Ремонт в пловдивска болница може да заличи стенопис - част от културното наследство на града
Ремонт в пловдивска болница е на път да заличи стенна живопис, който е част от културното завещание на града. За идното посягане алармира някогашен чиновник на здравното заведение. След интервенция на екипа на Българска национална телевизия -Пловдив фреската е избавена. Това обаче е следващ случай, в който с лека ръка си взема решение ориста на произведение на монументалното изкуство.
Стенописът е в помещение на многопрофилната болница в Пловдив, което се трансформира в Спешно поделение. Екипът ни не беше позволен в заключената постройка, само че през прозорците ясно се вижда, че фреска има. Експерти разпознаха в подписа на творбата работа на проф. Емил Николов. Той описа, че през 80-те години стенописът е утвърден от комисия към съюза на художниците, в която взели участие Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Бояджиев и Иван Кирков.
Проф. Емил Николов: " Комисията от най-хубави огромните художници на Пловдив гледаха го и го одобриха... Разбира се, че би трябвало да бъде непокътнато. Аз не виждам рисунка, дето се споделя, да попречи на нещо, може единствено да помогне. Няма земетресение, няма наводняване, не е отнесено от бомба, защо става дума. Малки вандалщини може да се извърши, в случай че би трябвало да го махат. Това е запазване на културното завещание, и авторско право и така нататък "
Реконструкцията на помещението е предоставена от здравното министерство на софийско архитектурно бюро посредством социална поръчка. Пред Българска национална телевизия проектантите обясниха, че при визитата им в някогашната трапезария, художественото произведение е било закрито от мебели и никой не ги е предизвестил за съществуването му. И заявиха, че при предпочитание от страна на болничното заведение и министерството могат да предложат решения за неговото експониране. Остава обаче казусът, че статутът на монументалните творби не е законово организиран и сега нито едно от тях не може да се смята за предпазено.
" Според мен, всяка една община, на чиято територия са тези творби, би трябвало да предприеме някакви дейности, най-малкото по тяхното търсене, разказване, систематизиране, да не приказвам към този момент за предпазване ", сподели доцент Елена Кантарева-Дечева – художник-реставратор.
Че запазването на културното завещание би трябвало да бъде приоритет за страната, свидетелства и казусът с заличавания стенна живопис на Йоан Левиев в Дома на културата в Пловдив.
" Стената просто я нямаше, те бяха изкъртили стената с фреската и изхвърлили. Фреската трябваше да бъде възобновена. Така даде обещание кметът. После откри по-евтин вид - закачиха плана, което няма нищо общо с... Какво да кажа? Простотия! ", сподели Рафаел Левиев – наследник на художника Йоан Левиев.
От Министерството на здравеопазването обявиха за Българска национална телевизия, че ще се срещнат детайлно със случая и прецизираха, че планът е бил координиран с представител на болничното заведение в Пловдив. Дали той е одобрил заданието, предвиждащо изтриване на фреската, е въпрос, на който чакаме отговор от лечебното заведение.
екип на БНТ-Пловдив
Стенописът е в помещение на многопрофилната болница в Пловдив, което се трансформира в Спешно поделение. Екипът ни не беше позволен в заключената постройка, само че през прозорците ясно се вижда, че фреска има. Експерти разпознаха в подписа на творбата работа на проф. Емил Николов. Той описа, че през 80-те години стенописът е утвърден от комисия към съюза на художниците, в която взели участие Георги Божилов – Слона, Димитър Киров, Йоан Левиев, Георги Бояджиев и Иван Кирков.
Проф. Емил Николов: " Комисията от най-хубави огромните художници на Пловдив гледаха го и го одобриха... Разбира се, че би трябвало да бъде непокътнато. Аз не виждам рисунка, дето се споделя, да попречи на нещо, може единствено да помогне. Няма земетресение, няма наводняване, не е отнесено от бомба, защо става дума. Малки вандалщини може да се извърши, в случай че би трябвало да го махат. Това е запазване на културното завещание, и авторско право и така нататък "
Реконструкцията на помещението е предоставена от здравното министерство на софийско архитектурно бюро посредством социална поръчка. Пред Българска национална телевизия проектантите обясниха, че при визитата им в някогашната трапезария, художественото произведение е било закрито от мебели и никой не ги е предизвестил за съществуването му. И заявиха, че при предпочитание от страна на болничното заведение и министерството могат да предложат решения за неговото експониране. Остава обаче казусът, че статутът на монументалните творби не е законово организиран и сега нито едно от тях не може да се смята за предпазено.
" Според мен, всяка една община, на чиято територия са тези творби, би трябвало да предприеме някакви дейности, най-малкото по тяхното търсене, разказване, систематизиране, да не приказвам към този момент за предпазване ", сподели доцент Елена Кантарева-Дечева – художник-реставратор.
Че запазването на културното завещание би трябвало да бъде приоритет за страната, свидетелства и казусът с заличавания стенна живопис на Йоан Левиев в Дома на културата в Пловдив.
" Стената просто я нямаше, те бяха изкъртили стената с фреската и изхвърлили. Фреската трябваше да бъде възобновена. Така даде обещание кметът. После откри по-евтин вид - закачиха плана, което няма нищо общо с... Какво да кажа? Простотия! ", сподели Рафаел Левиев – наследник на художника Йоан Левиев.
От Министерството на здравеопазването обявиха за Българска национална телевизия, че ще се срещнат детайлно със случая и прецизираха, че планът е бил координиран с представител на болничното заведение в Пловдив. Дали той е одобрил заданието, предвиждащо изтриване на фреската, е въпрос, на който чакаме отговор от лечебното заведение.
екип на БНТ-Пловдив
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ