Климатът - горещата истина: Учени изследват родопския силивряк заради неговата студоустойчивост
Реколтата от селскостопанска продукция у нас може да бъде сложена на съществено тестване поради климатичните промени през идващите години. За това предизвестяват учени, които към този момент търсят устойчиви решения. В Пловдив, в Център за върхови достижения, от няколко години се прави генно и молекулярно изследване на разнообразни естествени механизми, с които рядко срещани диви растения са развили неповторими качества за акомодация.
Как откритията и резултатите от опитите могат да се приложат в селското стопанство на бъдещето – репортажа от поредицата „ Климатът – горещата истина “.
Краставици, зеле, лук, тиквички, ряпа – всичко това са зеленчуци, които обичат вода. Но сезоните се трансформират – сушата и горещините вършат развъждането им все по-трудно. В първия български център за върхови достижения в региона на растителната систематична биология и биотехнология търсят решение на казуса.
Билката родопски силивряк е привлякла вниманието на учените, тъй като оцелява при продължителни суши, високи температури и липса на слънчева светлина, и то единствено с 4 % вода в тъканите. Затова я назовават възкръсващо растение.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Ние към този момент сме разчели нейния геном и можем да кажем, че той е неповторим. Той е доста друг от генома на останалите растения. Това е на практика изцяло изсъхнало растение и не умира. След като го полеете, то се насмуква още веднъж със вода до естествени количества и продължава личния си живот, като че ли нищо не се е случило. “
С проби от родопски силивряк, отгледани ин витро, в центъра се изследват молекулярните механизми на оцеляването. Видими единствено с микроскоп клетъчни процеси се изследват, с цел да може селекцията да основат сухоустойчиви сортове.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Вместо да се откажем от развъждането на царевица и да я сменяем със сорго, което е доста по-устойчиво на суша, ние бихме могли да работим в тази тенденция да създадем сухоустойчиви сортове царевица. Или пък краставици и домати, които също желаят доста вода. Или ранно зреещи, тъй че да се пригодим към тези промени. Ние започваме да мислим още преди да са настъпили измененията и започваме да се приготвяме за тях. “
Нови модели, които да отговорят на климатичните провокации, към този момент се изследват в следена среда. В тези специфични оранжерии се пресъздават разнообразни климатични условия, при които се тестват селскостопански култури на разнообразни типове стрес от околната среда.
Доктор Емил Вътов е академик откривател, който опитва със 170 сорта чушки.
доктор Емил Вътов – академик откривател : „ Целим да забележим какво в тяхното многообразие прави едни линии по-податливи, а други по-издръжливи. Примерно ето го сорта там – мрачно зелени, хубави, огромни листа, а ето този тук - има лек проблем. И на това многообразие в действителност ние разчитаме, с цел да забележим кое прави този вид да е друг от другия. “
В пробна фаза е и друго фундаментално изследване за удължение трайността на ягодите и малините, които са най-чувствителни към слънчевото греене и високи температури.
Емил Вътов – академик откривател : „ В България слънцето е доста мощно лятото и то поврежда плодовете. Имаме положителни резултати за няколко препарата, единият от тях да вземем за пример е извлек от водорасли, който няма отрицателно въздействие върху околната среда. “
Тестовете към този момент дават обнадеждаващи резултати. В последните стадии на изследването са включени и фермери, които отглеждат растенията на бъдещето.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Един нов вид би могъл да бъде основан, да речем, сред 5–6 и 15–16 години. Като сравните това с вековете, които са били нужни на нашите прародители да основат сортовете на село, това е много по-бързо. Но въпреки всичко не е с едно щракане на пръсти. “
доктор Емил Вътов – академик откривател : „ Адаптацията е главен закон на природата, тя е допустима, само че науката ни дава много по-големи благоприятни условия това да се случи в точния момент. “
Промяната на климата е необратим развой. Всеки един градус нарастване на междинната годишна температура може да свие с 10 % добивите от култури със стопанско значение – предизвестяват учените. Затова търсят решения в две направления – ограничение на вредите от човешката активност и пригаждане към новите условия на живот, които природата към този момент постанова.
Как откритията и резултатите от опитите могат да се приложат в селското стопанство на бъдещето – репортажа от поредицата „ Климатът – горещата истина “.
Краставици, зеле, лук, тиквички, ряпа – всичко това са зеленчуци, които обичат вода. Но сезоните се трансформират – сушата и горещините вършат развъждането им все по-трудно. В първия български център за върхови достижения в региона на растителната систематична биология и биотехнология търсят решение на казуса.
Билката родопски силивряк е привлякла вниманието на учените, тъй като оцелява при продължителни суши, високи температури и липса на слънчева светлина, и то единствено с 4 % вода в тъканите. Затова я назовават възкръсващо растение.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Ние към този момент сме разчели нейния геном и можем да кажем, че той е неповторим. Той е доста друг от генома на останалите растения. Това е на практика изцяло изсъхнало растение и не умира. След като го полеете, то се насмуква още веднъж със вода до естествени количества и продължава личния си живот, като че ли нищо не се е случило. “
С проби от родопски силивряк, отгледани ин витро, в центъра се изследват молекулярните механизми на оцеляването. Видими единствено с микроскоп клетъчни процеси се изследват, с цел да може селекцията да основат сухоустойчиви сортове.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Вместо да се откажем от развъждането на царевица и да я сменяем със сорго, което е доста по-устойчиво на суша, ние бихме могли да работим в тази тенденция да създадем сухоустойчиви сортове царевица. Или пък краставици и домати, които също желаят доста вода. Или ранно зреещи, тъй че да се пригодим към тези промени. Ние започваме да мислим още преди да са настъпили измененията и започваме да се приготвяме за тях. “
Нови модели, които да отговорят на климатичните провокации, към този момент се изследват в следена среда. В тези специфични оранжерии се пресъздават разнообразни климатични условия, при които се тестват селскостопански култури на разнообразни типове стрес от околната среда.
Доктор Емил Вътов е академик откривател, който опитва със 170 сорта чушки.
доктор Емил Вътов – академик откривател : „ Целим да забележим какво в тяхното многообразие прави едни линии по-податливи, а други по-издръжливи. Примерно ето го сорта там – мрачно зелени, хубави, огромни листа, а ето този тук - има лек проблем. И на това многообразие в действителност ние разчитаме, с цел да забележим кое прави този вид да е друг от другия. “
В пробна фаза е и друго фундаментално изследване за удължение трайността на ягодите и малините, които са най-чувствителни към слънчевото греене и високи температури.
Емил Вътов – академик откривател : „ В България слънцето е доста мощно лятото и то поврежда плодовете. Имаме положителни резултати за няколко препарата, единият от тях да вземем за пример е извлек от водорасли, който няма отрицателно въздействие върху околната среда. “
Тестовете към този момент дават обнадеждаващи резултати. В последните стадии на изследването са включени и фермери, които отглеждат растенията на бъдещето.
доктор Никола Стайков – молекулярен биолог : „ Един нов вид би могъл да бъде основан, да речем, сред 5–6 и 15–16 години. Като сравните това с вековете, които са били нужни на нашите прародители да основат сортовете на село, това е много по-бързо. Но въпреки всичко не е с едно щракане на пръсти. “
доктор Емил Вътов – академик откривател : „ Адаптацията е главен закон на природата, тя е допустима, само че науката ни дава много по-големи благоприятни условия това да се случи в точния момент. “
Промяната на климата е необратим развой. Всеки един градус нарастване на междинната годишна температура може да свие с 10 % добивите от култури със стопанско значение – предизвестяват учените. Затова търсят решения в две направления – ограничение на вредите от човешката активност и пригаждане към новите условия на живот, които природата към този момент постанова.
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ