ВМРО внесе предложения за ограничаване на липсата на контрол при религиите
Религиозен радикализъм и реализиране на терористични актове, учредени на него, съществуване на индикации за политизация на вероизповеданията и на почнал развой на дезинтеграция на набожен принцип на обособени религиозни общности в страната, както и разпространяването на религиозни доктрини за смяна на държавното устройство, светския темперамент и закони на страната ни - това са аргументите, заради които водачът на Вътрешна македонска революционна организация, вицепремиер и министър на защитата Красимир Каракачанов публично предлага промени в Закона за вероизповеданията. Каракачанов разгласи посредством персоналния си профил във Фейсбук, че публично внася предложенията си в Народното събрание.
" Наблюдаваните рискови феномени, които са изброени в претекстовете на измененията, както и разпространяването на религиозни доктрини за смяна на държавното устройство, светския темперамент и закони на страната ни са действителна заплаха на националната сигурност ", аргументира се Каракачанов за предлагането.
В самото предложение се вкарва понятието " набожен радикализъм " , като с изключение на всичко друго в него влиза следното състояние - потребление на религията за политически цели. Заради това законопроектът предлага ограничаване за присъединяване в управителни органи на религиозните общности и институции на лица, които вземат участие в управлението на политическа партия, възбрана за финансиране на вероизповеданията от трети страни и въвеждане на правила за реализиране на просветителни действия, осъществявани в съответните религиозни общности . Предвидено е политическа партия, която директно или посредством други организации употребява религията в своя изгода или ръководи религиозна общественост, съответната партия да се разпусне.
Финансиране
Конкретно Каракачанов предлага да се уреди категорично, че правото да се откриват и поддържат връзки в България и в чужбина с лица и общности по религиозни въпроси, като част от правото на изповедание, може да се реализира единствено с лица и общности, които не упражняват или не популяризират набожен радикализъм и не са обвързани или финансирани от политически партии . Същото ограничаване се предлага и за религиозните общности и институции. Ако някой одобри финансиране от източник, който не е позволен по закона, следва санкция от 5 000 до 10 000 лв. – за физическо лице или се постанова имуществена глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическо лице, а дарението се конфискува от страната. При наново нарушаване - санкцията е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената глоба е в размер от 20 000 до 40 000 лв..
Според предлагането промени, изповедание може да финансира активността си единствено от източници на приходи в Република България, а просветителните им действия и със средства от европейски фондове и стратегии . Следва да бъде показан и доклад за всяка година, който да бъде удостоверен от самостоятелен финансов инспектор. Като превантивна мярка против финансиране от източници, които биха могли да употребяват изповедание в България за непозволени цели, се предлага за всяко получено подаяние или завещание от българско юридическо лице или с източник в чужбина да се уведомяват Дирекция " Вероизповедания " и Сметната палата.
Иска се и нарастване на наказванията, в случай че някой реализира нелегално активност от името на законно изповедание. Глобата става от 500 до 1000 лв., откакто в този момент е от 100 до 300 лв., а при наново нарушаване - от 1000 до 2000 лв..
Образованието в религията
Фундаментално в това отношение е желанието на Вътрешна македонска революционна организация за анулация на алинея 7, член 33 от Закона за вероизповеданията. Съгласно нея висши духовни учебни заведения се откриват по предложение на управленията на записаните вероизповедания с позволение на Министерския съвет. Вътрешна македонска революционна организация обаче упорства за изтриване на опцията учебно заведение за придобиване на висше духовно обучение, отвън висше учебно заведение, основано по реда на специфичен закон - Закона за висшето обучение. По отношение на заварените висши духовни учебни заведения, в параграф 30, алинея 2 от плана се планува в период до 3 години от влизането на смяната в действие, техните управления да подхващат дейности за акредитация по реда на Закона за висшето обучение. В случай че съответното висше духовно учебно заведение не желае в този период да съобщи предпочитание за присъединяване в акредитация или не взе участие в такава, по предложение на шефа на Дирекция „ Вероизповедания “ Министерския съвет следва да вземе решение за закриването му.
Отделно, за религиозните общности и институции се вменява обвързване да не основават, да не популяризират и да не употребяват литература, която проповядва набожен радикализъм или хрумвания, които опълчват българските жители на религиозна основа . Ако има нарушавания в това отношение, е планувано запечатване на пространства или места за свещенодействие или ритуали на съответното вероизповедание; експулсиране на непознати проповедници, емисари и други духовни лица, които са нарушили този закон; прекъсване на издателската активност за избран интервал от време или преустановяване на същата без право да бъде възобновена.
Съгласно предложенията за законови промени, когато български жител е придобил религиозното си обучение в чужбина, той може да прави богослужебна активност в България единствено откакто образованието му в чужбина или дипломата му от чужбина бъдат приети при изискванията и по реда на съответния специфичен закон в областта на образованието – Закона за предучилищното и учебното обучение, респ. Закона за висшето обучение.
Други ограничавания
Интересно предложение за смяна има в член 12 от Закона за вероизповеданията. Забранява се осъществяването на обществени религиозни обреди в постройка или нейно помещение, които не са предопределени за осъществяване на религиозна активност . Изрично се показва, че религиозните общности и религиозните институции показват до края на февруари всяка година на Дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет лист на обредните, молитвените и богослужебните домове, предопределени за осъществяване на техните обществени религиозни обреди. В това отношение следва да се заявява и присъединяване в религиозни ритуали на чужденци , когато те ги управляват.
Каракачанов предлага и ограничаване при регистрациите на религиозни общности като юридически лица според българския закон. Една общественост да може да се записва единствено при присъединяване в нея на най-малко 300 души, желае военният министър. Нейни ръководители могат да бъдат единствено пълнолетни български жители .
" Наблюдаваните рискови феномени, които са изброени в претекстовете на измененията, както и разпространяването на религиозни доктрини за смяна на държавното устройство, светския темперамент и закони на страната ни са действителна заплаха на националната сигурност ", аргументира се Каракачанов за предлагането.
В самото предложение се вкарва понятието " набожен радикализъм " , като с изключение на всичко друго в него влиза следното състояние - потребление на религията за политически цели. Заради това законопроектът предлага ограничаване за присъединяване в управителни органи на религиозните общности и институции на лица, които вземат участие в управлението на политическа партия, възбрана за финансиране на вероизповеданията от трети страни и въвеждане на правила за реализиране на просветителни действия, осъществявани в съответните религиозни общности . Предвидено е политическа партия, която директно или посредством други организации употребява религията в своя изгода или ръководи религиозна общественост, съответната партия да се разпусне.
Финансиране
Конкретно Каракачанов предлага да се уреди категорично, че правото да се откриват и поддържат връзки в България и в чужбина с лица и общности по религиозни въпроси, като част от правото на изповедание, може да се реализира единствено с лица и общности, които не упражняват или не популяризират набожен радикализъм и не са обвързани или финансирани от политически партии . Същото ограничаване се предлага и за религиозните общности и институции. Ако някой одобри финансиране от източник, който не е позволен по закона, следва санкция от 5 000 до 10 000 лв. – за физическо лице или се постанова имуществена глоба в размер от 10 000 до 20 000 лв. – за юридическо лице, а дарението се конфискува от страната. При наново нарушаване - санкцията е от 10 000 до 20 000 лв., а имуществената глоба е в размер от 20 000 до 40 000 лв..
Според предлагането промени, изповедание може да финансира активността си единствено от източници на приходи в Република България, а просветителните им действия и със средства от европейски фондове и стратегии . Следва да бъде показан и доклад за всяка година, който да бъде удостоверен от самостоятелен финансов инспектор. Като превантивна мярка против финансиране от източници, които биха могли да употребяват изповедание в България за непозволени цели, се предлага за всяко получено подаяние или завещание от българско юридическо лице или с източник в чужбина да се уведомяват Дирекция " Вероизповедания " и Сметната палата.
Иска се и нарастване на наказванията, в случай че някой реализира нелегално активност от името на законно изповедание. Глобата става от 500 до 1000 лв., откакто в този момент е от 100 до 300 лв., а при наново нарушаване - от 1000 до 2000 лв..
Образованието в религията
Фундаментално в това отношение е желанието на Вътрешна македонска революционна организация за анулация на алинея 7, член 33 от Закона за вероизповеданията. Съгласно нея висши духовни учебни заведения се откриват по предложение на управленията на записаните вероизповедания с позволение на Министерския съвет. Вътрешна македонска революционна организация обаче упорства за изтриване на опцията учебно заведение за придобиване на висше духовно обучение, отвън висше учебно заведение, основано по реда на специфичен закон - Закона за висшето обучение. По отношение на заварените висши духовни учебни заведения, в параграф 30, алинея 2 от плана се планува в период до 3 години от влизането на смяната в действие, техните управления да подхващат дейности за акредитация по реда на Закона за висшето обучение. В случай че съответното висше духовно учебно заведение не желае в този период да съобщи предпочитание за присъединяване в акредитация или не взе участие в такава, по предложение на шефа на Дирекция „ Вероизповедания “ Министерския съвет следва да вземе решение за закриването му.
Отделно, за религиозните общности и институции се вменява обвързване да не основават, да не популяризират и да не употребяват литература, която проповядва набожен радикализъм или хрумвания, които опълчват българските жители на религиозна основа . Ако има нарушавания в това отношение, е планувано запечатване на пространства или места за свещенодействие или ритуали на съответното вероизповедание; експулсиране на непознати проповедници, емисари и други духовни лица, които са нарушили този закон; прекъсване на издателската активност за избран интервал от време или преустановяване на същата без право да бъде възобновена.
Съгласно предложенията за законови промени, когато български жител е придобил религиозното си обучение в чужбина, той може да прави богослужебна активност в България единствено откакто образованието му в чужбина или дипломата му от чужбина бъдат приети при изискванията и по реда на съответния специфичен закон в областта на образованието – Закона за предучилищното и учебното обучение, респ. Закона за висшето обучение.
Други ограничавания
Интересно предложение за смяна има в член 12 от Закона за вероизповеданията. Забранява се осъществяването на обществени религиозни обреди в постройка или нейно помещение, които не са предопределени за осъществяване на религиозна активност . Изрично се показва, че религиозните общности и религиозните институции показват до края на февруари всяка година на Дирекция " Вероизповедания " на Министерския съвет лист на обредните, молитвените и богослужебните домове, предопределени за осъществяване на техните обществени религиозни обреди. В това отношение следва да се заявява и присъединяване в религиозни ритуали на чужденци , когато те ги управляват.
Каракачанов предлага и ограничаване при регистрациите на религиозни общности като юридически лица според българския закон. Една общественост да може да се записва единствено при присъединяване в нея на най-малко 300 души, желае военният министър. Нейни ръководители могат да бъдат единствено пълнолетни български жители .
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ