REM сънят може да определя какви спомени ще запазим: дали

REM сънят може да дефинира какви мемоари ще запазим: дали те ще са по-фокусирани върху детайлите, или пък върху по-общите усещания.
 
Учени от Политехническия университет в Хонконг са помолили 32-ма млади доброволци да научат 96 двойки дума–картина, до момента в който мозъчната им интензивност се наблюдава с ЕЕГ.

След положение на сън и още един тест на идната заран, анализът на мозъчните модели посочил, че интензивността, обвързвана с съответни изображения, отслабва, до момента в който сигналите за по-общи категории остават постоянни.

" Чрез потреблението на ЕЕГ успяхме да проследим по какъв начин мозъчната интензивност, обвързвана със спомените, се трансформира от преди до след съня, “ изяснява един от създателите на проучването - Дзин Лю.

Тя прибавя, че даже когато участниците си спомняли едни и същи неща, мозъчните модели зад тези мемоари били разнообразни, написа " Лайв Сайънс ".

Колкото повече време участниците прекарвали в REM сън, толкоз по-силно била изразена наклонността към опазване на общите, а не на детайлните мемоари. Това подсказва, че REM сънят може да подкрепя консолидираното на нови познания с към този момент съществуващи, до момента в който дълбокият сън с мудни талази резервира по-точните елементи.

Според проф. Джордж Драгой от Yale University, който не е взел участие в проучването, резултатите сочат към „ допълваща се роля на REM и бавновълновия сън при разнообразни типове памет “. Той акцентира, че положителният сън е основен за когнитивното здраве и че „ по-дългите интервали на REM сън могат да насърчат типа промяна на паметта, който това изследване акцентира “.

Лю прецизира, че резултатите демонстрират асоциации, а не причинно-следствени връзки, и че бъдещи проучвания с по-прецизни способи може да изяснят съответните мозъчни вериги, виновни за този резултат.