Режисьорът Николай Волев, чийто живот бе достоен за филм
Режисьорът Николай Волев умря на място при безразсъден случай.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като „ Козият рог ”, „ Господин за един ден ”, „ Да обичаш напук ” и „ Маргарит и Маргарита ” е паднал от прозорец на таванско помещение в София.
Режисьорът беше на 78 години.
Николай Волев е роден на 10 април 1946 година в София. През 1967-1968 година учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „ Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура.
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „ Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „ Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията „ Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 година за документалния си филм „ Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм „ Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми „ За смъртното наказване “, „ Бърза помощ “, „ Зимна приказка “, „ Вечният ухажор “ и „ Кремиковци – фотография за спомен “.
Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е „ Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват „ Господин за един ден " (1983), за който получава наградата за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, „ Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци.
През 1989 година за „ Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата „ Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава „ Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм „ Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е „ Извън пътя “ (2017).
По време на десетия интернационален „ София филм фест “ през 2006 година Николай Волев получава „ Наградата на София “ за повсеместен принос към киноизкуството. През 2018 година излиза автобиографичната му книга „ Девствената продажница “. През 2024 година е премиерата на втората му театрална режисура „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала " по пиесата на английския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „ Сексът - метод на приложимост " е сложена през 2018 година, откакто 12 години режисьорът Николай Волев е търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен влъхва.
Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин. Това Николай Волев споделя пред Българска телеграфна агенция в изявление този февруари във връзка премиерата на „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала ".
„ Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на феновете какъв брой красива е любовта – същинската, дълбоката, смислената, чувствената, от време на време и неразумната обич, споделя още режисьорът “, който ни напусна през вчерашния ден след безразсъден случай.
„ Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са извънредно значими в изкуството – освен в фотографията, в киното. Тук има фрагменти и от документалните ми филми, които са по-малко познати, само че доста хора са ми казвали, че „ Дом номер 8 “, сякаш, е измежду най-хубавите неща, основани от мен. Аз имам общо седем-осем документални кино лентата. Изпитвам огромно наслаждение, когато някой ми каже, че се е развълнувал “, споделя Волев във връзка изложбата от графики и фотографии, която демонстрира в „ Театро оттук канала “ по същото време.
„ Аз нямах смелостта да демонстрирам мои работи, изключително в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, тъй като бях приключил архитектура. Имах желание, също по този начин, да ставам фешън дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, само че те настояха да го направя, изключително Павел Койчев. И се надявам да се хареса в действителност на хората “, споделя Волев.
„ Графиките отразяват моята психика като младеж в Лондон, когато избягах от България, и демонстрират това, което ме е вълнувало тогава – толкоз доста години обратно “, обобщава Николай Волев.
„ Кадрите не са напълно черно-бели. Леко синьо е, студено. Смятам, че черно-бялата снимка, или по-скоро неярко цветната снимка е по-силна като влияние. Цветната снимка е по-обикновена, по-стандартна, по-невпечатляваща “, добавя режисьорът.
Скърбим за загубата на огромния режисьор Николай Волев, написаха от Министерския съвет в формалната си страница във Facebook във връзка кончината на българския режисьор.
Той остави ярка диря в българското кино с емблематичните си филми като " Господин за един ден " и " Маргарит и Маргарита ". Поклон пред светлата му памет, прибавиха от кабинета.
Режисьорът на едни от най-обичаните и български филми като „ Козият рог ”, „ Господин за един ден ”, „ Да обичаш напук ” и „ Маргарит и Маргарита ” е паднал от прозорец на таванско помещение в София.
Режисьорът беше на 78 години.
Николай Волев е роден на 10 април 1946 година в София. През 1967-1968 година учи пет семестъра в архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС).
През 1968 година бяга от България. След престой в бежански лагер, в Турция, отпътува за Англия, където приключва кинорежисура в Лондонското кино учебно заведение, в класа на Майк Лий (1969-1972). След като се завръща в България, през 1973-1975 година работи като сценарист на документални филми в Българската национална телевизия, а от 1976 до 1991 година е сценарист и режисьор на игрални и документални филми в студията за игрални филми „ Бояна филм “. От 1991 година работи на свободна процедура.
Започва кариерата си с документални филми. Сред тях са „ Цимент “ (1980), за който получава премията на рецензията на националния фестивал в Пловдив. За документалния си филм „ Грънци “ (1983) е почетен през 1984 година с премията „ Сребърен змей “ на 21-ия Международен кинофестивал в Краков, Полша.
През 1987 година за документалния си филм „ Дом № 8 " (1986) получава основната премия на 33-ия Международен кинофестивал в Оберхаузен, Германия, както и премията на интернационалната кинокритика на ФИПРЕССИ, премията на публиката на първото Международно биенале на документалния филм в Лион, Франция, и премията на четвъртия Международен кинофестивал на червенокръстките филми във Варна през 1988 година През 1993 година излиза документалния му филм „ Вестникарската война ", а през 1999 година – документалните му филми „ За смъртното наказване “, „ Бърза помощ “, „ Зимна приказка “, „ Вечният ухажор “ и „ Кремиковци – фотография за спомен “.
Всичките му игрални филми са удостоени с голям брой български и интернационалните награди. Първият му игрален филм е „ Двойникът " (1980), за който същата година получава премията за най-хубав дебют на Съюза на българските кино дейци. Следват „ Господин за един ден " (1983), за който получава наградата за най-хубав комедиен филм на третия Международен кинофестивал в Габрово през 1985 година, „ Да обичаш напук " (1986), за който същата година получава специфичната премия на журито и премия „ Дон Кихот “ на Международната федерация на киноклубовете на 25- кинофестивал в Карлови Вари, както и специфичната премия на журито, премия за операторска работа, премия на кинокритиката и премия на феновете – на 17-ия кинофестивал във Варна, както и таграда за постановка на Съюза на българските кино дейци.
През 1989 година за „ Маргарит и Маргарита " (1989) получава премията за най-хубав филм на Съюза на българските кино дейци. През 1994 година за кино лентата „ Козият рог " (1994), на който е сценарист, получава „ Златна роза “ за игрално кино от Фестивала на българския филм във Варна. През 2001 година излиза игралният му филм „ Огледалото на дявола “. Последният му игрален филм е „ Извън пътя “ (2017).
По време на десетия интернационален „ София филм фест “ през 2006 година Николай Волев получава „ Наградата на София “ за повсеместен принос към киноизкуството. През 2018 година излиза автобиографичната му книга „ Девствената продажница “. През 2024 година е премиерата на втората му театрална режисура „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала " по пиесата на английския драматург Саймън Стивънс. Първата му театрална пиеса „ Сексът - метод на приложимост " е сложена през 2018 година, откакто 12 години режисьорът Николай Волев е търсил актриса, която да може да изиграе 27 персонажа - от 6-годишно дете до 80-годишен влъхва.
Възможността хората да се разсмеят и да се разплачат в едно и също произведение е велико нещо. Учил съм се от Чарли Чаплин. Това Николай Волев споделя пред Българска телеграфна агенция в изявление този февруари във връзка премиерата на „ Принципът на несигурността “ в „ Театро оттук канала ".
„ Единственото, което търсихме и продължаваме да търсим, е да представим на феновете какъв брой красива е любовта – същинската, дълбоката, смислената, чувствената, от време на време и неразумната обич, споделя още режисьорът “, който ни напусна през вчерашния ден след безразсъден случай.
„ Учили са ме и съм и съм се убедил, че детайлите са извънредно значими в изкуството – освен в фотографията, в киното. Тук има фрагменти и от документалните ми филми, които са по-малко познати, само че доста хора са ми казвали, че „ Дом номер 8 “, сякаш, е измежду най-хубавите неща, основани от мен. Аз имам общо седем-осем документални кино лентата. Изпитвам огромно наслаждение, когато някой ми каже, че се е развълнувал “, споделя Волев във връзка изложбата от графики и фотографии, която демонстрира в „ Театро оттук канала “ по същото време.
„ Аз нямах смелостта да демонстрирам мои работи, изключително в графиката. Защото не съм професионален художник. Рисувах в Лондон, преди да се насоча към киното, тъй като бях приключил архитектура. Имах желание, също по този начин, да ставам фешън дизайнер и, някак си, рисувах добре. Но нямах смелостта да се покажа пред хората, само че те настояха да го направя, изключително Павел Койчев. И се надявам да се хареса в действителност на хората “, споделя Волев.
„ Графиките отразяват моята психика като младеж в Лондон, когато избягах от България, и демонстрират това, което ме е вълнувало тогава – толкоз доста години обратно “, обобщава Николай Волев.
„ Кадрите не са напълно черно-бели. Леко синьо е, студено. Смятам, че черно-бялата снимка, или по-скоро неярко цветната снимка е по-силна като влияние. Цветната снимка е по-обикновена, по-стандартна, по-невпечатляваща “, добавя режисьорът.
Скърбим за загубата на огромния режисьор Николай Волев, написаха от Министерския съвет в формалната си страница във Facebook във връзка кончината на българския режисьор.
Той остави ярка диря в българското кино с емблематичните си филми като " Господин за един ден " и " Маргарит и Маргарита ". Поклон пред светлата му памет, прибавиха от кабинета.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ