Датата 1 февруари и тази година беше използвана за идеологическо

Позиция на Изпълнителното бюро на Градския съвет на БСП - София

Датата 1 февруари и тази година беше употребена за идеологическо опълчване и делене на българите. " Призракът на комунизма " още веднъж беше възкресен, с цел да бъде употребен за сламка, за която да се заловен политическите удавници от " Продължаваме промяната " и " Демократична България ". Идеологическият въпрос им е най-удобен за приложимост тъкмо в този момент с две цели - да си позакърпят прокъсания престиж пред твърдите им партийни ядра и да вбият чеп сред сътрудниците в държавното управление.

Предложението им за допълнение в несретния Закон за оповестяване на комунистическия режим за незаконен е неоспорим срам за тях. " Безсмислените политически остатъци " Политическа партия и Демократична България да назовават " безсмислени остатъци " паметниците на герои в битката с антифашизма е еманация на тяхната безочливост и неначетеност. И не заслужава никакво внимание.

Употребата на политическата идеология с користни цели обаче е грозно двуличие по отношение на българските жители. Защото това не взема решение проблемите им. Не запълва дупката от 18 милиарда в бюджета. Не скрива злоупотребите... Дори и да имат идеологически разлики, проблемите на хората са идентични. Ниските приходи, високите цени, инфлацията, правосъдната система, неналичието на правдивост... Това са значимите тематики през днешния ден. Тях би трябвало да решаваме.

Опасното заиграване с идеологията не може да скрие политическата отпадналост и некомпетентността на партийните водачи в Политическа партия и Демократична България. Както нарязването на Паметника на Съветската войска не съумя да го направи в София. Защото признателността на българите към героите-освободители и спечелили над фашизма е доста огромна. А омразата им към " кафявата чума " е два пъти по-голяма.

Ние сме се заричали в паметта на всеки един убит живот в битката против фашизма да не допуснем той да се върне. Защото паметта ни не е къса и помним.

Оттам идва и нашето голямо терзание от провелото се на 1 февруари фашистко шествие в сърцето на София по ул. " Граф Игнатиев " и бул. " Патриарх Евтимий ". Безспорно шествие на омразата, на експанзията, на безнаказаността, на което кметът Терзиев не реагира. Това беше шествие-заплаха, шествие-сигнал за разгарянето на огнищата на фашизъм, които припламват през последните години в България. До тази заплаха неизбежно докара изкривяването и подправянето на историята, събарянето на монументи, заличаването на паметта...

Тъмните чумни времена от Втората международна война може да се върнат под най-невинното прикритие. Това предизвестие на Умберто Еко е камбаната, която бие през днешния ден. Наше обвързване е да го разкрием и да посочим с пръст всяко негово проявяване - всеки ден, във всяка част на света.

В събота го видяхме да шества по улиците на София.

Посочихме го и ще създадем всичко да го спрем.

На всяка цена!

Помним нещастието, до която докара голямото фашистко зло през Втората международна война.

Няма да го допуснем в никакъв случай повече!

Никой не е пропуснат, нищо не е забравено...

Сподели: