Режисьорът Радослав Илиев е най-добрата реклама за своя дебют в

Режисьорът Радослав Илиев е най-хубавата реклама за своя дебют в огромното кино. В този 50-годишен юноша с визията на хлапе има голямо количество сила и пристрастеност, с които не просто зарежда хората към себе си, само че е съумял да съобщи това чувство и на огромния екран.

Екран, на който е изписано „ Екшън “, а по-късно напълно „ непретенциозно “ е маркирано, че лентата е притежател на Наградата на публиката „ Снежно чукче “ от „ Чукотка филм фест “ и на „ Златен кос “ от кинофестивала „ Дим за Ямайка “. Филмът също по този начин е неразрешен и не се предлага от Африканската диамантена асоциация. И това не са детските игри на режисьор с развинтена фикция, а поръчка за подигравка.

Пародията в може би най-съвършения ѝ кинаджийски тип е най-голямото достолепие на кино лентата с неособено изобретателно заглавие. Но то не би могло да бъде друго в „ история за каубои, индианци, извънземни, гангстери, още гангстери, още повече гангстери, евреи, африканци, мексиканци, руснаци, японци, българи, хубавици, нинджи, каратисти, едно ченге и едно куче “. От филмовия откъс се схваща още, че във кино лентата има „ пердах, престрелки, каскади, убийства, детонация, бонус детонация, обич, секс, пари, коли, диаманти, малко мръсни думи и още нещо “.

Най-важното обаче е, че филмът не съдържа креативен търсения “, а името на режисьора... не се чете. Дотук с посланията от филмовия откъс, който може и да провокира усмивка, само че надалеч не е гаранция за инвестиция в билетче за кино.

„ Екшън “ наподобява на екшън без искания, само че в действителност е измежду дребното съществени нови български продукции – с забавен сюжет, с голям брой препратки към мостри в седмото изкуство, с камера, която улавя екшъна в безспорен синхрон със сюжета и с брилянтен кастинг, представящ артисти от три континента.

Това е първият независим филм на сценариста Тео Чепилов („ Под прикритие “, „ Стъклен дом “, „ Домашен арест “). По визията е работил операторът Борислав Пенчев, който от години живее във Ванкувър и е бил в екипите на сериали като " Бягство от пандиза ", " Светкавицата ", " Стрелата ", " Легенди на утрешния ден ".

Благодарение на неговите контакти, от Канада е „ импортиран “ и един от основните артисти - Юта Такенака. Чаровният канадец с японски корени е в ролята на режисьорче, което снима у нас с парите на майка си и е в непрестанен конфликт с българския обичай и психика. Чуждестранното наличие се добавя от Джонас Толкингтън и Реймънд Стийрс от Съединени американски щати, Тери Рандъл (Великобритания) и Азуса Йонеока (Япония).

Главните герои – Крис, Тони и Дани, са поверени на младите артисти Петър Петров-Перо, Пламен Димов и Милко Йовчев. И за тримата това е първа основна роля в киното. Пламен Димов, към този момент звезда в Народния спектакъл и към момента незнаен за необятната аудитория, демонстрира, че може да бъде еднообразно добър и на сцената, и пред камерата.

Персонажите на Чоко и Боко са изиграни от Теодор Папазов и Цветомир Ангелов-Цуки. Участват още Александър Койнов, Дий Юн, Юлиан Малинов. Яна Маринова и София Бобчева са единствените по-популярни имена, които имат къси, само че задоволително запаметяващи се появявания.

Хубавото на „ Екшън “ е, че в избран миг спираш да мислиш кой, къде, по кое време и по какъв начин е снимал този екшън, въодушевен от кинематографичната сръчност на Тарантино, интелектуалната близост на Гай Ричи, крещящата талантливост на Дейвид Финчър и неповторимата атмосфера на уестър културата.

И не на последно място, повече от добър знак е, че в границите на броени дни, след „ 18 % сиво “ се появява второ знамение на родното кино.

Историята

Три хлапета Крис, Тони и Дани имат обща фантазия – да основат най-великия филм от обичаната им екшън поредност. Съдбата се намесва в живота им, когато при пътен случай унищожават кола, цялостна с опиати. Трябва незабавно да намерят доста пари, с цел да се издължат на мафиотите, чиято е стоката.

Тримата правят немислимо закононарушение – о вличат лентата на холивудски филм, който се снима у нас, с цел да изискат откуп от продуцентите.

В последвалата серия от обстановки момчетата съумяват да се забъркат в толкоз огромни неприятности, че българската, съветската, еврейската и японската мафия са по петите им.

Режисьорът Радослав Илиев за кино лентата:

– Притеснявате ли се, че филмът може да си навлече гнева на някого в кино средите.

Ни минимум. Дори в залата, по време на премиерата имаше хора от „ Ню Бояна филм “, а те са хора с възприятие за комизъм и самоирония.

– Събрали сте екип от три континента. Как се прави такава организация за кино продукция в България?

Много нерви и загуба на съня.

– Каква реакция очаквате от страна на публиката?

Аз към този момент в действителност се изгубих и не знам какво да чакам от този филм. Не знам какви хора ще го гледат, кой ще го хареса, дали ще се разбере. По време на премиера атмосферата е по-приповдигната. Надявам се, след края на кино лентата хората да са сигурни, че не са изгубили 100 минути от живота си.

– За кого от актьорите имаше най-голяма битка да пристигна и да взе участие във кино лентата?

Странното, че повече проблеми имаше с намирането на български артисти, в сравнение с задграничните. Най-голяма битка беше за тримата млади основни артисти (Петър Петров-Перо, Пламен Димов и Милко Йовчев – бел. а. ). Те трябваше да се непопулярни лица, трябваше да има химия сред тях и, несъмнено, да се положителни артисти.



– Създали сте положително трио, макар компликациите...

Пламен Димов пристигна след това. Всъщност, той беше най-проблематичният. Защото на всички, които идваха да играят ролята, им се даваше един фрагмент с монолог на Ал Пачино. И всички пъклен съществено го правеха, тъкмо като Ал Пачино. Изведнъж идва Пламен и стартира цялостна импровизация, на която аз се смях от сърце. Казах си „ Това е нашият човек! “. След него не съм търсил различен артист за тази роля.

– Вярно ли е, че към този момент кроите проекти за идващ филм?

Да, със същия екип – оператор и сценарист, си мислим за една шпионска антиутопия. Нещо като „ Екшън “ ще е, само че малко по-странно. Но това занапред го мислим.

Японският артист Юта Такенака за присъединяване му в „ Екшън “

– Как попадна в български филм?

Преди време снимах филм с един режисьор, който е другар с Боби Пенчев (Борислав Пенчев – операторът на „ Екшън “ – бел. а.). Боби е изискал да му предложи добър японски артист и оня, в типичния си жанр, му споделил, че не познава положителни, само че познава един японски артист. Това явно съм била аз. И по този начин се озовах тук.

– Ясно е по какъв начин си влязал във кино лентата, а по какъв начин влезе в ролята? Лесно ли излизаш от облик?

(Смее се – бел. а.) Да, ролята е доста друга от това, което съм аз като човек. Трудно беше с акцента, за задачата трябваше да абсорбирам от британския на татко ми. Падна огромен смях.

– Какво би трябвало да знаем за теб като артист?

Аз съм от Ванкувър, където също се снимат доста холивудски филми. От Боби знам, че и в София е по този начин. Ванкувър няма свое лице, в този град може да откриете и Сиатъл, и Сан Франциско, и който и да е различен град, само че не и самия Ванкувър. Хубавото на „ Екшън “ е че България е в центъра на нещата, снима се от български екип, с български артисти, историята е българска. Много съм благополучен, че мога да бъда част от нещо такова.

– Имаше ли изненади от сътрудниците ти на сцената?

Българските артисти са доста надарени. Аз чак по-късно разбрах, че множеството от тях са с опит в театъра. Което е удивително, тъй като се оправят чудесно на снимачната площадка, където се работи по напълно различен метод. Беше ми доста забавно да ги следя. Например, Яна Маринова, която е със напълно дребна роля. Не е познавах преди този момент. Когато я видях, първо бях впечатлен от хубостта ѝ, а по-късно и от гения ѝ.



– Интересно е, че твоята майка във кино лентата е от Япония и не е актриса.

Да, тя се споделя Азуса Йонеока, живее в България и за първи път застава зад камера. Между другото, във кино лентата има още натурчици, да вземем за пример, Александър Койнов, който играе съветския разбойник. Докато го гледах, се чудех по какъв начин е допустимо да не е артист и да е толкоз добър. И Азуса, и Алекс са прелестни и имат прелестно наличие.