Замърсяването на Охчучай от Армения се отразява негативно на екологията на Южен Кавказ
Река Араз, към която се влива река Охчучай, е един от главните източници на напояване за Иран и Азербайджан
Не е загадка, че речните води са нечисти с тежки метали и соли заради отпадъчните води, формирани вследствие на активността на минно-преработвателните предприятия и зауствани непосредствено в речния басейн. Реките текат през територията на страните, в които се намират, в моретата и по-късно в Световния океан. С други думи, страните с дребна територия замърсяват реките с тежки метали и соли и не го осъзнават. Те предизвикват непоправими вреди на екологията на района и в последна сметка на цялата планета. Можем да разберем размера на казуса, в случай че погледнем действителността във връзка с замърсяването на Охчучай от Армения.
Река Охчучай образува ляв приток на река Араз, която е втората по величина река в Южен Кавказ. Началото на река Охчучай с дължина 83 км се намира в планината Гапиджиг (3285 м) от веригата Зангазур. По-голямата част от реката се намира в региона на Суник в Армения (исторически район на Азербайджан, наименуван Зангазур). Долното му корито тече през територията на освободената от арменската окупация Зангиланска област в река Араз. В същото време, като най-големият десен приток на река Кура, река Араз е друга трансгранична река, преминаваща през територията на Армения и играе решаваща роля в напояването на обработваемите земи на Азербайджан. Освен това река Араз е гранична река сред Република Азербайджан и Ислямска република Иран. Водата на тази река се употребява и като главен водоизточник в северните региони на Иран, където селското стопанство и скотовъдството са главните действия на популацията. С други думи, река Араз е значима за Иран в същата степен, както и за Азербайджан. Но…
Директното изхвърляне на отпадъчните води, формирани по време на индустриалния развой в две огромни арменски минни предприятия – Gajaran медно-молибденов цех и цех за преправка на руда Gafan без никакво разчистване, дружно с тежки метали и солни съединения, надвишаващи общоприетите ограничавания, освен унищожава реката фауна и екосистема, само че е и извънредно рисково за човешкото здраве. Поради съществени промени в качеството на водата в реката, потреблението й за битови или селскостопански потребности може да докара до извънредно отрицателни резултати.
Въпросът е, че Армения държи този район, ситуиран в югозападната част на Азербайджан, под окупация в продължение на доста години. Започвайки от 1993г
за Азербайджан беше невероятно да организира мониторинг в тази река. Специалистите на Министерството на екологията и естествените запаси (МЕПР) станаха допустимо да проведат мониторинг в реката едвам след 27 години (през 2020 г.), когато териториите на Азербайджан бяха освободени от окупацията на арменски военни елементи. Това наблюдаване разкри ужасяващи обстоятелства.
Високо наличие на тежки метали, изключително на мед, молибден, манган, желязо, цинк и хром, е открито във водните проби, взети от Охчучай през януари-юни 2021 година Съгласно мониторинговите отчети на MENR, наличието на медно-молибденово съединяване в реката беше две, на желязо – четири и никел – седем пъти по-високи от общоприетите граници. Цветът на реката от време на време се трансформира заради замърсяването.
Масова смъртност на дребна пъстърва беше следена в реката през март 2021 година По време на образен мониторинг, осъществен в частта на реката, минаваща през селата Шайфли и Джахангирбайли на Зангилан, всеобщата смъртност на хиляди дребни пъстърви и барбуси, включени в „ Червената книга “ на Република Азербайджан бяха следени. За да притегли вниманието на интернационалната общественост към въпроса, обвързван с екологичната злополука в реката, Азербайджан трябваше да се обърне към авторитетни лаборатории на непознати страни. Анализът на пробите от вода и дънни отлагания от реката е осъществен по искане на МЕПР от интернационално акредитирана и сертифицирана лаборатория SGS (Германия). Резултатите от проучванията на водните проби демонстрират високо наличие на тежки метали, изключително желязо, мед, манган, молибден, цинк, хром, никел и други във водите на речната повърхнина. Той даже разкри, че наличието на рискови субстанции в пробите от находището надвишава няколко пъти общоприетите граници, а равнището на замърсяване на реката се оказа сериозно.
Азербайджан към този момент бие паника, обвързвана с обстоятелството на екологичния гнет, продължаващ и през днешния ден от Армения в района. Министерството на екологията и естествените запаси изпрати писмо до всички интернационалните организации, с цел да осведоми за екологичната рецесия и сериозната обстановка в Охчучай, в това число предстоящите екологични опасности за реката и нейната екосистема във връзка с непрекъснатото й замърсяване от Армения, и с цел да за попречване на замърсяването.
Писмото акцентира обстоятелството, че това деяние на Армения е доста рисково за околната среда на страната, както и за човешкото здраве и моли интернационалните организации да привлекат внимание към този въпрос.
В същото време беше изпратено писмо до ръководителя на отдела по околна среда на Ислямска република Иран Иса Калантари, в което се акцентира нуждата от взаимни дейности за попречване на този отрицателен трансграничен резултат върху околната среда на двете страни. В писмото се предлага основаването на взаимна работна група, която дружно да реши този проблем. Засега Иран не е подхванал никакви позитивни стъпки за решение на казуса. Въпреки това Азербайджан е решен да продължи взаимните си старания с интернационалните организации за запазване на екосферата на Южен Кавказ.
Не е загадка, че речните води са нечисти с тежки метали и соли заради отпадъчните води, формирани вследствие на активността на минно-преработвателните предприятия и зауствани непосредствено в речния басейн. Реките текат през територията на страните, в които се намират, в моретата и по-късно в Световния океан. С други думи, страните с дребна територия замърсяват реките с тежки метали и соли и не го осъзнават. Те предизвикват непоправими вреди на екологията на района и в последна сметка на цялата планета. Можем да разберем размера на казуса, в случай че погледнем действителността във връзка с замърсяването на Охчучай от Армения.
Река Охчучай образува ляв приток на река Араз, която е втората по величина река в Южен Кавказ. Началото на река Охчучай с дължина 83 км се намира в планината Гапиджиг (3285 м) от веригата Зангазур. По-голямата част от реката се намира в региона на Суник в Армения (исторически район на Азербайджан, наименуван Зангазур). Долното му корито тече през територията на освободената от арменската окупация Зангиланска област в река Араз. В същото време, като най-големият десен приток на река Кура, река Араз е друга трансгранична река, преминаваща през територията на Армения и играе решаваща роля в напояването на обработваемите земи на Азербайджан. Освен това река Араз е гранична река сред Република Азербайджан и Ислямска република Иран. Водата на тази река се употребява и като главен водоизточник в северните региони на Иран, където селското стопанство и скотовъдството са главните действия на популацията. С други думи, река Араз е значима за Иран в същата степен, както и за Азербайджан. Но…
Директното изхвърляне на отпадъчните води, формирани по време на индустриалния развой в две огромни арменски минни предприятия – Gajaran медно-молибденов цех и цех за преправка на руда Gafan без никакво разчистване, дружно с тежки метали и солни съединения, надвишаващи общоприетите ограничавания, освен унищожава реката фауна и екосистема, само че е и извънредно рисково за човешкото здраве. Поради съществени промени в качеството на водата в реката, потреблението й за битови или селскостопански потребности може да докара до извънредно отрицателни резултати.
Въпросът е, че Армения държи този район, ситуиран в югозападната част на Азербайджан, под окупация в продължение на доста години. Започвайки от 1993г
за Азербайджан беше невероятно да организира мониторинг в тази река. Специалистите на Министерството на екологията и естествените запаси (МЕПР) станаха допустимо да проведат мониторинг в реката едвам след 27 години (през 2020 г.), когато териториите на Азербайджан бяха освободени от окупацията на арменски военни елементи. Това наблюдаване разкри ужасяващи обстоятелства.
Високо наличие на тежки метали, изключително на мед, молибден, манган, желязо, цинк и хром, е открито във водните проби, взети от Охчучай през януари-юни 2021 година Съгласно мониторинговите отчети на MENR, наличието на медно-молибденово съединяване в реката беше две, на желязо – четири и никел – седем пъти по-високи от общоприетите граници. Цветът на реката от време на време се трансформира заради замърсяването.
Масова смъртност на дребна пъстърва беше следена в реката през март 2021 година По време на образен мониторинг, осъществен в частта на реката, минаваща през селата Шайфли и Джахангирбайли на Зангилан, всеобщата смъртност на хиляди дребни пъстърви и барбуси, включени в „ Червената книга “ на Република Азербайджан бяха следени. За да притегли вниманието на интернационалната общественост към въпроса, обвързван с екологичната злополука в реката, Азербайджан трябваше да се обърне към авторитетни лаборатории на непознати страни. Анализът на пробите от вода и дънни отлагания от реката е осъществен по искане на МЕПР от интернационално акредитирана и сертифицирана лаборатория SGS (Германия). Резултатите от проучванията на водните проби демонстрират високо наличие на тежки метали, изключително желязо, мед, манган, молибден, цинк, хром, никел и други във водите на речната повърхнина. Той даже разкри, че наличието на рискови субстанции в пробите от находището надвишава няколко пъти общоприетите граници, а равнището на замърсяване на реката се оказа сериозно.
Азербайджан към този момент бие паника, обвързвана с обстоятелството на екологичния гнет, продължаващ и през днешния ден от Армения в района. Министерството на екологията и естествените запаси изпрати писмо до всички интернационалните организации, с цел да осведоми за екологичната рецесия и сериозната обстановка в Охчучай, в това число предстоящите екологични опасности за реката и нейната екосистема във връзка с непрекъснатото й замърсяване от Армения, и с цел да за попречване на замърсяването.
Писмото акцентира обстоятелството, че това деяние на Армения е доста рисково за околната среда на страната, както и за човешкото здраве и моли интернационалните организации да привлекат внимание към този въпрос.
В същото време беше изпратено писмо до ръководителя на отдела по околна среда на Ислямска република Иран Иса Калантари, в което се акцентира нуждата от взаимни дейности за попречване на този отрицателен трансграничен резултат върху околната среда на двете страни. В писмото се предлага основаването на взаимна работна група, която дружно да реши този проблем. Засега Иран не е подхванал никакви позитивни стъпки за решение на казуса. Въпреки това Азербайджан е решен да продължи взаимните си старания с интернационалните организации за запазване на екосферата на Южен Кавказ.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ