Все повече българки раждат в Германия
Рекордна раждаемост регистрира неотдавна Статистическата федерална работа (СФС) в Германия. Анализаторите подчертаха също, че новородените от майки чужденки съставляват една пета от общия брой. “Значителният приръст се дължи на първо място на румънки, българки и сирийки ”, означи авторитетният в. “Ди Велт ”. “Труд ” се обърна към СФС, откъдето предоставиха данни за ражданията в Германия от 2000 година насам.
4202 българчета са били родени в Германия пред 2015 (последната регистрирана година), сочат формалните данни. Това е с 34 на 100 повече по отношение на миналата година. По-голямо нарастване има единствено при посочените нагоре румънски и сирийски родителки.
Статистическите данни обаче сочат друга любопитна наклонност. След 2000 година в немските лечебни заведения всяка година се раждат повече български бебета (виж таблицата). Откакто България е член на Европейски Съюз (1 януари 2007 г.) в Германия на бял свят са пристигнали общо 17 580 българчета, като през първите две години от участието ражданията са били под 1000. Така българките към този момент са на девето място измежду чужденките по броя на ражданията в Германия. Тук водачи са туркините (21 555), само че при тях от 2000 година насам се вижда непрекъснато понижаване.
На фона на детските надбавки в България тези в Германия наподобяват големи – 192 евро за първо и второ дете, 198 евро за трето и 223 евро за всяко последващо дете. Реално, сумите не са толкоз огромни поради стандарта в страната и разноските за детски градини и ясли (четете по-долу).
В Германия майчинството е по-кратко от това в България. Там системата е по-сложна, на процедура дамите имат право на една платена година и една неплатена. Може да вземат още една година неплатена, до момента в който детето стане на седем години, само че единствено в случай че работодателят позволи.
При връщане на работа след майчинство дамата може да работи на по-кратък работен ден. Но още веднъж – в случай че работодателят е склонен и договорът й разрешава това. И при съответното понижаване на заплатата.
Сънародници, живеещи в Германия, описаха за “Труд ”, че за тях също не е елементарно да настанят децата си в детска градина. На процедура бъдещата майка би трябвало да подаде поръчка за място в ясла, още до момента в който е бременна. Това усилва възможностите й.
Таксите за ясла и градина зависят от една страна от приходите на родителите, от друга – от обитаемото място и съответната провинция. Стриктната немска система регистрира времето, което детето прекарва в градината. Колкото повече часове остава, толкоз повече заплащат родителите. Ако престоява малко време, например до 4 часа, и не се храни, се заплаща единствено за гледане. Разходите за храна не са ниски, тъй като на малчуганите им се оферират биопродукти. Също по този начин в градините няма ястия със свинско, защото в тях има и деца на мюсюлмани.
Най-ниски са таксите, в случай че децата посещават общински градини и ясли 160-200 евро. Най-скъпо е в частните градини, където на месец сумата може да доближи 1000 евро. В тези, устроени към институции и компании, цената излиза към 400 евро на месец, в случай че детето престоява цялостен работен ден. В дребните градове и селата е проблем, тъй като по принцип градините там работят до 14 ч.
Има и изцяло безвъзмездни детски градини в страната, като броят на градовете с сходна самодейност се усилва всяка година.
Четвърт милион сънародници в Немско
263 320 български жители са живели в Германия към 31 декември 2016 година, сочат формалните данни, предоставени на “Труд ” от Статистическата федерална работа. От тях 142 175 са от мъжки пол, 121 145 – от женски.
Спрямо миналата година нарастването е с близо 40 хиляди души.
Към 31 декември 2006 година, т.е. тъкмо преди присъединението на България към Европейски Съюз, в Германия са живели 39 053 български жители.
4202 българчета са били родени в Германия пред 2015 (последната регистрирана година), сочат формалните данни. Това е с 34 на 100 повече по отношение на миналата година. По-голямо нарастване има единствено при посочените нагоре румънски и сирийски родителки.
Статистическите данни обаче сочат друга любопитна наклонност. След 2000 година в немските лечебни заведения всяка година се раждат повече български бебета (виж таблицата). Откакто България е член на Европейски Съюз (1 януари 2007 г.) в Германия на бял свят са пристигнали общо 17 580 българчета, като през първите две години от участието ражданията са били под 1000. Така българките към този момент са на девето място измежду чужденките по броя на ражданията в Германия. Тук водачи са туркините (21 555), само че при тях от 2000 година насам се вижда непрекъснато понижаване.
На фона на детските надбавки в България тези в Германия наподобяват големи – 192 евро за първо и второ дете, 198 евро за трето и 223 евро за всяко последващо дете. Реално, сумите не са толкоз огромни поради стандарта в страната и разноските за детски градини и ясли (четете по-долу).
В Германия майчинството е по-кратко от това в България. Там системата е по-сложна, на процедура дамите имат право на една платена година и една неплатена. Може да вземат още една година неплатена, до момента в който детето стане на седем години, само че единствено в случай че работодателят позволи.
При връщане на работа след майчинство дамата може да работи на по-кратък работен ден. Но още веднъж – в случай че работодателят е склонен и договорът й разрешава това. И при съответното понижаване на заплатата.
Сънародници, живеещи в Германия, описаха за “Труд ”, че за тях също не е елементарно да настанят децата си в детска градина. На процедура бъдещата майка би трябвало да подаде поръчка за място в ясла, още до момента в който е бременна. Това усилва възможностите й.
Таксите за ясла и градина зависят от една страна от приходите на родителите, от друга – от обитаемото място и съответната провинция. Стриктната немска система регистрира времето, което детето прекарва в градината. Колкото повече часове остава, толкоз повече заплащат родителите. Ако престоява малко време, например до 4 часа, и не се храни, се заплаща единствено за гледане. Разходите за храна не са ниски, тъй като на малчуганите им се оферират биопродукти. Също по този начин в градините няма ястия със свинско, защото в тях има и деца на мюсюлмани.
Най-ниски са таксите, в случай че децата посещават общински градини и ясли 160-200 евро. Най-скъпо е в частните градини, където на месец сумата може да доближи 1000 евро. В тези, устроени към институции и компании, цената излиза към 400 евро на месец, в случай че детето престоява цялостен работен ден. В дребните градове и селата е проблем, тъй като по принцип градините там работят до 14 ч.
Има и изцяло безвъзмездни детски градини в страната, като броят на градовете с сходна самодейност се усилва всяка година.
Четвърт милион сънародници в Немско
263 320 български жители са живели в Германия към 31 декември 2016 година, сочат формалните данни, предоставени на “Труд ” от Статистическата федерална работа. От тях 142 175 са от мъжки пол, 121 145 – от женски.
Спрямо миналата година нарастването е с близо 40 хиляди души.
Към 31 декември 2006 година, т.е. тъкмо преди присъединението на България към Европейски Съюз, в Германия са живели 39 053 български жители.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ