да им духа.
Местата в дома са 192, само че в момента там живеят 160 души
“Напълно умишлено оставихме незаети места, тъй като има хора, които няма къде да отидат, до момента в който трае ремонтът. Основният ни корпус е със 7 етажа и при съществуването на свободни места ще има опция постоянно един от тях да е празен и по този начин да се работи поетапно ”, изяснява шефката на дома Нина Христова.
Сред жителите има и хора, които имат жилища
и могат да се пренесат там, до момента в който траят строителните действия. Но наблюденията на Христова сочат, че множеството избират да не напущат дома за дълго, измененията вършат възрастните хора несигурни и те всекидневно избират познатата среда. По разпоредбите
имат право до 4 месеца в годината да живеят извън старческия дом, без да губят местата си.
Иначе постройката е постоянна, без проблеми по структурата и с положително функционално систематизиране. Администрацията и зоната за медицински услуги са на партера.
Стаите за хората са по етажите нагоре и на всеки от тях има бокс с котлони
(в пространствата за спане е неразрешено потреблението на електроуреди поради риска някой да не помни да ги изключи и да избухне пожар), малка зала за пиянство на кафе и чай и огромна – за занимания по ползи, беседи и тържества и, несъмнено, наложителното гледане на сериали.
“Имаме група, която благодарение на наша трудотерапевтка сади цветя – първо в саксии,
а през пролетта ги придвижват в градината към дома. Повечето хора при нас обичат да слушат беседи и да им се описват книги. Преди доста четяха, имаме огромна библиотека, само че в този момент
предпочитат някой от персонала да прочете новите книги и да им ги опише
Добре, че имаме служителка с изключителна памет, тя непрестанно чете и след това разплита сюжета пред нашите момчета и девойки, ние по този начин ги назоваваме “, разказва заниманията на жителите Христова. Ежедневието на възрастните хора разнообразяват разнообразни визити – възпитаници идват да се видят с тях по празници, църковни хорове изнасят концерти,
имат си и непрекъснати донори, които се грижат нищо значимо да не им липсва.
„ В последната седмица на февруари пристигнаха доста деца от градини и учебни заведения, донесоха им мартеници и се получиха благи тържества. Чакаме децата отново и знаем, че не ни не помнят “, споделя още шефката на „ Свети Василий Велики “.
Задължително всеки месец има празненство за рождените дни на всички, празнуващи тогава.
Тези мероприятия няма да пресечен, до момента в който трае ремонтът, а през септември се чака ваучър за 101-вия рожден ден на най-възрастния човек в дома – 100-годишната Ия Герчева. Преди броени месеци, с цел да отбележат вековния празник, в дома проведоха огромно тържество, на което пристигнаха децата, внуците и правнуците на дамата.
„ Не се усещам на 100. Усещането не е по-различно,
на никое място няма график на каква възраст по какъв начин да се чувстваш “, описа тогава тя пред „ 24 часа “. Сега не прави проекти за 101-вия рожден ден. „ Не зависи от мен, Господ знае “, усмихва се тя и сочи с ръка нагоре от кого зависи дали ще доживее 101.
Малко е закъсала със здравето, паднала една нощ на път за тоалетната,
след това и изкарала пневмония и сега не може да става от леглото без непозната помощ, само че не счита да се предава.
„ Искам да танцувам “, майтапи се тя и като първа стъпка към тази двигателна интензивност
стои по час и половина дневно седнала, не желае да се залежава. И намира способи да поддържа мозъка си във форма и да се осведоми за всичко протичащото се у нас и по света. „ Малко съм зле със зрението, само че още чета. Взимам един вестник към 5 часа следобяд и до 1 през нощта, до момента в който не го изкълва целия, не лягам. Чета и книги, само че вестници – наложително, всеки ден “, споделя Ия Герчева.
Тя е от 18 години в дома по собствен избор
– не желала да живее с нито една от двете си дъщери, тъй като те упорствали да я водят на всички места със себе си – по почивки, в чужбина и т. н., а тя не желала да пътува толкоз доста, а и съзнавала, че е по-добре младите да са сами.
„ Спомням си какъв брой хубаво ни беше с мъжа ми да сме си двамата,
когато дъщерите пораснаха и се отделиха. Затова взех решение да дойда в дома. Първата седмица децата идваха всеки ден и споделяха: „ Ако не ти е добре тук, ела си при нас. И в този момент постоянно идват да ме виждат “, изяснява Ия и се хвали с шкафчето до леглото си, цялостно с всевъзможни лакомства, последните от които донесла внучката.
Сега не слиза до фоайето, само че по здрач – след следобедния сън и сериалите,
там постоянно е цялостно, мъже и дами се събират и обменят всевъзможни мисли. И доста се надяват ремонтът да стартира и да завърши бързо, с цел да им е още по-комфортно – и в стаите им, и в пространствата за раздумка.
Висока и солидна, само че много поолющена постройка с забележими следи от течове. Така наподобява извън общинският дом за остарели хора “Свети Василий Велики ” в Пловдив. Вътре има още по-сериозни провали от влагата и напукани мазилки.
В кабинета на основната счетоводителка в тавана зее дупка,
под която за всеки случай е поставена кофа за събиране на водата. Стаите наподобяват обичайно, само че всички пространства са с визията от 80-те години, когато е строен домът – фоайето е с остарели дървени ламперии, подовете са с мозайки, надалеч от актуалните стандарти са и пространствата за
рехабилитация и кабинетите на лекарите и сестрите.
Нуждата от главен ремонт е повече от наложителна. И той следва – за реорганизация с към 14 млн. лева, обезпечени по Плана за възобновяване и резистентност, към този момент е определен реализатор. Преди дни бяха отворени офертите и за строителния контрол и се чака работата да стартира през пролетта.
Старческият дом “Свети Василий Велики ” е открит през 1983 година
и от този момент са правени единствено козметични промени. Сега се възнамерява цялостно саниране, ремонт на покрива, замяна на ВиК инсталацията, на облицовката, подовите настилки, създаване на нови рампи за инвалидни колички и доставка на ново съоръжение. Електрическата апаратура би трябвало да бъде подсилена, тъй като се възнамерява монтирането на нови мощни климатици, само че не по стаите, а по коридорите – възрастните хора не обичат да им духа.
Местата в дома са 192, само че в момента там живеят 160 души
“Напълно умишлено оставихме незаети места, тъй като има хора, които няма къде да отидат, до момента в който трае ремонтът. Основният ни корпус е със 7 етажа и при съществуването на свободни места ще има опция постоянно един от тях да е празен и по този начин да се работи поетапно ”, изяснява шефката на дома Нина Христова.
Сред жителите има и хора, които имат жилища
и могат да се пренесат там, до момента в който траят строителните действия. Но наблюденията на Христова сочат, че множеството избират да не напущат дома за дълго, измененията вършат възрастните хора несигурни и те всекидневно избират познатата среда. По разпоредбите
имат право до 4 месеца в годината да живеят извън старческия дом, без да губят местата си.
Иначе постройката е постоянна, без проблеми по структурата и с положително функционално систематизиране. Администрацията и зоната за медицински услуги са на партера.
Стаите за хората са по етажите нагоре и на всеки от тях има бокс с котлони
(в пространствата за спане е неразрешено потреблението на електроуреди поради риска някой да не помни да ги изключи и да избухне пожар), малка зала за пиянство на кафе и чай и огромна – за занимания по ползи, беседи и тържества и, несъмнено, наложителното гледане на сериали.
“Имаме група, която благодарение на наша трудотерапевтка сади цветя – първо в саксии,
а през пролетта ги придвижват в градината към дома. Повечето хора при нас обичат да слушат беседи и да им се описват книги. Преди доста четяха, имаме огромна библиотека, само че в този момент
предпочитат някой от персонала да прочете новите книги и да им ги опише
Добре, че имаме служителка с изключителна памет, тя непрестанно чете и след това разплита сюжета пред нашите момчета и девойки, ние по този начин ги назоваваме “, разказва заниманията на жителите Христова. Ежедневието на възрастните хора разнообразяват разнообразни визити – възпитаници идват да се видят с тях по празници, църковни хорове изнасят концерти,
имат си и непрекъснати донори, които се грижат нищо значимо да не им липсва.
„ В последната седмица на февруари пристигнаха доста деца от градини и учебни заведения, донесоха им мартеници и се получиха благи тържества. Чакаме децата отново и знаем, че не ни не помнят “, споделя още шефката на „ Свети Василий Велики “.
Задължително всеки месец има празненство за рождените дни на всички, празнуващи тогава.
Тези мероприятия няма да пресечен, до момента в който трае ремонтът, а през септември се чака ваучър за 101-вия рожден ден на най-възрастния човек в дома – 100-годишната Ия Герчева. Преди броени месеци, с цел да отбележат вековния празник, в дома проведоха огромно тържество, на което пристигнаха децата, внуците и правнуците на дамата.
„ Не се усещам на 100. Усещането не е по-различно,
на никое място няма график на каква възраст по какъв начин да се чувстваш “, описа тогава тя пред „ 24 часа “. Сега не прави проекти за 101-вия рожден ден. „ Не зависи от мен, Господ знае “, усмихва се тя и сочи с ръка нагоре от кого зависи дали ще доживее 101.
Малко е закъсала със здравето, паднала една нощ на път за тоалетната,
след това и изкарала пневмония и сега не може да става от леглото без непозната помощ, само че не счита да се предава.
„ Искам да танцувам “, майтапи се тя и като първа стъпка към тази двигателна интензивност
стои по час и половина дневно седнала, не желае да се залежава. И намира способи да поддържа мозъка си във форма и да се осведоми за всичко протичащото се у нас и по света. „ Малко съм зле със зрението, само че още чета. Взимам един вестник към 5 часа следобяд и до 1 през нощта, до момента в който не го изкълва целия, не лягам. Чета и книги, само че вестници – наложително, всеки ден “, споделя Ия Герчева.
Тя е от 18 години в дома по собствен избор
– не желала да живее с нито една от двете си дъщери, тъй като те упорствали да я водят на всички места със себе си – по почивки, в чужбина и т. н., а тя не желала да пътува толкоз доста, а и съзнавала, че е по-добре младите да са сами.
„ Спомням си какъв брой хубаво ни беше с мъжа ми да сме си двамата,
когато дъщерите пораснаха и се отделиха. Затова взех решение да дойда в дома. Първата седмица децата идваха всеки ден и споделяха: „ Ако не ти е добре тук, ела си при нас. И в този момент постоянно идват да ме виждат “, изяснява Ия и се хвали с шкафчето до леглото си, цялостно с всевъзможни лакомства, последните от които донесла внучката.
Сега не слиза до фоайето, само че по здрач – след следобедния сън и сериалите,
там постоянно е цялостно, мъже и дами се събират и обменят всевъзможни мисли. И доста се надяват ремонтът да стартира и да завърши бързо, с цел да им е още по-комфортно – и в стаите им, и в пространствата за раздумка.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ