Ние всички сме съсипани, но благословени
" Реката, която помним ", Уилям Кент Крюгър, превод Кристина Димитрова, издателство " Лабиринт "
Първото, което усещаме с разгръщането на книгата, е трепетната, жива атмосфера на място, в което като че ли се завръщаме. Имената на окръга, града и местностите в близост са ни непознати, само че въздухът, който ни облъхва, ухае на мемоари от детството. Езикът, с който Уилям Кент Крюгър ни приказва, е спокоен и овладян, а хубостта някак се излъчва от самите думи. Всеки абзац приключва с ефектно изречение – две красиви, третото ужасяващо. И това единствено на първата страница.
" В притихналите нощи, когато има пълнолуние или луната е съвсем кръгла, огледалната вода на река Алабастър сияе посред тъмната котловина и гледката от билото е равносилна на влюбване. "
И по този начин, до момента в който напредваме през историята, опознаваме града и жителите му – не многочислени като за град, само че доста голям брой като за разказ – и последователно си даваме сметка, че в действителност става дума за престъпен случай, който би трябвало да бъде разгадан. В градче като Джуъл всички се познават и връзките са кристално ясни, изключително за деликатен наблюдаващ като шериф Броуди Дърн. Извършено е ликвидиране, само че никой не съчувства на жертвата Джими Куин – най-големият паралия в окръг Блак Ърт. Представете си за каква омразна персона става дума, щом шерифът, предан от все сърце на реда и закона, прави всичко допустимо да заличи уликите на мястото на престъплението: който и да е прострелял Куин, сигурно е бил добър човек и е имал съществени учредения да го направи.
Трупът е открит в един празничен петък, Денят на починалите във войните. През града минава церемониал с духова музика и коне, накичени с панделки, по-късно ще има пикник и фойерверки. Цялата шумотевица обаче не може да заглуши ужаса от гибелта, рева по починалите във Втората международна и в Корейската война; не може да върне здравето и насладата от живота на мъжете, които са оживели, само че са се върнали белязани от фронта.
Докато тече следствието за убийството на Джими Куин, пред читателя се обрисува в детайли и ясно като на карта обликът на град Джуъл и неговото население. Направен е обществен прорез и се вижда по какъв начин коренните поданици и пришълците, възрастните и децата, белите и индианците, дамите и мъжете, богаташите и белите отпадъци – всички до един са осакатени и ограбени от войната.
Като всяка книга за войната, написана от публицист хуманист, и " Реката, която помним " е книга против войната.
Но също и против насилието във всичките му мащаби и форми. За да реализира своето безшумно, красиво подстрекателство, създателят основава контрастни облици. На порочните, развратните, оскотелите, той опълчва толкоз топли, сърдечни, скромни и работливи хора, че става непоклатимо ясно: няма да има завършек на света, тъй като този свят заслужава да бъде избавен, " …именно това го бе довело назад в окръг Блак Ърт – знанието, че макар ужаса, който бе видял, и ужаса, който той самият беше предизвикал, тази земя продължаваше да пее прастарата си ария. "
" В този обикновен чифлик Ноа и Киоко бяха отгледали освен това от културите, които бяха засадили. Бяха отгледали обич, благополучие. Граф го вярваше, тъй като точно това бе изпитал в личния си живот с Мирна. Те в никакъв случай не са били богати по стандартите на Джими Куин, само че през годините си с Мирна той бе пожънал обилие от благополучие, което складираше в силоза на сърцето си. "
До края на романа закононарушенията ескалират експоненциално, и все пак, макар жертвите и провалите, самата концепция за положителното оцелява. За всеки татко, който протяга ръка на децата си, има доста други, които се отнасят в действителност бащински към непознато дете в неволя. За всяка порочна душа има доста други, които са се отърсили от порока и са съумели да простят на себе си и на ориста. Някои засегнати сърца могат да бъдат излекувани. Световната война се повтаря в разнообразни мащаби в света, в града, в фамилията и в човешката душа, само че човечността постоянно има късмет да надмогне злото.
Българският четец познава Уилям Кент Крюгър от романа му " Тази плодородна земя " в превод на Петя Петкова; в случай че сте го пропуснали – предлагаме го горещо. Общото сред двете книги са стилът, топосът на реката, чудните детски облици, а също и красивата легенда за звездите и тополовите клончета. И посланието, че добротата е мощ. Както споделя една от героините в " Реката, която помним ", прелестната Анджи: " Ние всички сме унищожени, само че благословени. "
Първото, което усещаме с разгръщането на книгата, е трепетната, жива атмосфера на място, в което като че ли се завръщаме. Имената на окръга, града и местностите в близост са ни непознати, само че въздухът, който ни облъхва, ухае на мемоари от детството. Езикът, с който Уилям Кент Крюгър ни приказва, е спокоен и овладян, а хубостта някак се излъчва от самите думи. Всеки абзац приключва с ефектно изречение – две красиви, третото ужасяващо. И това единствено на първата страница.
" В притихналите нощи, когато има пълнолуние или луната е съвсем кръгла, огледалната вода на река Алабастър сияе посред тъмната котловина и гледката от билото е равносилна на влюбване. "
И по този начин, до момента в който напредваме през историята, опознаваме града и жителите му – не многочислени като за град, само че доста голям брой като за разказ – и последователно си даваме сметка, че в действителност става дума за престъпен случай, който би трябвало да бъде разгадан. В градче като Джуъл всички се познават и връзките са кристално ясни, изключително за деликатен наблюдаващ като шериф Броуди Дърн. Извършено е ликвидиране, само че никой не съчувства на жертвата Джими Куин – най-големият паралия в окръг Блак Ърт. Представете си за каква омразна персона става дума, щом шерифът, предан от все сърце на реда и закона, прави всичко допустимо да заличи уликите на мястото на престъплението: който и да е прострелял Куин, сигурно е бил добър човек и е имал съществени учредения да го направи.
Трупът е открит в един празничен петък, Денят на починалите във войните. През града минава церемониал с духова музика и коне, накичени с панделки, по-късно ще има пикник и фойерверки. Цялата шумотевица обаче не може да заглуши ужаса от гибелта, рева по починалите във Втората международна и в Корейската война; не може да върне здравето и насладата от живота на мъжете, които са оживели, само че са се върнали белязани от фронта.
Докато тече следствието за убийството на Джими Куин, пред читателя се обрисува в детайли и ясно като на карта обликът на град Джуъл и неговото население. Направен е обществен прорез и се вижда по какъв начин коренните поданици и пришълците, възрастните и децата, белите и индианците, дамите и мъжете, богаташите и белите отпадъци – всички до един са осакатени и ограбени от войната.
Като всяка книга за войната, написана от публицист хуманист, и " Реката, която помним " е книга против войната.
Но също и против насилието във всичките му мащаби и форми. За да реализира своето безшумно, красиво подстрекателство, създателят основава контрастни облици. На порочните, развратните, оскотелите, той опълчва толкоз топли, сърдечни, скромни и работливи хора, че става непоклатимо ясно: няма да има завършек на света, тъй като този свят заслужава да бъде избавен, " …именно това го бе довело назад в окръг Блак Ърт – знанието, че макар ужаса, който бе видял, и ужаса, който той самият беше предизвикал, тази земя продължаваше да пее прастарата си ария. "
" В този обикновен чифлик Ноа и Киоко бяха отгледали освен това от културите, които бяха засадили. Бяха отгледали обич, благополучие. Граф го вярваше, тъй като точно това бе изпитал в личния си живот с Мирна. Те в никакъв случай не са били богати по стандартите на Джими Куин, само че през годините си с Мирна той бе пожънал обилие от благополучие, което складираше в силоза на сърцето си. "
До края на романа закононарушенията ескалират експоненциално, и все пак, макар жертвите и провалите, самата концепция за положителното оцелява. За всеки татко, който протяга ръка на децата си, има доста други, които се отнасят в действителност бащински към непознато дете в неволя. За всяка порочна душа има доста други, които са се отърсили от порока и са съумели да простят на себе си и на ориста. Някои засегнати сърца могат да бъдат излекувани. Световната война се повтаря в разнообразни мащаби в света, в града, в фамилията и в човешката душа, само че човечността постоянно има късмет да надмогне злото.
Българският четец познава Уилям Кент Крюгър от романа му " Тази плодородна земя " в превод на Петя Петкова; в случай че сте го пропуснали – предлагаме го горещо. Общото сред двете книги са стилът, топосът на реката, чудните детски облици, а също и красивата легенда за звездите и тополовите клончета. И посланието, че добротата е мощ. Както споделя една от героините в " Реката, която помним ", прелестната Анджи: " Ние всички сме унищожени, само че благословени. "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ