Ректорът на ИУ-Варна посочи първият позитифен ефект от еврото
Ректорът на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров уточни, че първият положителен резултат от еврото е, че страната ни към този момент увеличи кредитния си рейтинг. Констатацията той направи на конференция на тематика " Ние и еврото: научни обстоятелства против легенди “, която се организира във висшето образователно заведение в морския грас
" Най-много би трябвало да разчитаме на гласа и експертизата на учените във връзка с процесите и икономическите вероятности пред страната ни от въвеждането на еврото “, съобщи министърът на образованието и науката при откриването на конференцията " Ние и еврото: научни обстоятелства против легенди “. Форумът се организира през днешния ден в Икономически университет – Варна и беше проведен взаимно с УНСС. Събитието събра учени, специалисти и представители на университетските среди от двата най-големи стопански университета, които показаха разбори, прогнози и вероятности от въвеждането на единната валута в България, а модератор беше ръководителят на катедра " Финанси “ в ИУ – Варна доцент доктор Стоян Киров.
" Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато в полемиката се включите вие – от университетските среди, доверието ще бъде по-голямо “, обърна се министър Вълчев към представителите на двата университета. По думите му академизмът се отличава с висока степен на плурализъм и преглежда тематиката от всичките ѝ аспекти. Освен това учените се употребяват с по-голямо доверие в обществото от ръководещите, а никоя друга общественост не е направила толкоз задълбочени проучвания с теоретичен инструментариум, колкото представителите на академичната среда.
" В случая не става дума единствено за научни причини, а и за това по какъв начин да се оправим с дефицитите на осведомителната среда, които улесняват спекулациите “, добави министърът и съобщи: " Убедени сме, че след 1 януари 2026 година огромна част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще завоюва дълготрайно от въвеждането на еврото “. Той уточни, че в случай че е имало някакви негативи от това, че нямаме независима парична политика с въвеждането на валутния ръб, то ние към този момент сме ги изконсумирали. " Еврото единствено по себе си не може да реши всички проблеми. Но европейската интеграция води единствено до изгоди “, разяснява министър Вълчев. Той даде образец, че в края на предишния век приходите в България са били 28% от междинните в Европейски Съюз. Днес те към този момент доближават 66% – това е резултат от европейската интеграция.
Ректорът на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров уточни, че първият положителен резултат от еврото е, че страната ни към този момент увеличи кредитния си рейтинг. Според него би трябвало да приказваме освен за еврото, а за " нас и еврото " – за това какво ще се случи с обществото и то с обстоятелства, тъй че да се води стойностна полемика по тематиката без популизъм. Проф. Станимиров акцентира, че съвсем всички публични полемики за и срещу промяната на лв. с общоевропейската валута показват тезите в една повърхност, без опит да се види цялата картина. През последните години у нас се случиха доста неща, въпреки че имаме неприятния табиет да акцентираме единствено отрицателните, разяснява той и напомни повишението както на приходите, по този начин и на цените, като последните към този момент са близки, а някои и надминават тези в еврозоната. Загубата на конкурентоспособност заради тези аргументи е вероятен сюжет, само че сходно съмнение не би трябвало да се възприема като чиста монета, тъй като повишението на цените на собствен ред може да подтиква интензивността на бизнеса и устрема му към по-висока успеваемост, уточни ректорът. Той акцентира, че в страната ни са извършени редица структурни промени, които компенсират и даже надвишават резултатите от евентуалното понижаване на конкурентоспособността. " Дали влизането ни в еврозоната ще бъде с позитивен знак, зависи от нас, както и от редица макроикономически и геополитически трендове “, разяснява проф. Станимиров.
Ректорът на УНСС проф. доктор Димитър Димитров уточни, че в този момент е доста добър миг за въвеждане на единната валута и разяснява някои от публикуваните легенди свързани с единната валута.
Доц. доктор Янко Христозов от УНСС показа разбор на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той сподели, че инфлацията в страните от Източна Европа, които вкараха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Литва, Хърватия – е сходна, даже по-ниска от тази в България през същия интервал. Освен това, от основаването на единната валута инфлацията в Еврозоната е стабилно по-ниска от тази в нашата страна.
Доц. доктор Калоян Колев от Икономическия университет – Варна, разяснява част от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. доктор Атанас Камеларов показа проучване за мястото и стабилността на еврото в световната стопанска система, банките и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС показа заключения от отчетите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев, държавен специалист в дирекция " Европейски въпроси и политики " в Министерството на финансите, обясни по какъв начин действа Европейският механизъм за непоклатимост.
В конференцията се включиха още шефът на Регионалното ръководство на образованието във Варна доктор Ирена Радева, регионалният шеф на Варненска област проф. доктор Андрияна Андреева, преподаватели, студенти, представители на университетските среди и бизнеса, както и възпитаници от Математическа гимназия " Д-р Петър Берон “ и от Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи " Акад. Благовест Сендов " във Варна, които са създали свои разработки по тематиката за еврото.
" Най-много би трябвало да разчитаме на гласа и експертизата на учените във връзка с процесите и икономическите вероятности пред страната ни от въвеждането на еврото “, съобщи министърът на образованието и науката при откриването на конференцията " Ние и еврото: научни обстоятелства против легенди “. Форумът се организира през днешния ден в Икономически университет – Варна и беше проведен взаимно с УНСС. Събитието събра учени, специалисти и представители на университетските среди от двата най-големи стопански университета, които показаха разбори, прогнози и вероятности от въвеждането на единната валута в България, а модератор беше ръководителят на катедра " Финанси “ в ИУ – Варна доцент доктор Стоян Киров.
" Благодаря, че организирахте тази конференция. Когато в полемиката се включите вие – от университетските среди, доверието ще бъде по-голямо “, обърна се министър Вълчев към представителите на двата университета. По думите му академизмът се отличава с висока степен на плурализъм и преглежда тематиката от всичките ѝ аспекти. Освен това учените се употребяват с по-голямо доверие в обществото от ръководещите, а никоя друга общественост не е направила толкоз задълбочени проучвания с теоретичен инструментариум, колкото представителите на академичната среда.
" В случая не става дума единствено за научни причини, а и за това по какъв начин да се оправим с дефицитите на осведомителната среда, които улесняват спекулациите “, добави министърът и съобщи: " Убедени сме, че след 1 януари 2026 година огромна част от страховете ще бъдат разсеяни. България ще завоюва дълготрайно от въвеждането на еврото “. Той уточни, че в случай че е имало някакви негативи от това, че нямаме независима парична политика с въвеждането на валутния ръб, то ние към този момент сме ги изконсумирали. " Еврото единствено по себе си не може да реши всички проблеми. Но европейската интеграция води единствено до изгоди “, разяснява министър Вълчев. Той даде образец, че в края на предишния век приходите в България са били 28% от междинните в Европейски Съюз. Днес те към този момент доближават 66% – това е резултат от европейската интеграция.
Ректорът на Икономически университет – Варна проф. доктор Евгени Станимиров уточни, че първият положителен резултат от еврото е, че страната ни към този момент увеличи кредитния си рейтинг. Според него би трябвало да приказваме освен за еврото, а за " нас и еврото " – за това какво ще се случи с обществото и то с обстоятелства, тъй че да се води стойностна полемика по тематиката без популизъм. Проф. Станимиров акцентира, че съвсем всички публични полемики за и срещу промяната на лв. с общоевропейската валута показват тезите в една повърхност, без опит да се види цялата картина. През последните години у нас се случиха доста неща, въпреки че имаме неприятния табиет да акцентираме единствено отрицателните, разяснява той и напомни повишението както на приходите, по този начин и на цените, като последните към този момент са близки, а някои и надминават тези в еврозоната. Загубата на конкурентоспособност заради тези аргументи е вероятен сюжет, само че сходно съмнение не би трябвало да се възприема като чиста монета, тъй като повишението на цените на собствен ред може да подтиква интензивността на бизнеса и устрема му към по-висока успеваемост, уточни ректорът. Той акцентира, че в страната ни са извършени редица структурни промени, които компенсират и даже надвишават резултатите от евентуалното понижаване на конкурентоспособността. " Дали влизането ни в еврозоната ще бъде с позитивен знак, зависи от нас, както и от редица макроикономически и геополитически трендове “, разяснява проф. Станимиров.
Ректорът на УНСС проф. доктор Димитър Димитров уточни, че в този момент е доста добър миг за въвеждане на единната валута и разяснява някои от публикуваните легенди свързани с единната валута.
Доц. доктор Янко Христозов от УНСС показа разбор на инфлационните процеси в страни от Еврозоната. Той сподели, че инфлацията в страните от Източна Европа, които вкараха еврото през последните 15 години – като Словакия, Естония, Литва, Хърватия – е сходна, даже по-ниска от тази в България през същия интервал. Освен това, от основаването на единната валута инфлацията в Еврозоната е стабилно по-ниска от тази в нашата страна.
Доц. доктор Калоян Колев от Икономическия университет – Варна, разяснява част от митовете, свързани с еврото, а гл. ас. доктор Атанас Камеларов показа проучване за мястото и стабилността на еврото в световната стопанска система, банките и спестяванията.
Димитър Чобанов от УНСС показа заключения от отчетите за конвергенцията на Европейската комисия и Европейската централна банка, а Велин Пеев, държавен специалист в дирекция " Европейски въпроси и политики " в Министерството на финансите, обясни по какъв начин действа Европейският механизъм за непоклатимост.
В конференцията се включиха още шефът на Регионалното ръководство на образованието във Варна доктор Ирена Радева, регионалният шеф на Варненска област проф. доктор Андрияна Андреева, преподаватели, студенти, представители на университетските среди и бизнеса, както и възпитаници от Математическа гимназия " Д-р Петър Берон “ и от Професионалната гимназия по компютърно моделиране и компютърни системи " Акад. Благовест Сендов " във Варна, които са създали свои разработки по тематиката за еврото.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ