Ще зависят ли трансплантациите в чужбина от шефа на Правителствена болница и през 2019 г.?
Ректорът на Софийския университет предлага шефът на някогашната Правителствена болница (сега " Лозенец " ) проф. доктор Любомир Спасов за народен съветник по трансплантология и през 2019 година. Докладът на проф. Анастас Герджиков е включен в дневния ред на предстоящото съвещание на Академичния съвет. Ако съветът го утвърди, последната дума ще има министърът на опазването на здравето - финансистът Кирил Ананиев.
В отчета ректорът показва и претекстовете си:
" Професор доктор Спасов сполучливо е осъществил извънредно значими достижения в региона на чернодробната трансплантология, като е направил:
- първата трансплантация на черен дроб в България;
- първата чернодробна трансплантация от жив донор в България;
- първата чернодробна трансплантация на дете;
- първата сполучлива чернодробна трансплантация от трупен донор;
- първата " split liver " трансплантация.
Други изключителни постижения и нововъведения на проф. доктор Спасов в развиването на здравната просвета и по-конкретно в региона на кардиохирургията са:
- първата интервенция в България с напълно имплатируемо изкуствено сърце;
- проф. Спасов за първи път в България сполучливо е осъществил аортно-коронарен байпас на " биещо сърце " ;
- за първи път в България е направил видеоасистирана митрална клапна реорганизация и замяна на сърдечна клапа през 10 см отвор на гръдния панер.
Изключителният принос, новаторството и неповторимите за Република България постижения на проф. Спасов в развиването на здравната просвета и по-конкретно в региона на трансплантирането на органи са съображение да създадем предложение на Министъра на опазването на здравето за народен съветник по трансплантология за бъде включен проф. доктор Любомир Спасов, шеф на Университетска болница " Лозенец " и декан на Медицинския факултет при Софийския университет ".
Ректорът Герджиков акцентира чернодробните трансплантации под управлението на доктор Спасов, само че не загатва най-важният индикатор, по който се съди за качеството им - какъв брой време след интервенцията пациентът остава жив. (Една трансплантация се води за сполучлива, в случай че органът проработи след интервенцията и действа най-малко няколко минути. Ако пациентът почине да вземем за пример час по-късно – интервенцията също се регистрира като сполучлива, в случай че органът преди този момент е проработил. Затова доста по-голям аршин е преживяемостта.)
Ръководеният от Спасов екип прави детски чернодробни трансплантации от 2004 година насам. Първите три години оперира дружно с френски екип и преживяемостта тогава е отлична. Но от 2008 година спада сензитивно. Според формалните данни, които изпълнителната организация по трансплантация даде на OFFNews, от 2008 година до 2017 година у нас са осъществени 22 чернодробни трансплантации на деца на възраст от 0 до 18 години. Само две от тях са във ВМА, останалите са при проф. Спасов - в Университетска болница " Лозенец ". В същия интервал ретрансплантирани са две деца. От всички 22 деца все още живи са 13. Това прави преживяемост от 59%.
Притеснително ниският % е проблем, който, наред с други фактори, е породен от обстоятелството, че у нас трансплантациите не са доста на брой, затова експертите няма по какъв начин да натрупат нужния опит. Но той се усложнява от обстоятелството, че и в този момент проф. Спасов е националният съветник по трансплантология и като подобен дава мнение дали едно дете да бъде трансплантирано у нас (тоест доста евентуално от него и екипа му), или да бъде изпратено в чужбина.
Горе-долу по същото време предходната година - на 28 септември 2017-а, Академичният съвет на Софийския университет още веднъж обсъждаше предлагането на ректора проф. Спасов - който е и декан на Медицинския факултет на СУ - да бъде препоръчан на здравния министър за включване в листата с националните консултанти. Тогава посетител на съвещанието бе Пенка Георгиева като член на публичния съвет на Фонда за лекуване на деца и ръководител на пациентски организации " Заедно с теб ".
" Моля Академичният съвет да гласоподава " срещу " предлагането проф. Любомир Спасов да бъде препоръчан за народен съветник и през 2018 година! Това е спор на ползи. Има голямо напрежение и измежду родителите, и във Фонда - това ще е по-добре и за проф. Спасов ", прикани тогава тя.
Вопълът ѝ остана глас в пустиня. Ректорът попита някъде регламентирано ли е, че това е спор на ползи и чу контра въпроса: " Вие бихте ли оставили 5-месечно бебе да бъде оперирано тук, в случай, че има 1 трансплантация годишно? ". Герджиков не отговори. Намеси се някогашният министър на образованието и учител в Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев. " Какъв спор на ползи - попита той. - Ние предлагаме, те, в случай че желаят, да го изберат. "
Тогава Съветът гласоподава " за ". Какво ще решат този път членовете му? Дали ще чуят родителите на болните деца, или ще надделеят други ползи следва да разберем на съвещанието през днешния ден.
В отчета ректорът показва и претекстовете си:
" Професор доктор Спасов сполучливо е осъществил извънредно значими достижения в региона на чернодробната трансплантология, като е направил:
- първата трансплантация на черен дроб в България;
- първата чернодробна трансплантация от жив донор в България;
- първата чернодробна трансплантация на дете;
- първата сполучлива чернодробна трансплантация от трупен донор;
- първата " split liver " трансплантация.
Други изключителни постижения и нововъведения на проф. доктор Спасов в развиването на здравната просвета и по-конкретно в региона на кардиохирургията са:
- първата интервенция в България с напълно имплатируемо изкуствено сърце;
- проф. Спасов за първи път в България сполучливо е осъществил аортно-коронарен байпас на " биещо сърце " ;
- за първи път в България е направил видеоасистирана митрална клапна реорганизация и замяна на сърдечна клапа през 10 см отвор на гръдния панер.
Изключителният принос, новаторството и неповторимите за Република България постижения на проф. Спасов в развиването на здравната просвета и по-конкретно в региона на трансплантирането на органи са съображение да създадем предложение на Министъра на опазването на здравето за народен съветник по трансплантология за бъде включен проф. доктор Любомир Спасов, шеф на Университетска болница " Лозенец " и декан на Медицинския факултет при Софийския университет ".
Ректорът Герджиков акцентира чернодробните трансплантации под управлението на доктор Спасов, само че не загатва най-важният индикатор, по който се съди за качеството им - какъв брой време след интервенцията пациентът остава жив. (Една трансплантация се води за сполучлива, в случай че органът проработи след интервенцията и действа най-малко няколко минути. Ако пациентът почине да вземем за пример час по-късно – интервенцията също се регистрира като сполучлива, в случай че органът преди този момент е проработил. Затова доста по-голям аршин е преживяемостта.)
Ръководеният от Спасов екип прави детски чернодробни трансплантации от 2004 година насам. Първите три години оперира дружно с френски екип и преживяемостта тогава е отлична. Но от 2008 година спада сензитивно. Според формалните данни, които изпълнителната организация по трансплантация даде на OFFNews, от 2008 година до 2017 година у нас са осъществени 22 чернодробни трансплантации на деца на възраст от 0 до 18 години. Само две от тях са във ВМА, останалите са при проф. Спасов - в Университетска болница " Лозенец ". В същия интервал ретрансплантирани са две деца. От всички 22 деца все още живи са 13. Това прави преживяемост от 59%.
Притеснително ниският % е проблем, който, наред с други фактори, е породен от обстоятелството, че у нас трансплантациите не са доста на брой, затова експертите няма по какъв начин да натрупат нужния опит. Но той се усложнява от обстоятелството, че и в този момент проф. Спасов е националният съветник по трансплантология и като подобен дава мнение дали едно дете да бъде трансплантирано у нас (тоест доста евентуално от него и екипа му), или да бъде изпратено в чужбина.
Горе-долу по същото време предходната година - на 28 септември 2017-а, Академичният съвет на Софийския университет още веднъж обсъждаше предлагането на ректора проф. Спасов - който е и декан на Медицинския факултет на СУ - да бъде препоръчан на здравния министър за включване в листата с националните консултанти. Тогава посетител на съвещанието бе Пенка Георгиева като член на публичния съвет на Фонда за лекуване на деца и ръководител на пациентски организации " Заедно с теб ".
" Моля Академичният съвет да гласоподава " срещу " предлагането проф. Любомир Спасов да бъде препоръчан за народен съветник и през 2018 година! Това е спор на ползи. Има голямо напрежение и измежду родителите, и във Фонда - това ще е по-добре и за проф. Спасов ", прикани тогава тя.
Вопълът ѝ остана глас в пустиня. Ректорът попита някъде регламентирано ли е, че това е спор на ползи и чу контра въпроса: " Вие бихте ли оставили 5-месечно бебе да бъде оперирано тук, в случай, че има 1 трансплантация годишно? ". Герджиков не отговори. Намеси се някогашният министър на образованието и учител в Юридическия факултет проф. Даниел Вълчев. " Какъв спор на ползи - попита той. - Ние предлагаме, те, в случай че желаят, да го изберат. "
Тогава Съветът гласоподава " за ". Какво ще решат този път членовете му? Дали ще чуят родителите на болните деца, или ще надделеят други ползи следва да разберем на съвещанието през днешния ден.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ