Човекът, който разби Оскари-те: Видях призраци и НЛО
Режисьорът Гийермо Дел Торо бе огромният победител на " Оскар " -ите. Неговата лента " Формата на водата " бързо натрупа милиони почитатели, с мрачно-красивата история за любовта сред човек и необичайно водно страшилище. Ето какво сподели Дел Торо пред Deadline и The Talks.
- Господин Дел Торо, какво е възприятието да чуете името на кино лентата си, прочетено на сцената на „ Оскари “-те?
- Всичко придобива особена бляскавост. Изведнъж ти вършат извънредно усещане морето от лица, които са към теб, усещаш точния брой на личните си стъпки, виждаш в елементи лекия прахуляк към завесите. Попадаш в положение на хипер действителност.
- Когато през 2006-та направихте „ Лабиринтът на Пан “, Алфонсо Куарон бе подготвен с „ Децата на хората “, а Алехандро Иняриту с „ Вавилон “. Всички ви нарекоха „ Тримата амигос “. Алфонсо завоюва „ Оскар “ през 2013-та за „ Гравитация “, Иняриту взе статуетката през 2014-та с „ Бърдмен “, а в този момент вие завършихте хет трика. Говорили ли сте с тях неотдавна?
- Да, след церемонията прекарах 2-3 часа с Алехандро. Но аз си мислех, че няма да печеля, защото щом те взеха статуетки, значи вероятността да изберат мен – защото и тримата сме мексиканци– започваше да пада.
- Веднъж казахте: „ Мисля за това какъв брой доста пъти даваш кръвта си за този твой брат – киното. В моя случая кървенето бе доста “
- Киното е толкоз поглъщащо,че в края на краищата употребява цялoто ти създание и време. Ставаш като семейство с екипа си. Винаги съм казвал, че ние, хората в киното, сключваме пакт с изключително чудноват демон, който взема три години от живота ти и ти дава вместо тях страница в IMDb.
- Имали сте в миналото паранормално прекарване?
- Видях НЛО като тинейджър. И на два пъти съм чувал призраци.
- Как по този начин?
- Бях ужасно изплашен. Като видиш летящата паница осъзнаваш по какъв начин всички естествени закони могат да бъдат нарушени. Изведнъж се изправяш пред нещо, което е невероятно, и първата реакция е цялостен потрес.
- Промени ли се с времето отношението ви към паранормалното?
- Любовта ми към призраци и чудовища е същата. Обожавам чудовищата по съкровен и нравствен метод. Все още се вълнувам като дете, когато чета за Франкеншайн. Чудовищата са светци настойници на всички, които са отхвърлени от обществото. Независимо дали са изключени от системата поради раса, пол или политическа принадлежност. Във „ Формата на водата “ описвам за свят с огромно расово напрежение; свят, в който е доста елементарно да мразиш. Чудовището във кино лентата е безусловно отхвърлено от обществото, до степен, в която е станало невидимо. Защото дефиницията за страшилище е следната: физически разнообразни, само че духовно доста нежни. По необикновен метод във „ Формата на водата “ се пробвах да прекатурна схемата на „ Красавицата и звяра “ – там тя целува звяра и той става принц. Във „ Формата на водата “ любовта пробужда същинската природа на Елиза, завръща я към чудовищността. Впрочем, лиши ни цели три години за дизайна на човека-амфибия. Беше извънредно сложна работа.
- Правят римейк на вашия „ Хелбой “, какво бихте си помислили в случай че някой се захване с „ Лабиринтът на Пан “?
- Няма да разреша на който и да било. Аз съм извънредно признателен за филмите, които направих. Правил съм филми за 1 милион, както и такива за 195 милиона $. И знам, че мога да работя и по двата метода. Имам 25 години кариера в киното и към момента се усещам същия чудак, какъвто бях, когато снимах първата си лента. Проблемът е, че нормално пропадам в дълбока меланхолия за дълго време, в случай че имам проблем с това да завърша лентата си. А постоянно имам. Написал съм 24 сюжета и съм направил 10 кино лентата. 14 от тях в никакъв случай не видяха бял свят и това ме депресира извънредно.
- Как успявате да се справите с това незадоволство?
- Никак. В такива обстановки ти се желае да се самоубиеш. Но с времето се пробвам да не давам воля на най-откачените си хрумвания, тъй като е мъчно да се осъществят.
- Господин Дел Торо, какво е възприятието да чуете името на кино лентата си, прочетено на сцената на „ Оскари “-те?
- Всичко придобива особена бляскавост. Изведнъж ти вършат извънредно усещане морето от лица, които са към теб, усещаш точния брой на личните си стъпки, виждаш в елементи лекия прахуляк към завесите. Попадаш в положение на хипер действителност.
- Когато през 2006-та направихте „ Лабиринтът на Пан “, Алфонсо Куарон бе подготвен с „ Децата на хората “, а Алехандро Иняриту с „ Вавилон “. Всички ви нарекоха „ Тримата амигос “. Алфонсо завоюва „ Оскар “ през 2013-та за „ Гравитация “, Иняриту взе статуетката през 2014-та с „ Бърдмен “, а в този момент вие завършихте хет трика. Говорили ли сте с тях неотдавна?
- Да, след церемонията прекарах 2-3 часа с Алехандро. Но аз си мислех, че няма да печеля, защото щом те взеха статуетки, значи вероятността да изберат мен – защото и тримата сме мексиканци– започваше да пада.
- Веднъж казахте: „ Мисля за това какъв брой доста пъти даваш кръвта си за този твой брат – киното. В моя случая кървенето бе доста “
- Киното е толкоз поглъщащо,че в края на краищата употребява цялoто ти създание и време. Ставаш като семейство с екипа си. Винаги съм казвал, че ние, хората в киното, сключваме пакт с изключително чудноват демон, който взема три години от живота ти и ти дава вместо тях страница в IMDb.
- Имали сте в миналото паранормално прекарване?
- Видях НЛО като тинейджър. И на два пъти съм чувал призраци.
- Как по този начин?
- Бях ужасно изплашен. Като видиш летящата паница осъзнаваш по какъв начин всички естествени закони могат да бъдат нарушени. Изведнъж се изправяш пред нещо, което е невероятно, и първата реакция е цялостен потрес.
- Промени ли се с времето отношението ви към паранормалното?
- Любовта ми към призраци и чудовища е същата. Обожавам чудовищата по съкровен и нравствен метод. Все още се вълнувам като дете, когато чета за Франкеншайн. Чудовищата са светци настойници на всички, които са отхвърлени от обществото. Независимо дали са изключени от системата поради раса, пол или политическа принадлежност. Във „ Формата на водата “ описвам за свят с огромно расово напрежение; свят, в който е доста елементарно да мразиш. Чудовището във кино лентата е безусловно отхвърлено от обществото, до степен, в която е станало невидимо. Защото дефиницията за страшилище е следната: физически разнообразни, само че духовно доста нежни. По необикновен метод във „ Формата на водата “ се пробвах да прекатурна схемата на „ Красавицата и звяра “ – там тя целува звяра и той става принц. Във „ Формата на водата “ любовта пробужда същинската природа на Елиза, завръща я към чудовищността. Впрочем, лиши ни цели три години за дизайна на човека-амфибия. Беше извънредно сложна работа.
- Правят римейк на вашия „ Хелбой “, какво бихте си помислили в случай че някой се захване с „ Лабиринтът на Пан “?
- Няма да разреша на който и да било. Аз съм извънредно признателен за филмите, които направих. Правил съм филми за 1 милион, както и такива за 195 милиона $. И знам, че мога да работя и по двата метода. Имам 25 години кариера в киното и към момента се усещам същия чудак, какъвто бях, когато снимах първата си лента. Проблемът е, че нормално пропадам в дълбока меланхолия за дълго време, в случай че имам проблем с това да завърша лентата си. А постоянно имам. Написал съм 24 сюжета и съм направил 10 кино лентата. 14 от тях в никакъв случай не видяха бял свят и това ме депресира извънредно.
- Как успявате да се справите с това незадоволство?
- Никак. В такива обстановки ти се желае да се самоубиеш. Но с времето се пробвам да не давам воля на най-откачените си хрумвания, тъй като е мъчно да се осъществят.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ