Ректорите на 33 от 38-те държавни висши училища в България

...
Ректорите на 33 от 38-те държавни висши училища в България
Коментари Харесай

Бонусите на ректорите: от 16 до 36 хил. лева. Има ли значение рейтингът на университите - Разследване

Ректорите на 33 от 38-те държавни висши учебни заведения в България са получили сред 16 320 и 36 000 лв. в допълнение годишно заплащане през 2022 година. Един-единствен ректор е взел под 27 хиляди: на Висшето строително учебно заведение „ Любен Каравелов “ в София. Всички останали са „ отличници “, демонстрира информация, получена от OFFNews от Министерството на образованието и науката по Закона за достъп до социална информация.

Отличници, тъй като оценките на 32-мата се поместват в границите на едвам 47 стотни. Те са получили оценки между оптималната 4,00 и 3,53. Единствено ректорът на ВСУ „ Любен Каравелов “ има под 3 – 2,86.

Попитахме по какъв начин са били оценени ректорите от МОН (по разпоредба оценката дава министърът на образованието, с който ректорите подписват контракт за управление) в подтекста на оповестените по-рано през годината резултати от, която се изготвя по поръчка на същото МОН.

Има ли нещо общо сред двете?

Оказа се, че мъчно може да се открие връзка сред положителните резултати на даден университет и положителното финансово стимулиране на ръководителя му и противоположното. Независимо дали някой е на дъното или на върха по даден индикатор, ректорите без един са били оценени почти по идентичен метод, демонстрира справката на МОН.

Ето по какъв начин наподобява тя:
Висше учебно заведение Оценка Годишно доп. възн. Месечно доп. възн. 1. Русенски университет " Ангел Кънчев " 4,00 36 000 лева. 3 000 лева. 2. Технически университет - Варна 4,00 36 000 лева. 3 000 лева. 3. Аграрен университет - Пловдив 3,99 35 820 лева. 2 985 лева. 4. Стопанска академия " Димитър А. Ценов " - Свищов 3,99 35 820 лева. 2 985 лева. 5. Медицински университет - Пловдив 3,98 35 640 лева. 2 970 лева. 6. Национална спортна академия " Васил Левски " 3,98 35 640 лева. 2 970 лева. 7. Химикотехнологичен и металургичен университет - София 3,98 35 640 лева. 2 970 лева. 8. Икономически университет - Варна 3,97 35 460 лева. 2 955 лева. 9. НАТФИЗ " Кръстьо Сарафов " - София 3,97 35 460 лева.
2 955 лева
10. Медицински университет - София 3,96 35 280 лева. 2 940 лева. 11. Национална музикална академия " Проф. Панчо Владигеров " - София 3,96 35 280 лева. 2 940 лева. 12. Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство " Проф. Асен Диамандиев " - Пловдив 3,95 35 100 лева. 2 925 лева. 13. Висше учебно заведение по телекомуникации и пощи - София 3,95 35 100 лева. 2 925 лева. 14. Пловдивски университет " Паисий Хилендарски " 3,95 35 100 лева. 2 925 лева. 15. УНСС - София 3,95 35 100 лева. 2 925 лева. 16. Медицински университет " Проф. доктор Параскев Стоянов " - Варна 3,91 34 380 лева. 2 865 лева. 17. Шуменски университет " Еп. Константин Преславски " 3,91 34 380 лева. 2 865 лева. 18. Висше транспортно учебно заведение " Тодор Каблешков " - София 3,90 34 200 лева. 2 850 лева. 19. Тракийски университет - Стара Загора 3,90 34 200 лева. 2 850 лева. 20. Университет по архитектура, строителство и геодезия - София 3,89 34 020 лева. 2 835 лева. 21. Национална художествена академия - София 3,86 33 480 лева. 2 790 лева. 22. Университет по библиотекознание и осведомителни технологии - София 3,85 33 300 лева. 2 775 лева. 23. Технически университет - Габрово 3,84 33 120 лева. 2 760 лева. 24. Минно-геоложки университет " Св. Иван Рилски " - София 3,77 31 860 лева. 2 655 лева. 25. Софийски университет " Св. Климент Охридски " 3,73 31 140 лева. 2 595 лева. 26. Лесотехнически университет - София 3,72 30 960 лева. 2 580 лева. 27. Университет по хранителни технологии - Пловдив 3,70 30 600 лева. 2 550 лева. 28. Великотърновски университет " Св. Св. Кирил и Методий " 3,59 28 620 лева. 2 385 лева. 29. Югозападен университет " Неофит Рилски " - Благоевград 3,58 28 440 лева. 2 370 лева. 30. Медицински университет - Плевен 3,57 28 260 лева. 2 355 лева. 31. Технически университет - София 3,54 27 720 лева. 2 310 лева. 32. Университет " Проф. доктор Асен Златаров " - Бургас 3,53 27 540 лева. 2 295 лева. 33. Висше строително учебно заведение " Любен Каравелов " - София 2,86 16 320 лева. 1 360 лева. Невключените държавни висши учебни заведения от общо 38-те у нас са военните: Академия на Министерството на вътрешните работи - София; Висше военновъздушно учебно заведение " Георги Бенковски " - Долна Митрополия; Висше военноморско учебно заведение " Никола Йонков Вапцаров " – Варна; Военна академия " Георги Стойков Раковски " – София и Национален боен университет " Васил Левски " - Велико Търново.
Как се дефинира ректорската заплата

Механизмът е заложен в Наредба 23 на министъра на образованието от август 2020 година и включва главно и в допълнение заплащане. Наредбата вкарва условието ректорите да подписват с министъра на образованието контракти за ръководство, които включват съответните цели и задания.

Основното заплащане зависи от асистентската заплата в съответното висше учебно заведение (ВУ). През първата година от сключването на контракта през първия мандат на ректора то е равно на 300% от междинната съществена асистентска заплата във ВУ с над 5 млн. лв. доходи от образование на задгранични студенти през миналата година и 250% за всички останали.

Основната заплата за втората и идващите години след подписване на контракта за ръководство с министъра през първия мандат и за ректорите през втория пореден мандат е 175% от междинната асистентска заплата във ВУ с над 5 млн. лв. доходи от образование на непознати студенти, и 125% за останалите.

Годишният размер на спомагателното заплащане се дефинира въз основа на степента на осъществяване на заложените в контракта за ръководство междинни целеви стойности за осъществяване на политиката за развиване на висшето учебно заведение през миналата година. Оценките са от 1 до 4. При оценка 1 ректорът няма право на бонус. Оценка 2 е равна на 6000 лв. годишно, 3 - на 18 хиляди, 4 - на 36 хиляди Всяка стотна прибавя съответната сума. Ако тя е сред оценки 1 и 2, носи 60 лева; сред 2 и 3 - 120 лева; сред 3 и 4 - 180 лева

Оценка 1 значи ниско осъществяване на поставените задания, т.е. от 0% до 10% реализирана междинна целева стойност; оценка 2 – приблизително осъществяване (11%–50%); оценка 3 – високо осъществяване (51%–90%); оценка 4 – доста високо осъществяване (91%–100%).

Показателите, които не са количествено измерими, се правят оценка с оценка от 1 до 4 според от подхванатите дейности за реализиране на индикатора.

До три работни дни след приключване на съответната година от подписване на договорите за ръководство ректорът е задължен да показа на министъра годишен доклад. До 10 дни по-късно министърът дефинира годишната му оценка. Ректорът има право на стимулирано несъгласие.

Допълнителното заплащане се изплаща от началото на втората година след подписване на контракта за ръководство – за ректорите в първи мандат; от началото на първата година след подписване на контракта за ръководство – за ректорите във втори пореден мандат.

Годишното в допълнение заплащане се изплаща на части през всеки месец в размер на 1/12 от общия.

Какво демонстрира

Данните в нея разрешават съпоставения по десетки индикатори. Няма едно ВУ, което да е най-хубавото във всеки от тях, само че разликата сред първите и последните по индикаторите е очевидна, не се мери просто с една или две стотни. Например по аршин " Програмна акредитация " УНСС е №1 с направление " Икономика " (9.9), а Колежът по туризъм в Благоевград е финален с акредитационната си оценка 5.09 за направление " Администрация и ръководство ".

По различен индикатор - " Безработица измежду приключилите " - най-високо поставеният държавен е Лесотехническият университет (0% за " Туризъм " ), а последният е Шуменският с направление " Обществени връзки и осведомителни науки " - 7.39%.

По специалността си работят 100% от приключилите " Военно дело " във Висшето военноморско учебно заведение " Никола Йонков Вапцаров " във Варна (№1 по този показател) и едвам 16.42% от приключилите " Туризъм " в Икономическия университет във Варна (на последно място по този показател).

Системата демонстрира още чии дипломи обезпечават най-високите заплати, къде приключват мениджърите, къде са съсредоточени задграничните студенти и още, и още.



Рейтинговата система включва всички 52 висши учебни заведения у нас, а освен държавните, само че и по този начин не е мъчно да се отсеят положителните от останалите. За разлика от нея, при ректорските оценки сходно разграничаване сред отлични, положителни и изоставащи е много трудно да се направи.


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР