НИМХ: Рекордни температури бяха измерени в цялата страна
Рекордни температури бяха измерени през днешния ден в страната, оповестиха от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ).
В Ловеч регистрираха нов рекорд – 39,9 градуса на сянка. Досегашният връх за 26 юли е бил регистриран през 2021 година, когато термометрите са отчели 37,9 градуса.
Към 15:00 часа в Русе живакът е посочил 42 градуса, което е най-високото равнище за страната. 40 градуса са били измерени и във Велико Търново, Свищов, Разград, Силистра, Хасково и Сандански. В Ямбол са регистрирани 39 градуса, но това е надалеч от температурния връх от 5 юли 2000 година - 44,4 градуса.
Днес в Търговище бе регистриран и температурен връх за датата 27 юли. Към часа за отчитане в Метеорологичната обсерватория – 15:15, термометърът е отчел 40,1 градуса, заяви за Българска телеграфна агенция ръководителят на институцията Красимира Стойчева. Справка в регистрите демонстрира, че до момента оптималната температура, регистрирана на тази дата, е от 2000 година – 39,5 градуса.
Заради горещините в София продължи изключителното миене на съществени улици и булеварди, в доста градове в най-горещите часове на деня беше раздавана гратис минерална вода.
Какво да вършим по време на жегите
Пиене на повече вода, изразходване на леки храни и отбягване на слънцето в най-горещите часове на деня, са част от препоръките на общопрактикуващия доктор доктор Гергана Николова за справяне с високите температури тези дни. В изявление за Българска телеграфна агенция тя съобщи, че потреблението на слънцезащитни артикули е належащо през летните месеци. При изгарянето на кожата, като се изключи че може да има болежка и зачервяване, има и опасности от рак на кожата, сподели доктор Николова.
Най-голям риск от претопляне има при децата, сподели още лекарката. Детският организъм не е идеален, децата към момента се развиват и при тях терморегулацията се нарушава доста по-лесно и бързо, сподели доктор Николова.
От извънредно значение е пациентите, които имат сърдечно-съдови болести, хипертония, ритъмни разстройства или са претърпели инфаркти и инсулти, да внимават в топлите дни, да не излизат в часовете, когато е най-горещо, изясни персоналният доктор. По думите ѝ при топлото време кръвоносните съдове се уголемяват, а това може да докара до внезапен спад на кръвното налягане или назад – до внезапното му повишаване. Риск има и за хората с диабет. Човек, когато се изпоти, губи телесна течност и по този метод може да се стигне до повишаване на стойностите на кръвната захар в организма, изясни още общопрактикуващият доктор.
От Българския Червен кръст (БЧК) предложиха хората да носят шапки и светли облекла, ако се постанова да излизат в най-горещите часове на деня през лятото. Ако човек се почувства зле, неотложно би трябвало да потърси здравна помощ, допълват от БЧК. Сред честите затруднения от горещините са топлинен синкоп, топлинно безсилие, топлинен или безоблачен удар. Слънчевият удар не трябва да се подценява, тъй като признаците постоянно се демонстрират със забавяне. Особено рискова група са децата и хората с гола глава. Състоянието се разпознава по алената, гореща кожа на главата, прилошаването, повръщането, световъртежа, болките и стягането в челото, ускоряването на пулса, спадането на кръвното налягане, замъгляването или загубата на схващане.
Лекарите предлагат да се пие близо два пъти повече вода от нормалното количество, което би трябвало да е 1,5 литра дневно.
Високи температури и работа
И от Главна ревизия по труда (ГИТ) припомниха, че работодателите би трябвало да подхващат ограничения за минимизиране на риска при работа в горещините, които могат да бъдат организационни или механически. Повече отмора, смяна на работното време за отбягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури и смяна на типа работа са част от препоръките на организацията.
На служащите би трябвало да се обезпечат предпочитано групови средства за отбрана при работа навън, най-много във връзка с риска от топлинен удар. Трябва да се обезпечи и задоволително количество питейна вода, както и топли и студени питиета и други течности за възобновяване. Осигурени би трябвало да бъдат и места за отмора.
При действия на закрито, когато индустриалните процеси се правят в изискванията на доста високи или доста ниски температури, да вземем за пример при леене на метали или работа в хладилни пространства, се предлага техническите ограничения да се комбинирани с организационни, осведомят още от инспекцията.
В практическо управление, оповестено на уеб страницата на Европейската организация за сигурност и здраве при работа (ЕА-БЗР) се дава информация какво би трябвало да се направи, в случай че служащият има топлинно заболяване. Обръща се внимание, че най-сериозното от болесттите, породени от високи температури, е топлинният удар, който изисква незабавна здравна помощ.
В управлението се показва, че излагането на топлота усилва риска от настъпване на трудови злополуки на работното място, породени от потни длани, замъглени защитни очила, зашеметяване и понижена мозъчна функционалност. Авторите констатират, че продължителното излагане на топлота може да докара до резултати като дезориентация, нарушена преценка, загуба на централизация, понижена зоркост, нехайство и отмалялост и по този метод също се покачва рискът от акцидент.
Те обръщат внимание на нуждата от наложителни по-чести почивки, както и на смисъла на хидратацията и пиенето на хладна питейна вода (10 – 15 °C) на всеки 15 – 20 минути даже в случай че служащите не се усещат жадни. Задължение на работодателите е да обезпечат средства за подобаваща хидратация на служащите.
В Ловеч регистрираха нов рекорд – 39,9 градуса на сянка. Досегашният връх за 26 юли е бил регистриран през 2021 година, когато термометрите са отчели 37,9 градуса.
Към 15:00 часа в Русе живакът е посочил 42 градуса, което е най-високото равнище за страната. 40 градуса са били измерени и във Велико Търново, Свищов, Разград, Силистра, Хасково и Сандански. В Ямбол са регистрирани 39 градуса, но това е надалеч от температурния връх от 5 юли 2000 година - 44,4 градуса.
Днес в Търговище бе регистриран и температурен връх за датата 27 юли. Към часа за отчитане в Метеорологичната обсерватория – 15:15, термометърът е отчел 40,1 градуса, заяви за Българска телеграфна агенция ръководителят на институцията Красимира Стойчева. Справка в регистрите демонстрира, че до момента оптималната температура, регистрирана на тази дата, е от 2000 година – 39,5 градуса.
Заради горещините в София продължи изключителното миене на съществени улици и булеварди, в доста градове в най-горещите часове на деня беше раздавана гратис минерална вода.
Какво да вършим по време на жегите
Пиене на повече вода, изразходване на леки храни и отбягване на слънцето в най-горещите часове на деня, са част от препоръките на общопрактикуващия доктор доктор Гергана Николова за справяне с високите температури тези дни. В изявление за Българска телеграфна агенция тя съобщи, че потреблението на слънцезащитни артикули е належащо през летните месеци. При изгарянето на кожата, като се изключи че може да има болежка и зачервяване, има и опасности от рак на кожата, сподели доктор Николова.
Най-голям риск от претопляне има при децата, сподели още лекарката. Детският организъм не е идеален, децата към момента се развиват и при тях терморегулацията се нарушава доста по-лесно и бързо, сподели доктор Николова.
От извънредно значение е пациентите, които имат сърдечно-съдови болести, хипертония, ритъмни разстройства или са претърпели инфаркти и инсулти, да внимават в топлите дни, да не излизат в часовете, когато е най-горещо, изясни персоналният доктор. По думите ѝ при топлото време кръвоносните съдове се уголемяват, а това може да докара до внезапен спад на кръвното налягане или назад – до внезапното му повишаване. Риск има и за хората с диабет. Човек, когато се изпоти, губи телесна течност и по този метод може да се стигне до повишаване на стойностите на кръвната захар в организма, изясни още общопрактикуващият доктор.
От Българския Червен кръст (БЧК) предложиха хората да носят шапки и светли облекла, ако се постанова да излизат в най-горещите часове на деня през лятото. Ако човек се почувства зле, неотложно би трябвало да потърси здравна помощ, допълват от БЧК. Сред честите затруднения от горещините са топлинен синкоп, топлинно безсилие, топлинен или безоблачен удар. Слънчевият удар не трябва да се подценява, тъй като признаците постоянно се демонстрират със забавяне. Особено рискова група са децата и хората с гола глава. Състоянието се разпознава по алената, гореща кожа на главата, прилошаването, повръщането, световъртежа, болките и стягането в челото, ускоряването на пулса, спадането на кръвното налягане, замъгляването или загубата на схващане.
Лекарите предлагат да се пие близо два пъти повече вода от нормалното количество, което би трябвало да е 1,5 литра дневно.
Високи температури и работа
И от Главна ревизия по труда (ГИТ) припомниха, че работодателите би трябвало да подхващат ограничения за минимизиране на риска при работа в горещините, които могат да бъдат организационни или механически. Повече отмора, смяна на работното време за отбягване на полагането на труд в часовете с най-високи температури и смяна на типа работа са част от препоръките на организацията.
На служащите би трябвало да се обезпечат предпочитано групови средства за отбрана при работа навън, най-много във връзка с риска от топлинен удар. Трябва да се обезпечи и задоволително количество питейна вода, както и топли и студени питиета и други течности за възобновяване. Осигурени би трябвало да бъдат и места за отмора.
При действия на закрито, когато индустриалните процеси се правят в изискванията на доста високи или доста ниски температури, да вземем за пример при леене на метали или работа в хладилни пространства, се предлага техническите ограничения да се комбинирани с организационни, осведомят още от инспекцията.
В практическо управление, оповестено на уеб страницата на Европейската организация за сигурност и здраве при работа (ЕА-БЗР) се дава информация какво би трябвало да се направи, в случай че служащият има топлинно заболяване. Обръща се внимание, че най-сериозното от болесттите, породени от високи температури, е топлинният удар, който изисква незабавна здравна помощ.
В управлението се показва, че излагането на топлота усилва риска от настъпване на трудови злополуки на работното място, породени от потни длани, замъглени защитни очила, зашеметяване и понижена мозъчна функционалност. Авторите констатират, че продължителното излагане на топлота може да докара до резултати като дезориентация, нарушена преценка, загуба на централизация, понижена зоркост, нехайство и отмалялост и по този метод също се покачва рискът от акцидент.
Те обръщат внимание на нуждата от наложителни по-чести почивки, както и на смисъла на хидратацията и пиенето на хладна питейна вода (10 – 15 °C) на всеки 15 – 20 минути даже в случай че служащите не се усещат жадни. Задължение на работодателите е да обезпечат средства за подобаваща хидратация на служащите.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ